Някои от цените на масовите бързооборотни стоки наистина са трудно обясними. Особено за информирания български потребител, който пътува и общува с роднини и приятели зад граница, и знае, че маслото струва по-малко в по-богата Германия.

Но няколко въпроса, които си задавам, винаги остават без отговор, когато стане дума за ценово озаптяване на големите вериги магазини:

Има ли шанс да има скрити споразумения в определени производствени сектори, които да повишават значително цената на стоката преди тя още да е стигнала до склада на магазина?

Подсказка: спомнете си мениджърските драми с държавното млечно предприятие "Ел Би Булгарикум" преди две години, когато тихичко се заговори за нарушени интереси при изкупуването на суровината. Вчера пък АИКБ и млекопреработватели загатнаха за сериозни надценки при млечните продукти.

Спомнете си също така и репортажите, които разказват за домата, който по пътя от фермата до софийския магазин преминава ценовото разстояние от 1 до 5 лева. Подобни случаи имахме с черешите, както и с други овощарски култури.

В навечерието на бойкота: Какво счупи цените на храните

В навечерието на бойкота: Какво счупи цените на храните

Политически яхнатата еднодневна акция няма да реши дълбоките проблеми

Защо никой не говори за данъчното бреме?

Цената на всяка стока освен избождащата очите печалба съдържа и сериозен дял данъчна тежест - не само под формата на преки данъци, но и на косвени. Тук не иде реч само за размера на ДДС-то, ами и за плащаните данъци по цялата верига на създаването и реализирането на даден продукт. Производителят плаща данък, продавачът плаща данък, купувачът плаща данък, но накрая данъкополучателят се вглежда в печалбата на останалите.

Има ли скрити разходи, които трудно могат да бъдат проследени?

Да, повдигам въпроса за онези безочетни суми, които както казва един скъп колега "смазват машината". Всеки, който прави бизнес у нас, знае, че рано или късно излизат непредвидени разходи, но не онези от учебниците по икономика, ами онези от неписаните учебници на бизнес средата. Няма да ги нарека директно корупция, защото тази дума изгуби смисъл поради прекалена политическа употреба, но пак става дума за плащане на пари.

Кой защитава потребителите?

У нас картел трудно се открива, защото сме добре функционираща пазарна икономика, както всички потребители знаят. Имаме национални и наднационални структури, които се грижат за тях, а също така и частни организации, които от време на време вадят някое друго проучване. Как тогава стигнахме до бойкота?