С нарастващата несигурност около подкрепата на САЩ за Украйна, Европа е принудена да преосмисли военните си разходи и икономическите последствия от продължаващия конфликт. Според изчисления на Bloomberg Economics, защитата на Украйна и изграждането на по-силни европейски армии ще струва допълнително 3,1 трилиона долара през следващото десетилетие.
Тази сума може да преобърне бюджетните политики на ключови европейски икономики и да ускори процеси на интеграция в отбранителния сектор, които доскоро изглеждаха немислими.
Европа трябва да поеме тежестта на военните разходи
Администрацията на Тръмп изисква европейските държави да поемат по-голяма част от финансовата отговорност за войната в Украйна. Според министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, Вашингтон няма да изпраща войски за мироопазващи мисии и счита за нереалистично Украйна да си върне всички загубени територии. Това поставя ЕС в ситуация, при която трябва да увеличи военните си разходи и да изгради самостоятелна отбранителна стратегия.
За да може Европа да изгради надеждна военна защита, страните членки ще трябва да увеличат разходите си за отбрана до около 3,5% от БВП. Това означава, че петте най-големи европейски членки на НАТО ще трябва да натрупат допълнителен дълг от 2,7 трилиона долара в следващите десет години. Основните инвестиции ще бъдат насочени към:
- Производство на артилерийски боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана и ракети
- Укрепване на източните граници на ЕС
- Разширяване на възможностите за бързо разгръщане на войски
- Развитие на европейската военна индустрия, за да не се разчита на американски или британски доставчици
Според анализите, само изграждането на нови оръжейни капацитети ще изисква поне 100 милиарда евро в следващите пет години. В същото време, някои европейски държави настояват средствата да се инвестират в инфраструктура, а не в оръжия, което разкрива разделения в блока.
Възстановяване на Украйна и 230 милиарда долара недостиг
Освен военните разходи, Европа е изправена и пред огромните финансови нужди за възстановяване на Украйна. Анализите на Bloomberg Economics оценяват, че пълното оправяне на разрушената инфраструктура и икономика на страната ще струва около 230 милиарда долара. Въпреки обещанията за подкрепа, реалното финансиране изостава с около 130 милиарда долара.
Основните разходи ще бъдат насочени към:
- Възстановяване на разрушени сгради и пътна инфраструктура - 100 милиарда долара
- Подновяване на енергийната мрежа и индустриалните мощности - 80 милиарда долара
- Развитие на украинската отбранителна индустрия - 50 милиарда долара
Засега няма яснота откъде ще дойдат липсващите 130 милиарда долара. Въпреки натиска върху Берлин, Париж и Рим, някои държави продължават да се противопоставят на идеята да бъдат конфискувани 300-те милиарда долара замразени активи на Руската централна банка, които потенциално могат да се използват за възстановяване на Украйна.
Политическите предизвикателства пред ЕС
Европейските лидери са изправени пред трудни бюджетни решения. За да финансират отбраната, те ще трябва да орежат разходите за социални програми, здравеопазване и образование. Тези промени рискуват да предизвикат социално напрежение в някои държави, особено в западната част на ЕС, където войната все още се възприема като "отдалечен проблем".
През февруари европейските лидери проведоха среща в Брюксел, но не успяха да постигнат конкретни решения. Датският премиер Мете Фредериксен предупреди: "Русия и Путин не застрашават само Украйна, а всички нас." Това обаче не е достатъчно, за да убеди всички държави да увеличат военните си разходи.
В Германия предстоящите избори ще бъдат решаващи за бъдещата политика на страната. Консерваторът Фридрих Мерц, който вероятно ще наследи социалдемократа Олаф Шолц, подкрепя по-високи военни разходи и дори изпращане на далекобойни ракети в Украйна. Въпреки това, дори в неговата партия има съпротива срещу идеята за общоевропейско дългово финансиране на отбраната.
Рисковете от лошо споразумение с Русия
Европа също така е загрижена, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да постигне споразумение с Владимир Путин без консултации с европейските съюзници. Това крие опасност Украйна да бъде принудена да приеме неблагоприятни условия, включително замразяване на конфликта с оставане на окупираните територии под руски контрол.
Различни сценарии са възможни:
- Базов сценарий: Окупирани територии остават под фактически руски контрол, но без официално признание. Украйна получава някакви гаранции за сигурност, но не и членство в НАТО.
- Най-добър сценарий: Европа и САЩ се ангажират с военна и финансова подкрепа, което позволява на Украйна да възстанови своята отбрана и икономика, а страната да се присъедини към ЕС в следващото десетилетие.
- Най-лош сценарий: САЩ се отказват от Украйна, оставяйки Европа да се справя сама. Русия използва този вакуум, за да засили агресията си и да тества ангажимента на НАТО в балтийските държави.
Според експерти, ако Тръмп изтегли американската подкрепа за НАТО, Путин може да използва хибридни тактики, за да дестабилизира Европа. Подобни методи бяха използвани в Източна Украйна през 2014 г.
Какво следва оттук нататък?
В краткосрочен план европейските страни трябва да решат дали ще увеличат военните си разходи и ще създадат механизми за финансиране на отбраната чрез общи дългови инструменти. В същото време ЕС се опитва да намери начин да запази отношенията си със САЩ, докато подготвя контрамерки срещу евентуални търговски санкции, които Тръмп може да наложи върху европейските износители.
Европа има ресурсите да се противопостави на Русия, но въпросът е дали има достатъчна политическа воля. Както отбеляза бившият генерален секретар на Европейската комисия Мартин Зелмайр: "Време е за европейски Закон за ленд-лийз, който да гарантира победата на Украйна и сигурността на всички ни."
USD
CHF
EUR
GBP
