В навечерието на бойкота: Какво счупи цените на храните

"На 13 февруари (четвъртък) 2025 година българските потребители не трябва да пазаруват в нито един хранителен магазин, в нито една търговска верига, в нито един супермаркет! На 13 февруари магазините за храни трябва да останат пусти и в тях не бива да има нито един купувач" - за това призовават в социалните мрежи организаторите на предстоящия бойкот на големите вериги хранителни магазини у нас.

Водени от хърватския пример, заразил и други държави от региона, организаторите се оплакват от "ценови удар", "ценови произвол" и "ценови терор" срещу българските граждани. Акцията беше бързо подкрепена със законотворчески предложения за контрол на цените от политици като Мая Манолова, Делян Пеевски и Костадин Костадинов.

Впрочем, тя по неясни причини не следва напълно хърватския модел и не включва бензиностанциите.

Какво се случва с цените в Хърватия?

"За Бога, братя, не купувайте!", прозвуча в социалните мрежи

Основания за потребителски гняв има, но, както често се случва у нас, цялата енергия се насочва само в една посока (супермаркетите), когато всъщност имаме доста сложна ситуация, в която замесените страни са много - и част от тях спокойно наблюдават отстрани целия сюжет.

Да, скъпо е

Нека първо изчистим този въпрос: да, цените на основни хранителни (а и нехранителни) стоки в България скочиха през последните години. Някои правилно отбелязват, че в цяла Европа има повишение - все пак не сме единствените на континента, преминали през локдауни, скъп газ, климатични аномалии и не твърде добре планирани и приложени политики за стимулиране на пост-COVID растежа.

В същото време, неизбежно при пътуване на Запад особено през последните година-две мнозина от нас са забелязали приближаването на ценовите нива у нас до тези в държави, които са известни с по-добрия си стандарт на живот.

Недоволството от цените в Хърватия доведе до още по-мащабен бойкот в днешния ден

"Този ​​път гласът на потребителите ще бъде още по-силен."

Обяснението, което повече слушаме за недвижимите имоти, но със същия успех може да мине и тук - средната заплата скочи много, нормално е при европейски доходи да има и европейски цени. Нека се отдадем на малко бакалски сметки именно по тази тема.

Средната заплата, във вида, в който в момента се мери у нас, е много ненадежден индикатор са реалните доходи на хората - особено във времена на икономическа несигурност. Нека я сравним с медианната заплата - т.е. нивото на възнаграждения, което прескачат поне 50% от работещите хора. Тя намалява изкривяванията, които се получават от малко на брой, но много добре платени хора.

След Хърватия, организации призоваха за бойкот на хранителните вериги и у нас

Те призоват да се последва примера на хърватите, което да доведе до "моментално сваляне на цените на хранителни стоки"

Област Враца е традиционен пример за това - добрите заплати в АЕЦ "Козлодуй" водят до средно ниво, което е доста по-добро от това, което поне доскоро беше масовото възнаграждение в региона.

Според публично достъпни изследвания, през 2020 г. средна и медианна заплата са били почти равни - по около 1400 лева. През 2024 г. обаче разликата между двете доближава 30 на сто - нещо, което и работодателите повдигнаха като въпрос заради обвързването на минималното възнаграждение с размера на средното.

Социална мярка или популизъм: Румъния обмисля въвеждането на таван на търговските надценки на храните

Нарушителите ще плащат глоби в размер от 20 до 400 хиляди евро

Скокът на медианната заплата е 20-ина процента за периода 2020-2024 г., а междувременно инфлацията по данни на НСИ за същото време е над 34%. Определено това не звучи толкова добре, колкото 57-процентовия скок на средната заплата. HR експерти коментират пред Money.bg, че в много сфери "нивата на възнагражденията не мръднаха кой знае колко много" на фона на инфлацията.

Какво ни казва това - явно ръстът на доходите не е равномерен, докато новите по-високи цени ги плащаме всички. Също така, не можем да говорим за повсеместен скок на покупателната способност.

Черна гора: Кампанията за "таван" на цените на храните свали инфлацията в страната

За октомври няма никакво повишение на цените на месечна база

Какво се случва по веригата

Явно е, че нямаме срещу себе си естествен процес - но все така няма и просто обяснение за него. Лесно е да атакуваш супермаркетите, защото техните цени са тези, които потребителите виждат и плащат, но те са част от верига, в която има доста участници. А тази верига не функционира във вакуум.

"В България се наблюдава силно негативен демографски тренд, неутрална данъчна политика по отношение на косвените данъци и недостатъчно да задоволи търсенето производство в редица сектори, което прави страната зависима от внос и освен това редица сектори са фрагментирани като производство и преработка, което усложнява търговската верига", обяснява пред Money.bg изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.

Източник: СМТ

Николай Вълканов

За фрагментираност на производството говори и председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов: "Хората коментират, че и зеленчуци и плодове се изкупуват на стотинки от земеделския стопанин, в крайна сметка в магазинната мрежа всеки от нас вижда на какви цени се предлагат тези стоки. Всеки по веригата си слага някаква надценка. За съжаление, земеделският производител е страна по сделката, но не е определящата страна, която да каже "На толкова ще продавам, ако желаете - купувайте". Напротив, той е по-слабата страна в този момент".

Източник: Български фермерски съюз

Георги Стоянов

По думите му когато производителите на мляко, плодове и зеленчуци "продават за стотинки своята продукция, а след това се продава за левчета в магазинната мрежа" явно "някъде нещо по веригата се чупи".

Николай Вълканов отбелязва, че са налице и допълнителни фактори "усложнената геополитическа обстановка и все по-високите цени на енергията". Те имат безспорен пряк ефект върху цените, но освен това изследване в Обединеното кралство показа, че нерядко се превръщат в оправдание за бизнеса да вдига цените си - т.нар greedflation или инфлация на алчността.

Инфлация или алчност: Когато цените и печалбата на бизнеса скачат заедно

Това може да има много негативен ефект върху икономиката

Има ли непазарно поведение от страна на други участници по веригата? От Сдружението за модерна търговия не коментират с мотива, че това не е в техните правомощия. В същото време, високопоставени представители на сектора многократно са заявявали публично, че доставните цени за различни групи стоки растат с по-бързо темпо от тези за крайния клиент.

Всичко това обаче не означава, че няма място за подобряване и на преките отношения между производителите и големите вериги - по тази тема ритейлърите през последното десетилетие не жалят рекламни бюджети, но докато отсреща няма силна преговаряща страна, явно намирането на баланс ще е трудно.

Какво трябва да се подобри?

Бойкотът ще мине и ще замине. Яхналите го политици ще си намерят нова тема - след като със самото си прегръщане на потребителската кауза са отказали немалко хора от идеята да я подкрепят. Проблемите с покупателната способност и ценообразуването обаче ще си останат.

"Според мен това е един глас за помощ - към управляващите, за да се обърне внимание на тези процеси. Трябва да се помогне за това, което се говори през последните години - за хранителната сигурност. Хранителната верига - производител, преработвател, търговец, логистика, докато се стигне до крайния магазин, да може да се работи и да се търсят варианти и за гарантиране на по-конкурентни цени", смята Георги Стоянов.

Може ли обаче със закон веднъж завинаги да се "излекува" пазарът? "Всякакъв опит за намеса на държавата, било по отношение на цени или на надценки, винаги има обратния ефект, води до дефицит, фалити и още по-висока инфлация", категоричен е Николай Вълканов. И дава пример с Унгария, Румъния и Хърватия, където този тип мерки са надули инфлацията - и то без да решат проблемите, довели до оскъпяването.

Даже не е нужно да напускаме България, за да видим неефективността на опитите държавата да насочва пазара - пълният провал на инициативата "Достъпно за вас" показа колко несъстоятелни са тези идеи.

Трудно е да очакваме и някакъв чудодеен резултат от стимулирането на "чисто български" вериги на доставка - в момента също част от супермаркетите са на родни фирми и ценовата им политика не е по-различна от тази на останалите, а прекупвачите така или иначе са предимно от нашата страна.

Стоянов отбелязва, че налагането на твърди рестрикции на крайните цени носи риск за агросектора: "Когато се прави някакъв вид подпомагане, то се компенсира от цента, на която се изкупува от земеделския производител".

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия посочва: "Само и единствено конкуренцията може да движи положително пазара".

Така стигаме до въпроса с регулаторите. В българския случай те се оказаха "заложник" на политическите процеси в няколко парламента и в някои случаи те продължават да действат с отдавна изтекъл мандат и на фона на непрестанни обвинения в партийни зависимости.

Това може би е изходната точка по пътя към решението - без здрава и надеждно регулирана бизнес среда винаги ще има опити за изкривяване в нечия финансова или политическа полза. Когато обаче има силна "имунна система", расте вероятността цената и за производителя, и за преработвателя, и за търговеца на едро, и за магазина, и за потребителя да бъде разумна.