На пръв поглед Украйна не прилича много на държава, чиято валута превъзхожда останалите по света. Международен спасителен план стои замразен повече от година, министърът на финансите бе уволнен миналата седмица, а войната, подкрепена от Кремъл, все още е в ход в източните й области.

Но почти до средата на 2018 г. украинската гривна е най-добре представящата се валута спрямо долара, въпреки че другите развиващи се държави сериозно отстъпват срещу зелените пари.

Гривата се повиши с 7.7% спрямо долара тази година и достигна до първото място сред валутите на развиващите се страни, изпреварвайки грузинското лари и колумбийското песо.

Според Олег Чурий, заместник-управител на Украинската централна банка, който отговаря за валутната политика, ключът е да се избегне разчитането на краткосрочен капитал за финансиране на дефицита по текущата сметка.

"Това е доста опасно, защото ако имате отрицателно настроение, инвеститорите просто напускат пазара и това оказва огромен натиск върху паричната политика и валутния курс. Но ситуацията с Украйна не е такава", казва Чурий в интервю за Bloomberg.

Украинската гривна е шампионът на развиващите се пазари

Украинската гривна е шампионът на развиващите се пазари

Въпреки че е обявена за един от петте най-уязвими нововъзникващи пазари, бившата съветска република засега се противопоставя на скептиците, докато цените на активите на места като Турция и Аржентина падат.

Страната има своите проблеми: валутните резерви са сравнително малки, корупцията остава голяма, а държавният дълг е висок. Но въпреки забавянето, спасителната програма на Международния валутен фонд за 17.5 милиарда долара помогна за запазването под контрол на държавните финанси.

Украйна привлече около 550 млн. долара "горещ капитал" от миналата есен до сега, 200 млн. долара от които се изтеглиха, когато други развиващи се държави попаднаха в хватката на пазарни сблъсъци.

"Това е съвсем различна история в сравнение с други нововъзникващи пазари", заяви Чурий.

Валутен контрол

Капиталовите ограничения, които до голяма степен датират от последствията от последната революция през Украйна през 2014 г., са отчасти отговорни за намаления приток на спекулативни парични средства.

Министерството на финансите разговаря с глобалните депозитари, за да облекчи бариерите пред пазарите на местния дълг и да разшири финансовата си база.

По този начин "ще направи нещата по-нестабилни, без съмнение", каза Чури. "Но ние определено се нуждаем от чуждестранни инвеститори".

За разлика от дефицитите по текущи сметки, наблюдавани другаде, Украйна публикува излишък през април. Основната лихва на централната банка е 17%, вдигната заради инфлационните проблеми, преди да започне турбулентността на развиващите се пазари.

Превдив инфлацията, която все още е около 2 пъти по-висока от целта на банката, няма шанс тази лихва да бъде намалена скоро.

"Не мислим, че ще можем да облекчим паричната политика, докато не видим силна тенденция към намаляване на инфлацията. Строгата монетарна политика ще ни позволи да върнем инфлацията обратно към целта в средата на следващата година, но не по-рано", заяви Чурий.