С Рамковия договор може да се постигне баланс на клиничните пътеки

Реално остойностяване на клиничните пътеки и балансирането им може да бъде постигнато с подписването на Национален рамков договор (НРД) в здравеопазването. Това е едно добро начало, за което се обяви заместник-министър Атанас Кундурджиев, който участва в дискусия по проблемите на здравеопазването, организирана от Български лекарски съюз (БЛС).

По време на дискусията бяха засегнати проблеми, свързани с монопола на Здравната каса, огромният брой нормативни документи, които били над 10 хиляди страници, както и липсата на приемственост по отношение на здравната политика.

Обновена

Повече пари за лечение през 2017 г. очаква Лекарският съюз

Очаква се в края на февруари да бъде подписан НРД

Заместник-министър Кундурджиев обеща, че ще използват всичко добро, което е останало от предшественика им д-р Петър Москов.

"В крайна сметка нищо не започва от нас и няма да свърши с нас", коментира той въпроса с остойностяването на пътеките.

По думите му проблемът е от години. "Никога не са излезли конкретни цифри. Още навремето, когато говорихме за остойностяване, се въведоха клинични пътеки. Те бяха модел за поведение. След това се видоизмениха в различни кодове и човек не може да се ориентира какво значи клинична пътека. Така че остойностяването е един доста сложен процес", коментира Кундурджиев.

Общинските болници са пред фалит със задължения от 17 млн. лв.

Въвеждането на стандарти ги е убило

По думите му клиничните пътеки включвали "кейс микс подход" и те можели да се развият, вместо да се говори толкова за диагностично свързани групи.

"Ние си имаме клинични пътеки, които можем да развием. Нашето относително тегло това е остойностяването. Едно е една дейност, която се извършва в една развита държава, друго е тази дейност да се извършва в България", коментира още Атанас Кундурджиев.

Той припомни, че още през 2000 г. е работел такъв отдел по остойностяването на клиничните пътеки, който след това е закрит и след това върнат. В мандата си Петър Москов е възложил на външен консултант въпросната оценка.

"Националният рамков договор е едно добро начало, с което в крайна сметка да се разбере кое колко струва, за да можем да тръгнем към балансиране и по-реално остойностяване на клиничните пътеки. Защото това е реалното - което е платено", коментира Кундурджиев.

НЗОК настоява болниците да издават „фактури” на пациентите

За да се събере информация за дейностите по клиничните пътеки

Подуправителят на НЗОК Димитър Петров коментира, че вижда въвеждането на "фактурата", съпътстваща епикризата на даден пациент при изписването му, да бъде прието с подписването на новия рамков договор. Той посочи, че най-вероятно ще е необходим отлагателен срок от три месеца за въвеждането му. Така пациентът щял да прояви своите контролни функции.

"Няма по-добър контрольор от пациента", уверен е Петров. Очаква се с въвеждането му всяка болница да си остойности цената на пътеките, които изпълнява, а на тяхна база от НЗОК щели да формират "средна реална стойност на клинична пътека", тъй като в момента цените им били дисбалансирани.

"Остойностяване може да се прави по данни на изпълнителите на медицинска помощ", обясни подуправителят на НЗОК. "Това ще ни послужи за предоговаряне догодина на цените на дадени клинични пътеки. Ако има недостиг на ресурси, да го докажем по обективен начин", коментира още той.