Ядрените амбиции на Китай: 150 реактора за 15 години

Според GlobalData в момента Китай разработва 228 големи ядрени реактора. Ако бъдат завършени, те ще имат капацитет, надвишаващ този на цялата електропреносна мрежа на Германия.

Китай беше голямата страна, която закъсня за партито на ядрените сили. Докато САЩ, Европа и Съветският съюз започнаха бързо да изграждат ядрени мощности през 60-те години на миналия век, комунистическата суперсила свърза първата си атомна електроцентрала към мрежата едва в началото на 90-те години. Днес Китай води в света по производство на слънчева, вятърна, водна енергия и въглища, но се нарежда едва на трето място по отношение на капацитета за ядрена енергия след САЩ и Франция.

Ситуацията е на път да се промени драстично. През ноември 2021 г. беше съобщено, че Китай планира да построи 150 нови реактора на стойност 440 милиарда долара (около 2,8 трилиона юана), което е повече реактори, отколкото останалият свят е построил през последните 35 години. По този начин още в средата на това десетилетие страната ще надмине САЩ като най-големият производител на ядрена енергия в света.

Китай строи по-ефективно от западните страни

Китай пази точните разходи като държавна тайна, но анализатори, включително Световната ядрена асоциация, са изчислили, че Китай може да изгради електроцентрали на цена от около 2500 до 3000 долара за киловат, около половината от цената на последните проекти в САЩ и Франция.

Целта за 2035 г. от допълнителни 147 гигавата ядрена мощност ще струва между 370 и 440 милиарда долара, които са потенциална печалба за инвеститорите в CGN Power Co., China National Nuclear Power Co. и China Nuclear Engineering & Construction Corp.

При лихва от 1,4% което е минимумът за инфраструктурни проекти в страни като Китай или Русия, ядрената енергия струва около 42 долара за мегаватчас, което в много отношения е много по-евтино от въглищата и природния газ. Западните държави по принцип не финансират проекти с публични средства. При лихвена ставка от 10% (инвестициите в атомни електроцентрали се считат за рискови и се финансират със заеми с висока лихва), АЕЦ са в горния край на лихвения спектър, цената на ядрената енергия скача до $97 за мегаватчас, по-скъпо от строителство от другите алернативни енергомощности.

Източник: iStock

Амбициите на Пекин в изграждането на атомни електроцентрали

Анализът на данните за електроцентралите от GlobalData разкрива огромния мащаб на ядрените амбиции на Китай, които обхващат както новия план за 150 реактора, така и съществуващите проекти.

В момента в страната се строят 29 реактора, 43 реактора очакват разрешение за строителство, обявено е масово изграждане на 166 реактора. Общият капацитет на тези 228 реактора е 246 GW, което е повече от общия капацитет за производство на електроенергия в Германия (225 GW). Това е близо до 289 GW нови ядрени мощности, които се разработват в останалата част на света.

Ентусиазмът на Китай за ядрената енергия е очевиден въпреки десетилетията на съпротива от страна на природозащитниците, превишаването на разходите и няколко големи бедствия (мерките за безопасност след аварията във Фукушима Даичи доведоха до това, че между 2016 и 2018 г. не бяха одобрени нови атомни електроцентрали).

Китай също очаква вътрешните му ядрени енергийни проекти да убедят потенциалните клиенти извън страната. През 2019 г. бившият председател на China National Nuclear Corp. каза, че Китай може да построи 30 задгранични реактора, които могат да донесат на китайските фирми 145 милиарда долара до 2030 г. чрез своята инициатива "Един пояс, един път".

Пакистан се превърна в основния експортен пазар на Китай. Пекин е построил там пет ядрени реактора от 1993 г. насам, включително два, пуснати в експлоатация миналата година, и един, който се очаква да бъде завършен тази година.

Споразумението с Аржентина от 2015 г. е в застой поради икономически сътресения и промени в ръководството на страната. Меморандумите за разбирателство за изграждане на реактори със страни като Кения и Южна Африка все още не са реализирани.

Източник: iStock

Интересът на Китай към ядрената енергия произтича и от климатичните му цели

Китай обеща да достигне пик на емисиите на въглероден диоксид до 2030 г. и да постигне въглеродна неутралност до 2060 година. Това са големи въпроси, когато повече от 60% от електроенергията в страната все още се генерира от въглища, най-въглеродно интензивните от всички изкопаеми горива. Китай не само ще трябва да декарбонизира съществуващите производствени мощности, но и да гарантира, че нарастващото търсене на енергия (с повече от 1000% от 1990 г. насам) не се задоволява от изкопаеми горива. Ядрената енергия осигурява нисковъглеродна базова мощност, дори ако този капацитет е скъп, тъй като генерира голям обем ядрени отпадъци.

Четвърт милион тона силно радиоактивни отпадъци се намират във временни съоръжения за съхранение в близост до атомни електроцентрали и съоръжения за производство на оръжия по целия свят, в очакване на жизнеспособно дългосрочно решение.

Китайските държавни медии съобщиха през ноември 2021 г., че страната е направила "пробив" в технологията за погребване на ядрени отпадъци, при която течните отпадъци се нагряват с пясък при температури над 1000 ° C, за да образуват стъкло, което стабилно съхранява радиоактивен материал. Индия, Франция и Великобритания обаче извършват такава витрификация от десетилетия. Като се има предвид, че контейнерите от стъкло и стомана ще корозират за хилядолетия съхранение и има съмнения къде най-добре да се съхраняват тези контейнери, дългосрочното съхранение на ядрени отпадъци остава нерешен въпрос за политиците.