В света към края на 2024 г. има 439 действащи ядрени реактора, разположени в 31 държави, по данни на WNA. Тези реактори осигуряват 9% от световното потребление на електроенергия.
Във Франция, например, делът на ядрената енергия в общото производство на електроенергия през 2023 г. е 70 процента. Впечатляващ е делът на ядрената енергия и в други европейски държави: Словакия - 61,3 процента, Унгария - 48,8 процента, Финландия - 42 процента, Белгия - 41,2 процента, България - 40,4 процента, Чехия - 40 процента.
В "зелените" държави Швейцария и Швеция, делът на ядрената енергия е съответно 32,4 и 28,6 процента. В петролните и газовите държави като ОАЕ и САЩ - съответно 19,7 и 18,6 процента.
Понастоящем най-много действащи атомни електроцентрали - с 94 реактора - се намират в САЩ. В челната десетка влизат още: Китай - 56 реактора, Франция - 56, Русия - 36, Япония - 33, Южна Корея - 26, Индия - 23, Канада - 19, Украйна - 15 и Великобритания - 9 реактора.
Испания разполага със седем ядрени реактора, а Чешката република, Пакистан и Швеция - с по шест. Белгия, Финландия и Словакия имат по пет реактора. Швейцария, Унгария и ОАЕ разполагат с по четири реактора, а Аржентина - с три реактора.
По два реактора има в: Бразилия, България, Мексико, Румъния, Южна Африка и Беларус, а по един - в Словения, Армения, Нидерландия и Иран.
Германия също беше сред страните, произвеждащи ядрена енергия до 2023 г., но вече напълно се отказа от ядрените електроцентрали. На 15 април 2023 година бяха изключени последните три ядрени реактора в страната.
Колко атомни електроцентрали са в процес на изграждане в света?
Понастоящем в света се строят 64 ядрени реактора, повечето от които в Китай - 30 енергоблока. На второ място по изграждане на нови АЕЦ е Индия, със 7 блока. Русия, Турция и Египет имат по четири АЕЦ в процес на изграждане.
Южна Корея, Великобритания, Бангладеш, Япония и Украйна строят по два ядрени реактора. По една АЕЦ се изгражда в Аржентина, Бразилия, Франция, Иран и Словакия.
Турция и Бангладеш строят първите си атомни електроцентрали.
Защо атомните електроцентрали са (толкова) необходими?
По данни на Световната ядрена асоциация, нарастването на населението и икономиките в света, съчетани с бързата урбанизация, ще доведат до значително увеличаване на търсенето на електроенергия през следващите години. Според оценките на Организацията на обединените нации (ООН), населението на света ще нарасне от около 8 милиарда през 2024 г., до около 9,8 милиарда през 2050 г.
Процесът на урбанизация ще доведе до това, че до 2050 г. около две трети от населението в света ще живее в градски райони. Поради това предизвикателството да се отговори на бързо нарастващото търсене на енергия, като същевременно се намалят вредните емисии на парникови газове, е значително.
Глобалните емисии на въглероден диоксид (CO2), свързани с енергетиката, са нараснали до 37,4 гигатона през 2023 г., което е най-високата стойност, регистрирана някога, и е с повече от 60% по-висока от общата стойност от 23,2 гигатона през 2000 г.
Ядрената енергия е вторият по големина източник на производство на електроенергия с ниски емисии, след енергията от водноелектрически централи. Тя се счита за особено нисковъглеродна, тъй като отделя едно от най-ниските количества еквивалент на въглероден диоксид за единица произведена енергия, когато се вземат предвид общите емисии през целия жизнен цикъл на реакторите.