Изминалата година бе най-напрегнатата година в търговията с ценни книжа на Българска фондова борса от началото на съществуването й. Това бе годината, през която капиталовият пазар у нас и в частност пазарът с ценни книжа трябваше да оцелее или по-скоро трябваше да докаже, че може да го направи. Докато 2008-а бе годината на разочарование и срив в цените на книжата, то 2009 бе годината на търговия по време на криза!

И докато в развитите икономики вече се прокрадват признаци за излизане от кризата, та дори и само на прогнозно ниво, то в останалата част на света, сред която е и страната ни, последиците от нея ще тегнат поне до втората половина на следващата година. По-късното навлизане на България в циклона на световната финансова криза не ни облагодетелства за по-лесното й преодоляване, като само до някъде ни подготви за предстоящото. А фактите се налице, спад в брутния вътрешен продукт в четири последователни тримесечия, растяща безработица, отрицателен икономически ръст, повишаваща се междуфирмена задлъжнялост, липса на кредитиране, като само инфлацията засега запазва някак си ниските си нива.

Най-голямото предимство на България спомагащо за финансовата й стабилност си остава фактът че сме във валутен борд. Донякъде това обуславя и добрата стабилност на банковата система у нас. Макар и с намалени печалби банковият сектор у нас бе най-слабо засегнат от бушуващата финансова криза.

Как се отрази икономическата обстановка върху търговията с ценни книжа

на Българска фондова борса? Отговорът е еднозначен - и той е всеобщ спад по всички показатели на борова активност. За всичките 242 борсови сесии се търгуваха едва 84 емисии ценни книжа средно на ден, спрямо 119 година по-рано. Фокусът на инвеститорите бе стеснен основно върху ликвидните компании и най-вече върху принадлежащите на борсовите индекси. Поради рязкото намаляване на наличния финансов ресурс, отделен за този пазар, разпределен почти по равно както от изтеглянето на чуждите институционални инвеститори, така и от рязко намалелия брой вътрешни такива, броят на сключените сделки рязко падна до близо 200 хил. или с 48.98% по-малко от 2008 година. Сериозно пострада и броят на прехвърлените на пода на БФБ ценни книжа, като за годината той бе около 325 млн. бр., което е спад с близо 34% в сравнение с 2008 година. С 60% пък се срина реализираният за годината оборот на реалната търговия до 864 млн. лв., като в тези рамки фигурираха сделките с книжата на 400 компании, или със 100 по-малко спрямо година по рано. Общата пазарна капитализация за годината падна с 5.25% до 11.746 млрд. лева.

Разглеждайки идеологията на пазара през годината,

рязко се откроиха три основни момента

Първият бе до края на първото тримесечие, когато пазарът успя в рамките на 2 месеца да спре свободното падане на цените и да намери стабилно дъно. То бе особено важно през месец март, през който психологически играчите се настроиха за отварянето на дълги позиции. Последваха няколко резки импулса на възход в цените с известно колебание през юни и юли, когато повечето позиции бяха на ценовите нива от началото на годината. Периодът бе наситен със завишени обеми на покупки следствие на леката еуфория от възстановяването. Идеята за вяла търговия през лятото бе опровергана от „избързването" на по-големите играчи за посрещане на раздвижването на пазара през септември на високи нива и създаването на предпоставка за нов дългосрочен възход. Това бе по-скоро стратегия и изигра лоша шега на доста от спекулантите на БФБ.

Да, възход имаше, но той се оказа прекалено краткотраен и приключи още в края на септември, а с него и втория етап. Последните три месеца бяха месеци на надежда и примесени с предвидливо и поетапно затваряне на част от дългите позиции с цел прибиране на печалби, доколкото имаше открити такива в първите месеци на годината.

Водещи фактори в настроението на играчите неминуемо бе случващото се на външните фондови пазари, което част от играчите приемаха като индикатор за своите действия. Да, корелация имаше, но тя в никакъв случай не бе пълна като движения в разделени времеви периоди, нито чак толкова сходна в изменението на цените в процентно отношение. Характерните особености на българския фондов пазар се запазиха почти през цялата година. Липсата на други основни водещи сили, като финансовите резултати, отразени в отчетите на компаниите към тримесечията, решенията на общите събрания на акционерите относно дивидентната политика на компаниите (доколкото такава съществуваше), както и идеите на мениджмънта на дружествата за развитие сякаш останаха на втори план през тази година и бяха използвани инцидентно със спекулативна цел за игра в краткосрочен план. Основният проблем на пазара като цяло бе липсата на външен свеж финансов ресурс, както и желанието за използването вътрешен такъв за влагането му българските ценни книжа. По големите институционални инвеститори предпочетоха влагането на основния наличен ресурс в депозити или други по-малко рискови финансови инструменти, отколкото инвестирането му в ценни книжа. Така за борсовата игра през годината фондовият ни пазар разполагаше с 1млн. лева средно на ден, изключвайки влиянието върху оборота на модерните през годината пакетни сделки.

Интересен е въпросът: къде сме сега в ценово отношение

спрямо началото на тази трудна 2009 г.? Ако вземем една представителна извадка от първите 100 компании в класацията по най-много сключени сделки, то се забелязват няколко интересни факта. Имаме пълен паритет между печелившите и губещите компании по последна цена спрямо цената на отваряне от началото на годината. Ако ги разделим по сектори от икономиката, няма да открием ясно изразен печеливш или губещ сектор. Позитивното е, че едва шест от първите 20 компании в тази класация са на нива по-ниски от началото на 2009 година. Най търгуваното дружество си остава Централна кооперативна банка, чийто книжа са отчели доходност от 14% за годината. В близо 20 хил. сделки бяха прехвърлени 17.89 млн. от книжата й на цени между 0.75 лв. и 1.69 лв., като средната цена се установи на ниво 1.34 лв., ниво на което сме в момента. Над 25% ръст пък отчитат книжата на „Химимпорт", стартирали през 2009 г. на цени около 2 лв. за акция и приключващи я на нива около 2.60/65лв. за брой. Веднага след тях в класацията се нареждат губещите до момента книжа на ПИБ, „Еврохолд България", „Холдинг Пътища" и „Зърнени храни България" с понижения между 11 и 30 на сто. С най голямо повишение в състава на борсовите индекси отчитат книжата на „Българска роза Севтополис" с повишение от 122% в края на годината до 1.40 лева.

Сагата по промяна на правилника на БФБ, според който 229 компании от Неофициален пазар, поради не покриване на критериите за присъствие (5 сделки и 12 хил. лв. оборот средномесечно за срок от три месеца), продължи през цялата 2009 година. В края на годината КФН прецени, че в интерес защита на обикновените акционери е по-добре тази промяна да отпадне и забрани промяната. В самия край на годината Симеон Дянков, в качеството на представител на Министерството на финансите, като основен акционер на БФБ, предложи смяна на почти цялото ръководство на оператора, като от стария Съвет на директорите остават само Асен Ягодин и Иван Такев. В допълнение новите предложения са Петко Шишков, Любомир Бояджиев и Васил Големански.

Всеобщите нагласи за 2010 година са за умерен ръст в цените на книжата    търгувани на БФБ. Дали това ще се случи - предстои да разберем.