Глобалният дълг нарасна до рекордно високо ниво от $315 трилиона, съобщават световните агенции, цитирайки данните на Института за международни финанси (IIF). Причината за това са Китай и Индия, които продължават да вземат заеми, въпреки рисковете, породени от геополитическото напрежение и по-високите лихвени проценти.
Световният дълг се е увеличил с около $1,3 трилиона само през първите три месеца на тази година.
След три последователни тримесечия на спад съотношението на световния дълг към БВП възобновява възходящата си траектория от януари до март. Според IIF това се дължи на развиващите се пазари, като най-голямото увеличение идва от Китай, Индия и Мексико.
Зрелите пазари, макар и да отбелязват по-малки увеличения, все пак имат по-високи нива на задлъжнялост в сравнение с нововъзникващите икономики. IIF причислява САЩ, еврозоната, Япония и Великобритания към тях.
![Снимка 607529](https://webnews.bg/uploads/images/29/7529/607529/640x.jpg?_=1676971208)
Източник: iStock
Развитите икономики
При развитите икономики най-голямото увеличение на дълга през това тримесечие е регистрирано в САЩ и Япония, следвани от Ирландия и Канада. Спад се наблюдава в Швейцария и Германия.
През настоящото тримесечие държавните разходи са довели до увеличаване на общите стойности на зрелите пазари, тъй като лихвените проценти остават исторически високи. Това може да доведе до увеличаване на държавния дълг, тъй като разходите на правителствата за заеми се увеличават, което води до намаляване на държавните бюджети.
По-добрите резултати в други сектори обаче смекчават държавния дълг в няколко развити икономики, коментират финансистите.
Експертите предупреждават, че глобалният дълг може да се раздуе допълнително поради нарастващите търговски търкания и глобалното геополитическо напрежение. Масовият износ на зелени технологии от Китай, който подхранва протекционистичните тенденции в Европа, също може да доведе до увеличаване на дълга.
Ако Европа реши да наложи мита на китайски продукти от съществено значение за екологичния преход, това вероятно ще доведе до повишаване на цените на вносните и местните стоки.
На този фон страните могат да бъдат тласнати към по-нататъшно задлъжняване.