Концернът Ватенфал наскоро подаде молба в министерството на екологията на провинция Шлезвиг-Холщайн за събарянето на АЕЦ Брунсбютел. Ядреният реактор беше изведен от експлоатация през 2011 година. Германия вече има опит в демонтажа на атомни централи - например на реактора в Нидерайхбах в провинция Бавария.

Грайфсвалд пък е най-големият закриващ се атомен проект в света. Реакторите на централата бяха спрени още през 1990 година. Едва днес, 22 години по-късно, трябва да приключи цялостният й демонтаж, за който работят над 10 000 специалисти. Списъкът на централите, които предстои да бъдат разрушени, е дълъг: към него спадат Вюргасен и Щаде в Северен Рейн-Вестфалия, както и Обригхайм в Баден-Вюртемберг.

Централи "втора употреба"

"Техническата процедура по демонтажа на една атомна централа е отдавна разработена, тя е сигурна и безопасна", твърди д-р Ралф Гюлднер, президент на германския Атомен форум - сдружение, което представлява интересите на германската ядрена индустрия. Гюлднер описва ликвидирането на една атомна централа като рутинна процедура: първоначално се отстраняват всички неатомни елементи. Следват нискорадиоактивните части от контролния сектор, горивните пръти и накрая - снабдителните системи.

АЕЦ Мюлхайм-Керлих

За всеки етап от демонтажа се издава специално разрешително, а извършеното се контролира от независими експерти и комисията за ядрен надзор. Законът за защита от радиоактивно лъчение изисква непрекъснат контрол на въздуха и отводнителните системи. Срокът за "изстиване" на горивните пръти от ядрения реактор е 3 до 5 години. Именно на тях се дължат 99 процента от радиоактивността в една ядрена централа.

Много германци изпитват съмнения по отношение на безопасността на подобни демонтажи. Граждански инициативи се опитват допълнително да контролират процесите по демонтирането на реакторите и обезопасяването на ядрените отпадъци. "Не искаме да допуснем попадането на радиоактивно заразени части от бившите централи в нормалния кръговрат", казва Елке Зодеман-Мюлер, която заедно с нейни съседи се ангажира активно в контрола по демонтажа на АЕЦ Мюлхайм-Керлих край Кобленц.

Опасенията им не са съвсем безпочвени. Факт е, че собствениците на атомни централи имат право да продават демонтирани от централите елементи за втора употреба. Става дума например за огромно количество медни кабели и тонове специална стомана. Приходите от тези продажби компенсират част от загубите на операторите на атомни централи. Изчислено е, че закриването на една атомна централа струва приблизително 500 милиона евро.

Сгради с отровни стени?

Със закон са регламентирани допустимите горни граници на радиоактивност на всички елементи, които напускат закритата атомна централа. Затова елементите от строителната конструкция се разфасоват на части и се подлагат на специално промиване, за да бъдат отстранени радиоактивните частици от повърхността им. "Тоест, няма опасност в магазините да се появят тигани от радиоактивна стомана", казва Ралф Гюлднер. Дали обаче наистина е така?

Каква част от радиоактивните материали влизат отново в производството?

Ян Бекер, говорител на гражданската инициатива "Контра атом", критикува недостатъчния контрол на разрешените за рециклиране материали. Той обръща внимание на факта, че навсякъде по света се появява все повече радиоактивно замърсена стомана. "От медицинска гледна точка не е окончателно изяснено дали и минималните радиоактивни лъчения не са опасни за човешкото здраве", казва той. Още повече, че така наречените "гранични стойности" понякога са доста спорни.
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) междувременно се занимава с подобни случаи. Преди няколко години агенцията регистрира множество онкологични заболявания на новодомци в една сграда в Тайван. Проверката показва, че при строежа на сградата е била използвана радиоактивно замърсена стомана. Изследователски екип от университета в Тайпе установява, че от рак са починали над 60 души, въпреки че стоманата е била с минимални радиоактивни показатели.