Глупостта на неистовото консуматорство в епохата на оскъдните ресурси не прави впечатление вече на никого - а най-малкото на маркетинга. Отчаяно желаещи да максимизират печалбите си, производителите и хората на маркетинга вземат на прицел малките деца, купувайки лоялността им почти от раждането, и вдетиняват възрастните, за да предотвратят възможността те да правят обмислени решения относно нещата, които купуват. По този начин деца и възрастни се привързват към едни и същи продукти и ги купуват през по-голямата част от живота си, пленени в цикъл на консумация, създаден от спецовете на брендинга.
За мнозина пазаруването отдавна се е превърнало от скучно ежедневно задължение в удоволствие. Трудно ще се намери (британски) консуматор, който поне веднъж да не е излязъл от къщи и тръгнал по търговската улица с надежда да си намери нещо, което ще поиска да купи - вместо да си купи нещо, от което има нужда. Това поведение контрастира не само с консумацията в развиващите се страни, а и с Европа и САЩ само допреди 60 години.
Точният момент, в който пестеливият живот (повечето хора водеха такъв до 1950те) се превърна в търсене на комфорт и след това в абсурден ексцес, е невъзможно да бъде установен - признава писателят Бенджамин Барбър, който в новата си книга "Консумиран" (Consumed) разглежда маниакалната, "хипер" консумация. Тази тенденция, предрича Барбър, ще вкара демократичните общества преждевременно в гроба.
Порази ме това, че голяма част от това, което прави McWorld (глобализираният свят на "МакДоналдс", в който корпорациите контролират политическите процеси), е безполезно - казва Барбър в интервю за The Independent. Хиперконсуматорството е най-силно в родината на Барбър, САЩ: "Ужасно много продукти са ненужни: бързо хранене, джунджурии или игри. Не мога да кажа къде точно минава разликата (между необходимо и безполезно), но сме много отвъд нея".
Базовите човешки нужди - храна, убежище, дрехи - отдавна са посрещнати за повечето хора в развития свят. Затова специалистите по маркетинг се събират, за да умуват как да измислят и създадат благата наново, за да продадат повече от тях.
Барбър далеч не е първият, който обръща внимание на факта, че потребителите много често са привличани от имиджа на продукта, а не от неговите функции - и че всички ще спечелим, ако започнем да консумираме по-малко. Само че той отива и по-далеч,обвинявайки хипер консуматорството за настоящата икономическа криза, изтъква британската независима медия.
Барбър също така вярва, че движението на анти - консуматорите не разполага с нужното, за да се справи с проблема. "Обичам темперамента наанти - консуматорите, но те рискуват да превърнат тези въпроси в малцинствен проблем".
Консумацията и излязла извън контрол не само в магазините. Пример дава и гледането на телевизия. Барбър обяснява: няма нищо лошо в това да вземеш дистанционното след дълъг ден на работа. Само че 60 часа - времето, което средният американец прекарва всяка седмица в гледане на телевизия - е меко казано твърде много. Според Барбър това напомня на порнография.
Самото гледане е едната страна на проблема. С годините се е изменило и това, което избираме да гледаме. Телевизионните програми сега напомнят каша за нискочели индивиди, предназначена да нахрани както възрастните, така и децата. Подзаглавието на новата книга на професора по политика е "Как пазарите покваряват децата, вдетиняват възрастните и поглъщат цели гражданите". СпоредБарбър , тенденцията "на 40 - отново на 20" на вдетинените чичковци и лелки не означава, че хората запазват енергичността и желанието за пълноценен живот по-дълго време - а че изобщо не са пораснали.
И защо не? Защото хората на маркетинга, решени на всичко за неспирни продажби, заобикалят правилата, унифицирайки вкусовете на деца и възрастни, вместо да градят устойчив пазар. Това намалява разнообразието и заплашва да елиминира избора.
Успехът на филми като Шрек и Човекът - паяк, насочени към всички възрасти, илюстрира горното. Ако искаме да видим бъдещето, нека не гледаме това, което купуват 40 годишните. Нека видим това, което купуват 15 годишните, нека чуем какви са техните музикални вкусове. Ако някой е бил близо до ученички, усилили по мобилните си телефони "Пусикет Долс", сигурно е отрезнял към надеждата, че музикалните им вкусове с времето ще станат по-зрели, а цветът на лака им за нокти - по-блед.
Но защо възрастният човек да не може да се наслаждава на нюансите във филмите за Хари Потър? Все пак да пораснеш не означава да започнеш да живееш по-скучно. Барбър твърди: "Не казвам, че когато порастваме губим всичките си удоволствия. Но да порастнеш означава да станеш по-комплексен и тогава ти се нуждаеш от по-силна стимулация. Не казвам, че е грешно да си правиш удоволствието, но аз се забавлявам по различен начин, отколкото когато бях на 12".
Барбър е изчел много книги по маркетинг в желанието си да разбере защо купуваме все повече и повече неща, от които нямаме нужда - и често дори не ни е приятно да ги притежаваме. В книгата "Консумиран" често се правят препратки към един известен директор на маркетингова компания, който толкова силно обичал шампоана Head & Shoulders, че продължавал да го ползва дори когато станал абсолютно плешив ...
Тъкмо този директор и неговата пасмина настървяват нашия импулс да купуваме. Тези големи момчета са напълно наясно, че повечето ни истински нужди са отдавна задоволени. Предвид това те увековечават желанията на детството и фабрикуват възрастни под нова матрица. Един гуру по продажбите обяснява: "търсенето на стоки и услуги за възрастни пролича, че не е безкрайно. На това трябва да се отговори с порой от насочени към деца стоки и услуги". Освен това, ако работиш глобално, ти не можеш да продаваш еднакви блага на възрастни, принадлежащи към отдалечени култури. Но децата са едни и същи навсякъде. Ако накараш възрастните да се държат като деца, можеш да продаваш едни и същи продукти за всичките поколения, навсякъде.
Хипер - консуматорството има основен принос за проблемите на околната среда, но така нареченият зелен маркетинг е също толкова виновен, както и обикновеният маркетинг. "Не се заблуждавайте" - предупреждава Барбър. "Зеленото консуматорство си остава консуматорство. Най-простият начин да бъдете зелени е да не консумирате, или да консумирате по-малко, но тези хора искат от вас да консумирате по тяхно желание, защото ако спрете да консумирате, те няма повече да правят пари".
Когато Барбър си е купувал автомобил, той е бил много изкушен дали да не си вземе хибридния Lexus - докато негов приятел не му обяснил, че мощният двигател на хибрида гори повече, отколкото много автомобили, които не са хибридни. Миналата година реклама на Lexus във Великобритания е била забранена в списанията, тъй като е подвеждала, че автомобилът не причинява щети на околната среда.
Барбър дава друг пример: поръчал си е бутилка минерална вода в хотел в Лондон. Да се продава бутилирана вода в една държава, където от чешмите тече също толкова чиста вода е може би всичко, от което един производител се нуждае. "Над милиард души са без вода за пиене. Защо не открием начини да им доставим водата, от която се нуждаят, вместо нови начини за доставяне на водата до нас?"
Интервюто се отличава с рядко заявявани на всеослушание, особено в икономически медии, истини. Самата книга "Консумиран" не съм чел, според журналиста на The Independent тя е депресиращо четиво. Идеята, че западните консуматори са отговорни за разрушаването на околната среда, дори само като купуват по навик ненужни продукти, е тежък кръст.
Тогава, свършено ли е с капитализма? Барбър е оптимист: "Капитализмът има тенденция ‘да се престарава' и да отива до крайности. Той разрушава всичко по пътя си. Това е и стратегията да се спаси капитализма. Има големи, належащи човешки нужди, които чакат да бъдат задоволени и най-подходящият начин за посрещането им е капитализмът".
dddddd
на 24.06.2008 в 01:01:25 #36Kihano "Вече има достатъчно други признаци като спада на раждаемостта, разпада на семейството, хомосексуализма (който видите ли бил генетично заложен), престъпността и всакакви изгъзици, които правели индивида "уникален". Но най-важното е - че хората насочени към материалното са лесно управляеми и манипулируеми" Кихано, само защото спомена 1984, ще ти кажа, това изброеното по-горе е част от комунистическата доктрина! Тъй като темата вече вероятно е в небитието, пак ще се изясним някой път.
Kihano6
на 23.06.2008 в 18:05:21 #35godin, не си чел добре отговора е даден и е много точен, логичен и единствено правилен. Да се самоцитирам от по долу "интернета не е жизнено важен и не задоволява фундаментална потребност. Ако го нямаше щяхме да дискутираме по кръчмите, както са правили нашите дядовци." Да добавам ли, че щяхме и вестници да четем? Фундаменталната идея в отговора ми е, че полезността на техническите открития и предметите е до време. И интернета ще си замине някой ден. Човешките чувства и стемежа за щастие са съществували и преди интернет и ще съществуват и след него стига да съществуват хора. Консуматорската диария на запада свързва щастието и човешките чувства въобще с материалните неща, докато по природа те са свързани с междуличностните отношения (освен ако не става дума за глад или физическо оцеляване). Това разминаване води до ниска степен на себепознаване и личностно развитие (което намеква и статията) което е предпоставка за психически отклонения. Затова в Щатите се гърмят и по училищата. Но трябва ли да чакаме всички да се разгърмят по училищата? Вече има достатъчно други признаци като спада на раждаемостта, разпада на семейството, хомосексуализма (който видите ли бил генетично заложен), престъпността и всакакви изгъзици, които правели индивида "уникален". Но най-важното е - че хората насочени към материалното са лесно управляеми и манипулируеми. Има захарче - има номер, няма захарче няма номер. Това не са личности и не стават такива дори да седнат в "Бугати"! Точно това се ползува от хората по горните етажи на социалната йерархия за упражняването на тотална власт. 1984та! Кое е необходимо е определено първо от природата, чрез физиологията и психиката после от нас самите. Капитализма е само начин на оределяне на това кое е необходимо. В този начин няма нищо фундаментално или обективно, което да се определя или разбира от "непростосмъртни". Що се отнася до саморегулацията на капитализма човек може само леко да се подхилква. Нима хаоса се саморегулира? Онова което наричате саморегулация на капитализма е невъзможността на хаоса да се унищожи щото е най-ниската степен на организация. theprestige, пак не си в час. Ние говорим за превенция, а ти за лечение.
godin
на 23.06.2008 в 14:35:20 #34"Искам да попитам хората който пускат многобройни коментари по този и подобни сайтове, интернета жизнено важен ли е и включва ли се в списъка със стоки който задоволяват фундаментални потребности" Точен въпрос, оставен без адекватен отговор от философите на капиталистическия апокалипсис. Майтап! Въпросът е подвеждащ, отговорът е в него. Даже когато призовавте за намалено потребление в рамките на "необходимото", вие очаквате от капитализма саморегулиране и реализъм, нещо, което той е доказъл отдавна, че притежава. А кой и как ще определи кое е необходимо!? Тая работа не е за простосмъртни.
wakeop
на 23.06.2008 в 13:33:23 #33@lazaraza Не беше ли Наоми Клайн? "Без лого" Иначе статията си е доста точна. Можете и да не обръщате всичко на политика от 90-те. Капитализмът днес няма много общо с този от преди половин век. По-изгодно е да се вкарват милиарди за реклама, отколкото за иновации. Всеки, който се е опитвал да организира някакво производство се е сблъсквал с този проблем - няма значение колко полезен за човечеството продукт си произвел - докато не намериш куче, което да подкара овцете към магазина, нямаш шанс да оцелееш. А на мен ми е все тая как се казва лимонадата, която пия. Все една боза е... и по химичен състав, и за вкусовите ми рецептори
lazaraza
на 23.06.2008 в 12:48:20 #32Митак, случайно да си чел нещо от Наоми Кембъл
theprestige
на 23.06.2008 в 05:23:23 #31поправка - *не като у западните държави.
theprestige
на 23.06.2008 в 05:22:01 #30Кое му е хубавото на мнението на Пенчо? В западните страни имало повече депресирани ха ха ха смях.... Това че у БГ тези неща се крият и не се показват е друг въпрос. Втория въпрос е че и нищо не се прави в тази насока а и как да стане като народа е беден и неможе да си го позволи. Трето няма едно свястно такова болнично заведение уна с защо ли погледни точка две. Четвърто у БГ такива хора се игнорират и хората бягат от тях като от чума - зле информирано общество. Плюс и не се интересува ама и защо ли? Пето и специалисти нямаме както и у западните държави и т.н. Разбира се кихан06, че мнението на Пен4о ще ти хареса нали е против "загнилия" запад.
Kihano6
на 22.06.2008 в 22:26:42 #29demokrat, интернета не е жизнено важен и не задоволява фундаментална потребност. Ако го нямаше щяхме да дискутираме по кръчмите, както са правили нашите дядовци. Тук няма да ни уловиш. Писането на приказки по форумите е доста полезно, щото иначе ще останат да пишат само журналистите и всички ще мислят, че всички са съгласни с тъпотиите които им предлагат. Форумите са неформално място за формиране и разпространяване на мнения което е форма на свобода! А форума на мъни.бг е един от най-добрите, щото сайта пуска добри теми и във форума рядко се пишат откровении простотии, ругатни и вулгаризми, което пък отразява на по-високото интелектуално и културно ниво на читателите. На милиционерския въпрос за професиите ще ти отговоря, че каквото и да работим, нормалния работен ден е 8 часа 5 дни в седмицата. Останалото време можем да употребяваме както ни харесва. След тия обяснения ника ти ми изглежда малко неподходящ.
Kihano6
на 22.06.2008 в 22:08:54 #28marana, и с теб съм съгласен. Конформизма е едно от основните социални явления и на него се базира голяма част от медийната (и рекламната) манипулация. Има една интересна книжка с експерименти. Казва се "Човекът - социално животно" от Елиът Арънсън. Писана е през 60те или 70те, не помня точно. Има я на български.
demokrat
на 22.06.2008 в 21:37:24 #27Естествено ние разбираме от всичкол Искам да попитам хората който пускат многобройни коментари по този и подобни сайтове, интернета жизнено важен ли е и включва ли се в списъка със стоки който задоволяват фундаментални потребности, писането на празни приказки по форуми подобрява ли по някакъв начин нещата и какви са професиите ви, защото не ми става ясно от каде ги имате това свободно време.
Kihano6
на 22.06.2008 в 21:27:07 #26theprestige, не е лошо да си човек! Лошо е да си лош човек! Ама тая тънка разлика ти убягва. Браво на Pen4o! Мнение което споделям.
don
на 22.06.2008 в 20:59:52 #25Корпоративният фашизъм бавно , но сигурно завладява света.
theprestige
на 22.06.2008 в 17:14:29 #24Ами вземи прочети "Животинската Ферма" на Джордж Оруел човека много добре и простичко ги е обяснил нещата там....... И вземи млъкни вече.......
theprestige
на 22.06.2008 в 17:10:51 #23Аааааа как така ще имаш? Как така ще искаш повече? Как така ти ще имаш добре платена работа и ще можеш всичко да си позволяваш? Това е лошо! Знаете ли колко хора всеки ден умират от глад? И колко са без работа? И за всичко това е виновна Америка м даааа! И евтин бензин и достъпни самолетни полети. За какво ни е всичко това аааааа марш обратно у делтата на Амазонка........ Още като прочетох заглавието на статията и си знаех, че моя болен приятел Кихан06 вече си е пуснал отровното комунистическо мнение. За това КОЛКО Е ЛОШО ДА СИ ЧОВЕК! Също като в онази приказка за акулата дето искала да стане вегетарианец и .... взела, че умряла от глад и вегетарианец не станала! Та и твоите предложения и приказки са общо взето такива Кихан06! Кихан06 ако ти цял живот си бил беден и подритван от живота и обществото моля те не ни занимавай тук с тези проблеми....... Виждаш до какво води това......
Goro
на 22.06.2008 в 17:06:28 #22Като сте толкова отворени в критиката я някой да даде линк към някоя негова статия по темата. Или сте си просто кучета дето лаят, когато керванът си върви. Много е лесно да се правите на големи умници по форумите, ама живота за кредити, коли и жилища, сигурно превивате яко гръб пред шефа за повечко кинти и жената и сте си пълни нещастници.
Goro
на 22.06.2008 в 17:01:39 #21И като си го прочел, кво? Още малко и ще се изкарате на по-умни от автора. Еййййй, цццццц - долно племе. Не стига, че главате им са като от пусто в празно, ами се гледат да се пишат дървени философи. Дебели кратуни!
godin
на 22.06.2008 в 15:48:57 #20"Написал човекът нещо" Някои даже го прочетохме. Просто можем, не е от голямо желание!
Goro
на 22.06.2008 в 15:14:27 #19Написал човекът нещо, па след туй шепа тъпунгери с много малко мозъчни клетки се правят на по-умни от него. Големи кретени сте всичките!
dddddd
на 22.06.2008 в 14:46:50 #18То бива алчност, бива, ама то на нищо не прилича. Колко му трябва на човека - бутилка водка и съветски песни... Даже и филми няколко направиха по въпроса.
dddddd
на 22.06.2008 в 14:18:19 #17Пълно объркване на светоусещането и не, няма лечение. Слава Богу, с тая зараза почти се свърши, остава само да мине малко време, докато си отидат болните...