След почти 18 месеца, в които икономиките разчитаха на скъпите извънредни помощни програми, правителствата в Европа започват да свиват част от мерките, разчитайки на засилващия се икономически риск и ваксините да носят тежестта оттук нататък, пише The New York Times.

Разпространението на делта варианта на Covid-19 обаче обърква сметките и създава притеснения дали моментът за намаляване на подкрепата е дошъл.

Напрежението може да бъде видяно във Франция, където броят на случаите се покачва с над 200 процента спрямо средните нива от преди две седмици, което накара президентът Еманюел Макрон да настоява още един път французите да се ваксинират - заплашвайки ги, че ще бъде по-трудно да пазаруват, вечерят и работят, ако не го направят.

В същото време част от помощните мерки във Франция, включително щедрото финансиране, което предотврати масови съкращения като субсидираше заплатите, и част от помощите за бизнеса, биват свивани. Правителствен панел наскоро предупреди за опасностите от премахването на помощта за икономиката.

Икономиката на еврозоната най-сетне излезе от двойната рецесия, показаха скорошни данни, обръщайки най-тежкия спад от Втората световна война насам. Правителствата в Европейския съюз, които похарчиха почти €2 трлн. в помощи и стимули, освободиха почти всички бизнеси от коронарестрикциите, а блокът е напът да постигне имунизация на 70 процента от възрастните до есента.

Но предизвикателствата пред пълното възстановяване на Европа остават големи, създавайки притеснения относно спирането на помощите, които ограничиха безработицата и фалитите. Спирането им твърде бързо може да предизвика шок, който ще предизвика отрицателен икономически ефект, предупреждава Берт Колийн, старши икономист в ING.

Във Великобритания правителството спря грантовете за бизнесите, които отвориха след последния локдаун, и ще спре специалните помощи за безработица през октомври. Поне 19 от държавите, които използват еврото, вече рязко намалиха част от помощите, а правителствата от Испания до Швеция планират да продължат със съкращаването им по-агресивно през есента и до края на годината.

Германия наскоро остави да изтече мораториумът върху фалитите. Компаниите в еврозоната скоро ще трябва и да започнат да изплащат евтините заеми, отпуснати от държавата.

След неколкократно удължаване, държавните схеми за запазване на работни места, които струваха на държавите от Европейския съюз над €540 млрд., също ще бъдат прекратени през септември в Испания, Нидерландия, Швеция и Ирландия, а в околните страни ще станат по-малко щедри. Единствено, изключение ще бъде направено за туризма.

Междувременно служителите започват да се връщат в офисите, магазините и заводите. И правителствата залагат, че инерцията ще бъде достатъчна. "Не можем да използваме публични средства, за да компенсираме частните загуби вечно", казва Гюнтрам Волф, директор на Bruegel. "Заради това ни трябва стратегия за изход".

В същото време властите търсят начин да прехвърлят повече разходи към областите на икономиката, които обещават бъдещ растеж. "Критично важно е да прехвърлим разходите към сектори, които ще надживеят пандемията. Нуждаем се от ускоряване на трансформацията в дигитализацията, енергията и околната среда", казва Денис Феранд, директор на Recexode.

Но множество работници рискуват да загубят работните си места, когато държавната подкрепа пресъхне - особено в туристическата и ресторантьорската индустрии, които продължават да работят под нивата си от преди пандемията - в някой случаи и до 70% по-малко.

Във Великобритания програмата, която спаси 12 млн. работни места от началото на пандемията, днес държи около 2 млн. Но когато тя приключи през септември, около четвърт милион души ще загубят работата си, според централната банка.

Малкият бизнес, който може би нямаше да оцелее през кризата без държавната подкрепа, сега изчислява как да остане на повърхността без нея.

Заразените растат

Макрон, който обеща да прекара втората най-голяма икономика в Европа през Covid-19 "без значение цената", в момента е начело и в опитите да намали до най-голяма степен локдауните и мерките срещу вируса, което от своя страна да премахне нуждата от подкрепа.

Но делта вариантът разстройва и най-перфектните усилия икономиките да останат отворени.

В Нидерландия, където половината от населението е напълно имунизирано, правителството наскоро възстанови част от мерките заради ръст на случаите. В Испания и Португалия се оплакват от отказани почивки заради все повечето заразени. Гръцкият парти остров Миконос дори временно забрани музиката, за да спре големите събирания.

Във Франция бизнес организациите, които представляват кината и спортните съоръжения, са притеснени, че новото изискване на Макрон хората да носят т. нар. здравен пас, който доказва имунизация, негативен тест или скорошно прекаран вирус, за да влязат в зони с по-голямо струпване, убива възстановяването. Някои големи кина са загубили до 90% от клиентите от единия до следващия ден, когато изискването влезе в сила.

Проблемите около нестихващата пандемията дават обяснение защо някои столици са предпазливи с премахването на подкрепата изцяло. Икономисти казват, че правителствата вероятно ще продължават да харчат, макар и по-малко.