Жега на IPO пазара в Европа

Европейските капиталови пазари отново усещат живец, който сякаш бе изчезнал през последните години. Темата за възраждането на първичните публични предлагания (IPO) звучи неочаквано позната на инвеститорите отвъд Атлантика, където през 2025 г. емисиите на нови компании започнаха да приличат на "малък ренесанс" след мъртвилото на 2022-2023. Но ако в САЩ фокусът отново е върху технологични истории, опаковани в блясъка на изкуствения интелект и криптовалутите, то в Европа картината е далеч по-нюансирана - и може би по-здрава в дългосрочен план.

За да разберем защо, трябва да поставим нещата в исторически контекст. През последните две десетилетия европейските IPO пазари винаги са изоставали от американските по мащаб, но често са били по-умерени в еуфорията си. Докато в края на 90-те години NASDAQ прегряваше с десетки интернет компании, Европа се движеше по-бавно и така избягна най-лошите последствия от спукването на балона. Подобна беше картината и след финансовата криза през 2008-2009 г., когато Лондон и Франкфурт се възстановяваха по-етапно, без да влизат в американската спирала от "бързи пари".

Днес отново виждаме паралели. В САЩ броят на IPO-тата тази година ще е около 100 - половината от дългосрочната средна стойност. Средната първична доходност е 40%, двойно над нормалното и вече напомня за локални джобове на еуфория. В Европа броят на сделките е далеч по-малък, но има отчетлива промяна - компании от енергийния преход, инфраструктурата и индустриалните технологии започват да излизат на борсата с апетит, който не бяхме виждали от 2021 г. насам. Интересното е, че тук фокусът не е върху "следващия Nvidia", а върху компании, които изграждат гръбнака на зеления преход, дигитализацията на индустрията и финансовата инфраструктура.

Стигнаха ли до еуфория пазарите?

Днешният растеж на индексите се крепи на шепа технологични гиганти

Това е фундаментална разлика: докато американският пазар разчита на "големия разказ" за AI и крипто, Европа предлага "тихи истории" - стабилни, но недооценени бизнеси. В Испания и Италия IPO-та на компании като Iberdrola Renovables или Enel Green Power получават интерес именно защото са вплетени в европейските планове за енергийна независимост и устойчивост. В Германия технологични компании, фокусирани върху индустриална автоматизация и софтуер за производствени вериги, търсят свеж капитал, подпомогнати от амбициозните програми за дигитален трансфер на Mittelstand-а.

Нека направим сравнение на оценките. В САЩ IPO-тата се търгуват средно при 22-23 пъти бъдещи печалби - нива, които са с 19% над 10-годишната и 38% над 20-годишната средна стойност. В Европа обаче повечето нови емисии влизат на борсата при P/E от 14-16, стойности много по-близки до дългосрочните исторически нива. Това означава, че инвеститорите тук плащат за растеж, но не и за мечти без покритие.

Ситуацията може да се илюстрира и през средните първични доходности. В САЩ те са 40%, в Европа обикновено се движат между 10% и 20% - далеч по-близо до историческите 17%. Това не звучи като еуфория, а по-скоро като здравословен интерес.

Таблицата показва нещо ясно: ако в САЩ IPO вълната отново напомня за рискови игри на късмет, в Европа тя изглежда много по-близка до реалната икономика.

Източник: iStock

Какво означава това за инвеститорите? Първо, европейските IPO-та могат да се окажат по-малко зрелищни в краткосрочен план, но и по-надеждни в дългосрочен. Докато отвъд океана инвеститорите залагат на "експоненциални истории", които могат да се спукат при първата пукнатина в AI-наратива, тук капиталът се насочва към компании, които ще изграждат електропреносни мрежи, ще доставят технологии за индустриални паркове и ще разработват зелени решения. Второ, европейските пазари може би са подценени. Докато S&P 500 търгува на 22.5 forward P/E, Euro Stoxx 600 стои около 13-14. Това отваря пространство за преоценка, особено ако глобалният капитал започне да търси диверсификация далеч от политически нестабилните САЩ.

Има и трети елемент: структурните фондове на ЕС и националните програми за индустриална политика. Докато в САЩ IPO пазарът често се движи от венчър капитала и частния капитал, в Европа силната роля на публичните стимули означава, че новите емисии идват с държавна подкрепа - било то чрез зелени облигации, било чрез преференциални кредити. Това намалява риска за инвеститорите и увеличава вероятността тези компании да оцелеят и след първата пазарна буря.

Водещи европейски IPO през 2025 г.

Разбира се, Европа не е имунна срещу джобове на еуфория. В сегмента на "зеления хайп" също виждаме признаци на прекомерно оптимизъм - компании без печалба, но с амбициозни презентации, успяват да наберат милиони. Разликата е, че тук регулаторите са по-строги, а институционалните инвеститори - по-предпазливи, което държи "огъня под контрол".

Защо нещо лошо може да се случи на пазарите през август или септември

Този гръм винаги идва (привидно) от ясно небе

В заключение: дали сме в балон? В САЩ може би вече виждаме очертанията на "AI балон в IPO пазара". В Европа картината е различна - пазар, който тепърва набира сила, но остава свързан със земята и реалната икономика. За глобалните инвеститори това може да се окаже най-интересната възможност: докато всички гледат към САЩ и се чудят кога ще дойде спукването, Европа изгражда свой тих, но стабилен подем. И точно там - между инфраструктурата, енергийния преход и индустриалната дигитализация - може да се крият най-добрите IPO истории на следващото десетилетие.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.