Шестте най-древни човешки цивилизации

Съвременните цивилизации съществуват на всеки континент, с изключение на Антарктида, но къде са се появили първите?

Повечето учени смятат за най-ранните люлки на цивилизации съвременен Ирак, Египет, Индия, Китай, Перу и Мексико (приблизително между 4000 и 3000 г. пр.н.е.)

Тези древни общества оформят културния и технологичния напредък.

Ето един поглед към шестте най-ранни цивилизации и наследството, което са оставили на света, за които разказва History.com.

1. Месопотамия, 4000-3500 г. пр.н.е.

Източник: iStock

Месопотамия (намираща се в съвременен Ирак, Кувейт и Сирия) означава "между две реки" на гръцки и се смята за родното място на цивилизацията. Смята се, че тя носи напредък в астрономията, селското стопанство, правото, математиката, архитектурата и други, въпреки почти постоянните войни. Месопотамия е дом на първите градове в света, включително Вавилон, Ашур и Акад.

Месопотамия е най-ранната градска цивилизация на земното кълбо - и шумерите, които са я цивилизацията, са установили основните правила", според Кенет Харл, автор, консултант и професор по история в Tulane University.

Клинописната система е сред най-известните постижения на Месопотамия. Те създават базовата цифрова Шестдесетична система. По това време астрономията за първи път разделя годината на 12 периода, наречени на съзвездия - това, което гърците по-късно ще превърнат в зодиак.

2. Древен Египет, 3100 г. пр.н.е.

Източник: iStock

Древен Египет е една от най-значителните империи в историята на повече от 3000 години. Цивилизацията е най-известна със своите пирамиди, гробници и мавзолеи и др.

Освен в строежа на пирамиди, египтяните са изключително опитни в земеделието и медицината. Те имат традиции в скулптурата и живописта.

Древните египтяни са оставили наследство от монументални писмени и математически системи. Тяхно дело е йероглифната графична система. Краят на цивилизацията идва през 332 г. пр.н.е.

3. Древна Индия, 3300 г. пр.н.е.

В древна Индия религията е имала голямо значение, наред с литературните традиции и невероятната архитектура. Упанишадите или свещените хиндуистки трактати включват идеите за прераждането и кастовата система, основана на рожденото право.

За разлика от други древни цивилизации, цивилизацията от долината на река Инд, изглежда не е била разкъсвана от война. Историците и археолозите смятат, че са имали строго организирано градско планиране - къщи, построени от печени тухли,, канализационни и водоснабдителни системи.

Упадъкът на тази древна цивилизация около 1700 г. пр. н. е. често се приписва на миграцията, предизвикана от изменението на климата или възможно тектонично движение, което е причинило пресъхването на река Сарасвати. Други смятат, че миграцията се дължи на голямо наводнение.

4. Древен Китай, 2000 г. пр.н.е.

Източник: iStock

Най-ранните китайски цивилизации процъфтяват в изолация от нашественици и други чужденци в продължение на векове, благодарения на географията - Хималайските планини, Тихия океан и пустинята Гоби.

Обикновено разделен на четири династии - Ся, Шан, Джоу и Цин - древен Китай е управляван от редица от императори. На цивилизацията се приписва развитието на десетичната система, сметалото и слънчевия часовник, както и на печатарската преса, което позволява публикуването и разпространението на Изкуството на войната на Сун Дзъ, все още актуално повече от 2500 години по-късно.

Подобно на египтяните, древните китайци са успели да мобилизират населението за изграждане на масивни инфраструктурни проекти.

5.Древно Перу, 1200 г. пр.н.е.

Археолозите смятат, че има доказателства за металургия, керамика и напреднали медицински и селскостопански практики в тази цивилизация.

Най-впечатляваща обаче е великата империя на инките, която се простира от днешна Колумбия до Чили и е известна с град Мачу Пикчу в Андите и своята сложна градска структура.

Инките не са развили писмена система; вместо това са използвали символи. Едра шарка и други болести, пренесени в Южна Америка от испанците, опустошават народа на инките, според учени. Това отслабва силите им и помага на воденото от Франсиско Писаро завоевание през 1532 г.

6. Древна Мезоамерика, 1200 г. пр.н.е.

Части от днешно Мексико и Централна Америка някога са били дом на много култури, като се започне с олмеки около 1200 г. пр. н. е., сапотеки, маите, толтеките и ацтеки.

Плодородната земеделска земя довежда до напредък в селското стопанство, като царевицата, бобът, ванилията, авокадото, чушките, тиквите и памукът стават важни култури. Открити са храмове в стил пирамиди, сложна керамика, каменни паметници, тюркоазени бижута и други произведения на изкуството. Учените смятат, че сапотеките са разработили първия писмен календар и писмена система в Мезоамерика, докато маите са известни с напредъка си в математиката, йероглифите, архитектурата и астрономията.

Воденото от Ернан Кортес испанско нашествие през 1519 г. довежда до края на цивилизацията на ацтеките до 1521 г.".