G-Star RAW, Lotto, Ray-Ban, Black & Decker, DC Shoes - поне една от тези марки ви е позната, и то не само от реклами. Преди 15-20 години сте имали неин продукт и най-вероятно го помните с добро заради качеството. Днес много от тези брандове са или замрели, или вече само сянка на себе си - собственост на компании, които печелят от носталгията на клиентите, продавайки им стоки с параметри често много под тези, които познатото име предполага.

Затова усещането, че потребителските стоки стават по-лоши, не е просто субективно недоволство. Проблемът е, че вече е трудно да се разбере какво точно стои зад дадена марка - и това важи с пълна сила и за българския пазар, където повечето от засегнатите брандове се продават без прекъсване.

Ражда се нов гигант в потребителските стоки: Kimberly-Clark купува Kenvue за над $40 милиарда

Ражда се нов гигант: Kimberly-Clark купува производителя на Neutrogena за над $40 милиарда

Сделката се очаква да приключи през втората половина на 2026 г.

Ефектът е измерим - поне там, където има кой да го брои. В САЩ три четвърти от потребителите съобщават за проблем с продукт или услуга през 2025 г., двойно повече отколкото през 1976 г., а оплакванията достигат рекорден брой според Индекса на потребителската удовлетвореност на Университета в Мичиган.

Съзнателният избор да свалиш качеството

Тъкмо тази динамика стои зад платформата Worse on Purpose ("Влошено нарочно"), която системно проследява смените в собствеността на познати марки. Зад нея е технологичният предприемач Кеяна Сап, който публикува разследвания на конкретни сделки, както и впечатления "от първа ръка" на потребители.

"Забелязах, че нещата, които използвам всеки ден, особено електрониката, стават все по-трудни за поправяне, а частите им - все по-евтини. Започна да ми изглежда не като обикновено свиване на разходи, а като съзнателен избор да произвеждаш продукти, които не са издръжливи", разказва Сап пред Consumer's Checkbook.

Всичко това се случва на фона на промяна в потребителските навици и нарастващата роля на социалните мрежи в непрекъснатото преследване на "следващото голямо нещо".

Производителят на очилата Ray Ban сключи сделка за €46 милиарда

Производителят на очилата Ray Ban сключи сделка за €46 милиарда

Италианската Luxottica се слива с френската Essilor

Идеята за платформата се ражда, докато Сап си търси нова раница и попада на поредното разочарование. Проучването му води до отговор: цял куп марки се оказват собственост на една-единствена компания - VF Corporation, след серия сделки в началото на века. Скоро след тях във форумите се появяват и първите оплаквания за качеството.

Механизмът зад срива

Практиката се оказва масова. Пред "Гардиън" Сап обяснява, че историята се повтаря във всяка индустрия - големи конгломерати и инвеститори в частен капитал купуват уважавани марки "и яздят репутацията им, докато не остане бледа сянка на това, което е била".

Логиката е сравнително проста. Създателите на успешни брандове се изкушават от офертите на корпорации и инвеститори, особено във времена на финансови затруднения. Новите собственици рядко имат емоционална връзка с придобивката си и очакват максимална възвръщаемост. Резултатът: продуктите вече не се правят в старите заводи, а заедно с тях изчезват и процедурите по контрол на качеството.

Дори в най-добрия случай - когато поне се избират адекватни подизпълнители, марката спира да има значение. Зад нея не стои нищо.

Най-остра е ситуацията в оптичната сфера, където EssilorLuxottica притежава множество брандове за очила, включително Ray-Ban, а в САЩ контролира и голяма част от оптиките и онлайн магазините за очила. Подобна консолидация има и при електрическите инструменти. Съществуват и фирми, които се занимават единствено с изкупуване на фалирали някога популярни имена - без да произвеждат нищо, а само поръчвайки продукция, най-често в Китай.

Дори старият мениджмънт да остане на поста си, влиянието на инвеститорите расте осезаемо - според проучване от миналата година активистките кампании срещу изпълнителни директори са се учетворили от 2018 г. насам. Проф. Дороти Лунд от Колумбийския университет сравнява пред "Гардиън" ситуацията с решения, взимани с пистолет, опрян в челото на ръководителите: инвеститорите се интересуват единствено от максимална възвръщаемост, а икономиите неизбежно прерастват в изнасяне на производството и загуба на идентичност.

Четири категории и един труден въпрос

Worse on Purpose систематизира база данни със стотици брандове, разделени в четири категории:

  • Одобрен - стоките все още се правят от хората, направили марката известна.
  • Под наблюдение - скорошна промяна в собствеността или ранни признаци за спестяване на разходи.
  • Бивше величие - някогашна силна марка, чиито днешни продукти нямат нищо общо с миналото ѝ.
  • Избягвайте - директно преотдаване на познати имена и лога на всеки, готов да плати за бърза печалба.

"Преминаването към нов голям собственик не е автоматична смъртна присъда за дадена марка - именно затова съществува категорията "Под наблюдение" в моя уебсайт. В нея влизат марки, собственост на конгломерат или фонд за частен капитал, които продължават да произвеждат качествени продукти", посочва Сап пред Consumer's Checkbook.

Проследяването на собствеността не е трудно, тъй като данните обикновено са публични. Много по-сложно е установяването на реалния ефект върху качеството. По думите на Сап повечето продуктови ревюта в медиите се оказват безполезни, защото представляват платено съдържание, а ревютата в Amazon все по-масово се манипулират.

Затова той разчита и на активна общност в Reddit, която му подсказва нови категории продукти, заслужаващи проверка.