От гледната точка на европейския човек, американците са пословични с няколко неща. Две от тях са, че бирата им не струва и че на футбола викат "soccer". Възпитанието и дипломатическият етикет обаче ни заставят да не коментираме публично другите им отличителни черти.

Когато американският президент Доналд Тръмп взе решението да наложи мита на вноса на стомана (25%) и алуминий (10%), публичният разговор в САЩ стигна именно до бирата и спорта. Ще има ли увеличение на напитката и бейзболните бухалки, питаха се американците.

Това доведе до следното. Иначе възрастният и достолепен Секретар на търговията, Уилбър Рос, започна да обикаля студията на американските медии с питиета и със супи в консерви. И, размахвайки ги, да прави парадни изчисления: при въвеждането на 10% мито върху алуминия, кенът бира няма да поскъпне с повече от 0,3 цента за бройката.

По отношение на бирата американският Секретар на търговията изглежда наистина е прав, че подобно увеличение е пренебрежимо. В крайна сметка, ако човек си има приоритети в живота и ги преследва с упорство и дисциплина, 0.3 цента разлика в цената няма да те демотивират.

Идеята за въвеждането на тези тарифи се аргументира от администрацията на президента Тръмп с потребността на САЩ да възстановят своята метална индустрия. В интерес на истината, същата е в очевидна криза от 80-те години насам. Според данните на излязъл по-рано тази година доклад на Департамента по търговията, за 2017-та година САЩ са произвели 10.1 млн. метрични тона стомана, а са внесли 36 млн. (данните касаят готовата за експлоатация стомана). Положението с алуминия е даже още по-критично: отново за миналата година САЩ са произвели 785 000 метрични тона алуминий (втечнен), а са внесли над 5 млн. м. т. такъв.

Тази криза в промишлеността на САЩ е особено явна в щати като Пенсилвания и Охайо. Някога значими индустриални центрове, от години насам местната промишленост от тези два щата е експортирана извън САЩ. Това довежда обаче и до износ на свързаните с нея работни места. Следователно, маргинализираните служители от Пенсилвания и Охайо, които не могат да се преквалифицират в движение, разпознаха протекционисткото предизборно послание на Доналд Тръмп и гласуваха за него.

Не трябва да се подценява този индустриален проблем и чувствителността на американците, свързана с него. Неслучайно сенаторите от Демократическата партия Шеруд Браун (Охайо) и Боб Кейси (Пенсилвания) зарязаха партийната дисциплина и популярната анти-Тръмп реторика и извиха глас в подкрепа на митата на президента. В крайна сметка, по-късно тази година има частични избори за Конгреса, а двамата сенатори искат да си запазят местата в Сената.

Именно поради липсата на съгласие с това решение на президента обаче Гари Кох, про-пазарният съветник по икономически въпроси на Тръмп, хвърли оставка дни преди митата да бъдат обявени публично. Ръководителят на Държавния департамент Рекс Тилърсън, както и този на Пентагона, Джеймс Матис, също са против решението на Белия дом.

Но въпреки всичко това, тази политика на американския президент изглежда дискусионна. Не само поради това, че тя ще доведе до увеличение на цените за крайния потребител (оставете бирата и онези бейзболни бухалки, които се правят от алуминий, по-интересни ще са цените, които ще се формира от автомобилната и самолетната индустрия).

Не толкова и заради това, че не е ясно дали тази политика ще допринесе за откриването на нови работни места в САЩ или по-скоро - до закриването на такива (понеже ефектът не касае само Охайо и Пенсилвания, но и щати като Мисури и Луизиана, които са на челните места по внос на метални суровини).

Оставяме настрана и факта, че към момента наличните производствени възможности на САЩ просто не могат да удовлетворят търсеното потребление на тези стоки. Нека се разсеем услужливо и да се направим, че не виждаме видимото противоречие между това да демонтираш регулациите на Обама, от една страна, и да въвеждаш подобни тарифи, от друга.

Да, в световен мащаб Китай е най-големият производител на стомана (малко под 50%) и на алуминий (малко над 50%). Но САЩ внасят тези материали, на първо място, от Канада - 16.46% и от ЕС - 14.55%. Китайският внос на стомана за САЩ е едва 2.15% от общото количество, което американците импортират. Т.е от този тип мита ще пострада не Китай, а близки на САЩ страни като Канада и тези от Европейския съюз (основно Германия). Разбира се, митата все още не важат за северния съсед на САЩ, поне докато текат преговорите за НАФТА.

Но ако Тръмп иска да се бори с търговските дефицити на САЩ спрямо Китай, стоманата и алуминият не са средствата. И ако обвързва американските промишлени отрасли с националната сигурност на страната, то ЕС не трябва да е обектът на тези мерки.

Въпреки това президентът Тръмп е прав, когато посочва, че ЕС на свой ред има редица мита спрямо американския експорт. Но тук подходът не трябва да се търси в налагането на реципрочни тарифи, а в премахването на съществуващите такива. Защото митата са на практика санкции, а няма полза от налагането на такива между ЕС и САЩ. Това ще доведе до усложнения и парцелиране на взаимоотношенията между тях в период, в който те просто не могат да си го позволят.

Затова позицията на ЕС по отношение на митата на Тръмп трябва да бъде много внимателна. Обмислянето на реципрочни тарифи, касаещи американския експорт за европейския континент, за което се обяви вече канцлерът Ангела Меркел, не би било част от решението от проблема, а от неговото задълбочаване.

Въпреки че предстои да видим как ще реагира на практика ЕС, то той вече инициира предупредителния си изстрел: налагането на реципрочни тарифи за бърбъна и за Харли Дейвидсън.

Нали не смятате обаче, че това е сериозно и че ще "нарани" САЩ? За 2017-та ЕС е вкарал американски бърбън за обща стойност от 154 милиона долара. С оглед на стоковия обмен между ЕС и САЩ, тази стойност не заслужава кой знае какво внимание. Така както и всеки американски бърбън, поставен пред ирландското уиски или шотландския скоч.

С подмятането си за бърбъна и мотоциклетите, ЕС по-скоро искаше да предупреди лидерите на Републиканската партия в Конгреса на САЩ, че не се справят добре в сдържането на президента Тръмп. В крайна сметка, ръководителят на мнозинството в Камарата на представителите, Пол Райън, е от Уисконсин, където е позиционирано производството на "Харли Дейвидсън". Така както лидерът на мнозинството в Сената, Мич Макконъл, е от Кентъки, където производството на бърбън осигурява над 17 000 работни места.

Апропо, и двамата републиканци не останаха очаровани от решението на Доналд Тръмп. Един път, тъй като не споделят протекционистичните схващания на хора от екипа на американския президент като споменатия Уилбър Рос или Питър Наваро. Втори път, понеже избирателите в Уисконсин и Кентъки си имат по-различни приоритети от тези в Охайо и Пенсилвания.

Въпреки че е рано да се говори за търговска война между ЕС и САЩ, митата са проява на лош вкус. Каквато е и тази да викаш на футбола "soccer".

А ако ЕС се изкуши и въведе реципрочни мита, то единствените полезни такива, мисля си, трябва да са на наложени на безалкохолната бира и бейзбола.