Днес Европейската комисия очерта мерките, чрез които ще се подобри достъпа до научната информация, създавана в Европа. По-широкият и по-бърз достъп до научни публикации и данни ще улесни изследователите и предприятията в използването на резултатите от финансирани с публични средства изследвания, съобщават от пресслужбата на ЕК.

Това ще даде тласък на европейския капацитет за иновации и ще предостави на гражданите по-бърз достъп до ползите от научните открития. По този начин Европа ще постигне по-голяма възвращаемост от годишната си инвестиция в научноизследователска и развойна дейност, която възлиза на 87 млрд. евро. Мерките допълват съобщението на ЕК относно създаване на Европейско научноизследователско пространство (ЕНП), също прието днес.

Първата стъпка на ЕК ще бъде да направи свободния достъп до научни публикации основен принцип на „Хоризонт 2020", програмата на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите за периода 2014-2020 г.

От 2014 г. всички статии, чието изготвяне е финансирано по програма „Хоризонт 2020", ще трябва да бъдат достъпни.
• Издателят ще осигурява незабавен достъп до статиите онлайн („златен" свободен достъп) - предварителните издателски разходи могат да бъдат одобрени за възстановяване от Европейската комисия; или
• Изследователите ще осигуряват свободен достъп до статиите си чрез хранилище за свободен достъп не по-късно от 6 месеца (12 месеца за статии в областта на социалните и хуманитарни науки) след публикуването им („зелен" свободен достъп).

ЕК също така препоръча държавите членки да предприемат подобен подход спрямо резултатите от научните изследвания, финансирани по техните национални програми. Целта е 60 % от финансираните с европейски публични средства научноизследователски статии да бъдат свободно достъпни през 2016 г.

Комисията ще започне също така с опити за осигуряване на свободен достъп до данните, събрани по време на финансирана с публични средства научноизследователска дейност (например числови резултати от провеждането на опити), като взема предвид основателните опасения, свързани с търговските интереси на получателя на финансирането или неговото право на личен живот.

84 % от респондентите в обществена консултация, проведена през 2011 г., са заявили, че достъпът до научна литература не е оптимален. Проучванията показват, че без бърз достъп до актуална научна литература, на малките и средните предприятия им отнема до две години повече, за да пуснат иновативни продукти на пазара. Финансирано от ЕС проучване показа, че понастоящем само 25 % от изследователите свободно споделят данните си.

Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия и отговаряща за цифровите технологии, заяви по темата:
„Данъкоплатците не трябва да плащат два пъти за научните изследвания и имат нужда от безпроблемен достъп до необработенaта информация. Целта е да достигнем следващото ниво на разпространение и използване на резултатите от научните изследвания. Данните са новият нефт."

Европейският комисар по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин каза:
„Трябва да дадем на данъкоплатците повече срещу техните пари. Свободният достъп до научни публикации и данни ще ускори важни пробиви от страна на нашите изследователи и предприятия, като даде тласък на знанията и конкурентоспособността в Европа."