Въпреки призивите за по-смели действия за смазване на правителствената дългова криза, която тлее в нестабилната периферия на континента, европейските лидери засега разчитат на временни мерки, за да не се допускат сътресения на облигационните пазари, информира Асошиейтед прес.

Срещата на държавните и правителствени лидери на страните от ЕС, които се събират днес и утре в Брюксел, изглежда ще засегне формулирането на малка промяна в договорите на Евросъюза, за да бъде създаден нов кризисен механизъм, който бе одобрен преди почти два месеца.

Предложенията да бъде увеличен спасителният фонд от 750 милиарда евро (1 трилион долара) или да се създадат общоевропейски облигации имат малки шансове за успех, след като бяха отхвърлени от Германия - най-голямата европейска икономика, която диктува валутната стратегия на евросъюза през последните месеци.

Вместо това хората, които определят европейската политика, работят за справяне с кризата чрез по-малки, локализирани атаки.

В Берлин германски правителствен представител каза във вторник, че страната му склонна да подкрепи увеличаване на капитала на Европейската централна банка - крачка, която би разрешила на ЕЦБ да купува повече правителствени облигации и така да подкрепя правителствата с разклатени финанси.

Португалският финансов министър похвали ангажимента на Китай да инвестира в португалски облигации като знак, че Лисабон може да се справи със сегашния смут на пазарите без да последва Гърция или Ирландия, искайки международна спасителна помощ.

Испания продаде държавни облигации за 2,5 милиарда евро, като прие доста по-висока лихва, отколкото предишния месец. Въпреки че пазарите се поуспокоиха през последните седмици, много икономисти предупреждават, че такива временни мерки само ще спечелят малко време за европейските лидери. Според тях това, което е необходимо, е да се подходи към корените на кризата,където банки с недостатъчен капитал, нарастващи лихви по облигациите и слаб икономически растеж правят така, че дълговият товар на някои страни изглежда все по-неконтролируем.

ЕЦБ няма особено желание да играе по-активна роля в решаването на дълговата криза, като посочва, че е крайно време политиците на свой ред да подредят финансите си.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише може да повдигне въпроса за увеличаването на капитала на ЕЦБ на вечерята с европейските лидери днес, посочи германски правителствен представител, пожелал анонимност. Последното заседание на комитета за парична политика на ЕЦБ за тази година също е днес.

Ако ЕЦБ поиска капиталова инжекция, това ще бъде първият път, в който институцията с централа във Франкфурт, иска повече пари в почти 12-годишната си история. Чрез централните си банки 16-те страни от еврозоната са акционери в ЕЦБ, а Германия, като най-голямата европейска икономика, има най-голям дял.

През ноември Голдман Сакс (Goldman Sachs Group Inc.) посочи, че ЕЦБ вече е купила около 17 процента от общия дълг на Германия, Ирландия и Португалия.

Стойността на облигациите на тези страни спадна драстично, след като лидерите от ЕС на срещата си в края на октомври се споразумяха да създадат тяхна дългосрочна защита срещу кризи: нов механизъм, който може да наложи загубите на частни кредитори, ако дългът на страната стане неприемлив.

Макар европейски представители да подчертаха, че новият механизъм ще влезе в сила едва през 2013 година и ще се прилага за съществуващите дългове, на него сметка бе вписано увеличението на лихвите и той бе обвинен, че Ирландия поиска спасителен финансов пакет от 67,5 милиарда евро миналия месец.

Германия настоява за новия инструмент, като посочва, че не само данъкоплатците трябва да понасят тежестта на бъдещи спасителни пакети.

На срещата си днес и утре се очаква европейските лидери да спорят, но в крайна сметка да одобрят, допълнителен параграф, който да позволи на правителствата от еврозоната да създадат механизъм за справяне с кризи, които заплашват еврозоната като цяло.