В Пловдив се създават повече работни места, отколкото в цяла Северна България

За последната година в Пловдив са открити повече нови работни места, отколкото в цяла Северна България, показват данните на Института за пазарна икономика. Градът е отличник и при ръст на заплатите. От 86% през третото тримесечие на 2011 г. през същия период на настоящата година средните възнаграждения вече достигат 90% от тези в цялата страна.

Устойчив ръст записва и Плевен - от 76% през 2012 г. до 80% през трите месеца до края на септември на 2017 г. На другия край на класацията са Видин, където заплатите са се сринали до 64% от средните (от 75% през 2009 г.) и Силистра и Кюстендил - 70% от стойността на възнагражденията на средното за страната ниво от 79% през 2008 г.

Данните на ИПИ показват още, че 70% от новите места за работа са в едва четири области - в столицата, София-област, Пловдив и Стара Загора. В Южна България те са били 145 хил., а в Северна - едва 27 хил.

В Северозападна България, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последното десетилетие. В Южна България неубедително по отношение на заетостта се представят области като Сливен и Кърджали.

Източник: ИПИ

Годишна промяна на броя на заетите, хил. души

И в тазгодишното издание на "Регионални профили: показатели за развитие" областта с най-силна икономика остава столицата. Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели.

Характерен за всички области - лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот. Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

Забелязва се и други общи черти между "богатите" области от една страна и между "бедните". В тези, които са лидери по икономическо развитие, се отчитат много добри оценки за администрацията, за инфраструктурата и за ниското ниво на данъците. При изоставащите оценките са точно обратни - лоша инфраструктура, непрозрачна и бавна администрация, както и ниско ниво на ползващите интернет.

През последните години, със засилването на икономическия растеж от 2014 г. насам, се наблюдава и ново разширяване на ножицата между областите от гледна точка на благосъстоянието им. Така най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) имат разлика около 4.5 пъти между БВП на глава от населението.

София остава единствената област в страната, в която средното заплащане е по-високо, отколкото това в цялата страна. "Концентрацията в столицата както на съществуващите, така и на новоразкритите работни места с най-високо възнаграждение не подсказва скорошна промяна в тази тенденция", коментират от ИПИ.От Института за пазарна икономика представиха и данни за нивата на местните данъци и такси. В последните две години се забелязва рязко повишение на налозите - 62 случая за 2017 г. и основно при тези за недвижимите имоти и превозните средства над 101 к.с. (74кВ).

През 2017 г. МФ е дало безлихвени заеми на седем общини, които са имали нужда от финансово оздравяване, на стойност близо 20 млн. лв. Други 64 млн. лв. задължения на общините са били разсрочени. Според ИПИ отпускането на заеми не е решение на хроничния проблем, като те предлагат 2% от подоходното облагане, да остава в общините, като това се прави автоматично по ЕГН на данъкоплатеца - парите отиват там, където е регистрирано лицето. Това е ресурс в рамките на 634 млн. лв. (за 2018 г.), което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините.