Нито едно гориво не е по-важно за глобалната икономика от дизела. Това гориво задвижва камиони, автобуси, кораби и влакове, машини за строителство, производство и земеделие. Изгаря се и за отопление на жилища. Заради високата цена на природния газ, на някои места дизелът също се използва за генериране на енергия.
През следващите няколко месеца обаче почти всеки регион на планетата ще бъде изправен пред опасността от недостиг на дизел, пише Bloomberg. Новината във време, когато свиването на доставките на почти всички световни енергийни пазари влоши инфлацията и задуши растежа.
Щетите могат да бъдат наистина огромни, като се отразят буквално на всичко - от цените на хранителните стоки в САЩ до сметките за отопление на домовете в Европа тази зима.
В САЩ запасите от дизелово и отоплително гориво са в най-ниската си точка за това време на годината, според данни за последните четири десетилетия. Северозападна Европа също е изправена пред нисък буфер - прогнозите са запасите да достигнат дъно този месец и след това да паднат още повече до март, малко след влизането в действие на санкциите, които ще отрежат региона от руските доставки по море.
Глобалните експортни пазари станаха толкова затегнати, че по-бедните страни като Пакистан са на практика изхвърлени от тях, като доставчиците не успяват да резервират достатъчно товари, за да отговорят на вътрешните нужди на нацията.
Спредовете за горивото се разширяват както спрямо суровия петрол и това е знак за това колко ограничен е капацитетът за рафиниране. В Северозападна Европа дизеловите фючърси струват около $40 за барел повече от Brent, срещу петгодишна сезонна норма от само $12. Фючърсите за дизел в Ню Йорк с доставка през декември се търгуват с около 12 цента по-високо от тези за януари. Това се сравнява с премия от по-малко от цент по това време миналата година.
Защо има недостиг?
Основният проблем е, че има големи ограничения в световен мащаб по отношение на капацитета за рафиниране. Доставките на суров петрол вече са доста ограничени. Но препятствието е много по-остро, когато става въпрос за превръщането на тази суровина в горива като дизел и бензин. Това отчасти е функция на пандемията, след като блокировките унищожиха търсенето и принудиха рафинериите да затворят някои от своите най-малко печеливши заводи.
Задаващият се преход от изкопаемите горива също попречи на инвестициите в сектора. От 2020 година капацитетът на рафиниране в САЩ се е свил с повече от 1 милион барела на ден. Междувременно в Европа прекъсванията на корабоплаването и стачките на работниците също засегнаха производството на рафинериите.
Нещата може да станат много по-драматични със задаващото се ембарго на Европейския съюз за руските доставки. Европа разчита повече на дизела от който и да е друг регион в света. Приблизително 500 милиона барела годишно се доставят с кораби, като около половината от тях обикновено се товарят в руските пристанища, според данни на Vortexa. САЩ също спряха вноса от Русия, която беше голям доставчик за Източното крайбрежие миналата зима.
От началото на февруари 2023 година санкциите на ЕС ще забранят руските доставки по море. Тези руски количества трябва по някакъв начин да бъдат заменени, ако икономиката на региона иска да продължи да работи, както е днес. Как и дали ще стане това, засега не е ясно.