Българското правителство обяви, че в държавната хазна има недостиг от около 1 млрд. лева. Затова се налага актуализация на бюджета. Така обаче ще се увеличи бюджетният дефицит и ще достигне близо две на сто от БВП, при заложен 1,3 процента. Това означава, че държавата ще изхарчи 1,7 млрд. лв. повече, отколкото ще събере като приходи.

В защита на исканата актуализация на бюджета премиерът Пламен Орешарски се обоснова пред депутатите, че през тази и следващата година трябва да се изплатят 3 млрд. лв. задължения. Финансовият министър Петър Чобанов добави, че актуализацията на бюджета ще е увеличаване на разходната част и емитиране на дълг в рамките на допустимата граница, заложена в бюджета - т.е. до 1 млрд. лв. В същото време, мисията на МВФ изрази позицията си, че не се налага актуализация на бюджета, т.е. че няма дупка от 1 млрд. лв. в държавната хазна и целите на бюджет 2013 са изпълними.

Коментар по темата в ефира на БНР прави макроикономистът Георги Ангелов.

Действително ли е нужен ремонт на бюджета?

Според мен ремонт на бюджета не е оправдан, тъй като обявената дупка от 1 млрд. лв. всъщност не се вижда по никакви статистики и по никакви прогнози - казва Георги Ангелов. - Имаше и заключения от мисията на МВФ, които също показаха, че бюджетният дефицит е напълно постижим и няма да има някакви особени проблеми. Кредитната агенция Moody`s беше на същото мнение. Самите данни на Министерството на финансите към 31 май, след края на мандата на служебното правителство, показват, че всъщност има бюджетен излишък. Тоест - не само че няма дупка в бюджета, но има повече приходи, отколкото разходи. В този смисъл, ако това са оправданията за бюджета, те просто не издържат теста на данните. Още повече, че Пламен Орешарски и БСП заявиха, че основната им цел ще бъде да спрат контрабандните канали и оттам да има с милиарди повече приходи. А сега изведнъж казват, че ще има по-малко приходи, което не се връзва и по този показател с предизборните им обещания.

Всъщност, с каква цел се иска актуализация на бюджета?

За мен е очевидно, че идеята е да се увеличат разходите. Тоест правителството иска следващите няколко месеца до края на годината да харчи повече пари, отколкото има и отколкото са гласувани в бюджета. За какво точно ще ги харчи - все още не е ясно. В публичното пространство се говори, че може би за новото Министерство на инвестиционното проектиране ще има стотици милиони левове. Какво точно ще проектира това министерство с толкова много пари - не е ясно. Но за други конкретни политики, които биха искали да провеждат следващите няколко месеца, не става ясно.

Все пак основното им оправдание е, че има дупка в бюджета. Понеже бюджетът се гласува от депутатите и там трябва ред по ред да се гледа всяко число, се надявам, че до няколко седмици този проектозакон ще бъде внесен в парламента и тогава вече ще видим по кои точно пера, колко точно пари и за кои точно министерства ще отидат. И тогава ще разберем, какви точно приоритети иска да развива правителството.

Това развързване на кесията може да доведе до ново спиране на еврофондовете.

През новия програмен период страните се задължават да изпълняват изисквания не само за бюджетна, но и за макроикономическа стабилност - продължава Георги Ангелов. - Освен това, от 2014 г. се подписват конкретни ангажименти за конкретни икономически институционални реформи, които трябва да се изпълнят, преди въобще да се пуснат парите.

В този смисъл раздуването на дефицита, и то с огромни суми, ще застраши изпълнението на тези критерии. Още повече в настоящата ситуация, в която икономиката не се развива твърде добре. Тоест, ако правителството заложи дефицит, който е между две и три на сто и икономиката се свие, и има стагнация, изведнъж този дефицит може да се окаже над три процента. И ако още в първите месеци на управление правителството покаже, че не може да контролира дефицита, какво да очакваме за следващата година, когато той може да ескалира още повече?

Виждали сме такива примери в повечето от нашите съседни страни. Има опасност да се надцени възможността на правителството да управлява фискалните рискове и изведнъж да се окажем в ситуация с неизпълнени критерии. Това значи да не ни пуснат фондовете или да ни ги спрат в някакъв момент през следващите години. Тоест, ще се повтори ситуацията от 2007 г., когато не можахме да се възползваме от еврофондовете. Ако европейските средства бяха използвани в кризисния период 2009-2010, може би кризата в България щеше да се развие по съвсем друг начин.