Вноската на БНБ спаси бюджета от априлски дефицит

Големи, но за сметка на това единични приходи крепят бюджетния баланс над повърхността. През април Консолидираната фискална програма продължава да е на излишък, който в края на четвъртия месец на годината е 600 млн. лева.

В съобщението на Министерството на финансите, по този повод, се прави следното уточнение: "За изпълнението на основните показатели за месец април следва да се имат предвид постъпилите приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. от вноската в държавния бюджет от Българската народна банка, която се формира от превишението на приходите над разходите за 2023 година. От друга страна, е направен извънреден разход в края на месец април от около 300 млн. лв. поради празничните дни в началото на месец май и необходимото технологично време за извършване изплащането на пенсиите за май. Целта е пенсионерите да получат своите пенсии без никакво забавяне. Също така в края на месец април бе изплатена и одобрената от Народното събрание великденска добавка към пенсиите на пенсионерите с най-ниски пенсии в общ размер на около 54 млн. лева".

За първите два месеца на годината държавният бюджетът отчита 1 млрд. лева излишък

Въпросната картина изглежда доста "розова", но наистина ли е такава

Добре е да се знае, че вноската на БНБ в бюджета, която е следдствие от превишението на приходите над разходите на Централната банка за 2023 г., е еднократен приход, който дори не е редовен на годишна база. По принцип БНБ може да го направи, но има право и да запази това превишение, ако въобще го има, за резерви.

Впрочем, централната банка би трябвало да спести изцяло или частично въпросните 600 млн. лева, ако наистина виждаше перспектива за влизане в еврозоната. Защото с приемането на еврото според гласувания наскоро закон тя ще е длъжна рязко да вдигне капитала си. И би било далновидно за тази цел да запази част или изцяло въпросното превишение от 600 млн. лева. Изглежда, че БНБ се съмнява в реалистичността да влезем в еврозоната от началото на 2025 г. и е решила да запълва оставените от последното редовно правителство пробойни в бюджета.

Ако се абстрахираме от горепосочените условности в съобщението на Министерството на финансите, излиза, че излишъкът на КФП за четирите месеца на 2024 г. е 200 млн. лева. А това е с 300 млн. лева по-малко от мартенския резулат. С други думи, ситуацията се влошава. И това въобще не е изненадващо, като се имат предвид данните на Министерството на финансите за първото тримесечие 2024 г..

С инфлация над 2.5% шансът на България за Еврозоната е нисък

Числата показват, че негативната за страната ни разлика, макар и да се свива, все още е значителна

"Сравнени с данните за същия период на предходната година постъпленията намаляват с 59,5 млн. лв. (1,0 %). Тoзи спад се дължи основно на по-ниските приходи от акцизи - спад от 192,8 млн. лв., 11,0 %", се казва в статистиката на финансовото ведомство. Пак в нея четем за спад в приходите от корпоративен данък, от ДДС от вност и от данък върху доходите на физически лица, които са на граждански договори.

И, за да бъде картинката още по-неприятна, Министерството на финасите прави едно много важно уточнение. То касае разходите. Важно е да се знае, че посоченият за април излишък по КФП, с вече направените уточнения за вноската на БНБ и за извънредните разходи за предсрочно платените пенсии и добавки, се формира от 22,7 млрд. лева приходи и 22,1 млрд., лева разходи. Самото Министерство на финасите обаче уточнява, че разходите не са такива, кавито ни ги показва, а с 1,2 млрд. лева по-големи. А защо това е така?

Тук, за да не стане грешка, ще цитираме самото финасово ведомство: "През м. март 2024 г. в изпълнение на чл. 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) бяха възстановени средства в общ размер на 1,2 млрд. лв. В хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. тези средства ще бъдат предоставяни с акт на Министерския съвет на базата на подписани споразумения с МРРБ като трансфери за общините за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти по реда на чл. 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ). При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с предходната година, разходите към края на април 2024 г. са 23,3 млрд. лв. при 20,9 млрд. лв. към края на април 2023 г, което представлява номинално нарастване в размер на 11,3 на сто спрямо първите четири месеца на 2023 г.".

За бюджета и политическите иновации по пробития фиск

Предизборните политически извращения с рехавия държавен бюджет започнаха

Изглежда, че на изпроводяк редовното правителство е успяло нормативно да закърпи зейналите още в началото на годината пробойни в бюджета, който то сглоби и прокара в Народнотот събрание. Но явно нормативните кръпки не издържат под натиска на фискалните реалности.