Най-проблематичният маастрихтски критерий, който блокира влизането на България в еврозоната е ценовата стабилност или иначе казано инфлацията измерен според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Данните на Евростат, които са единствените меродавни при изчислението на инфлационния критерий, показват, че няколко месеца подред страната ни има сериозен напредък в намаляване на годишната инфлация по ХИПЦ. През декември 2023-а тя е била 5%, месец по-късно - 3.9%, в края на февруари 2024-а - 3.5%, а през март 2024-а - 3.1% годишно.
От посочените нива се вижда, че страната ни има видими успехи в усилията за постигане на ценова стабилност. Усещането на населението за поскъпването на живота в случая няма значение за оценката дали изпълняваме този маастрихтски критерий, или не.
Значение имат само числата от безпристрастната статистика на Евростат. А те показват, че независимо от спадащите нива на инфлация у нас, България все още е далече от постигането на маастрихтския критерий за ценова стабилност. Причината е в начина по който той се изчислява.
Източник: iStock
Според договора за учредяване на ЕС нивото за ценова стабилност, което една държава-кандидат за Еврозоната не трябва да превишава, се формира като средно аритметично от равнищата на трите страни с най-ниска инфлация от ЕС и към тях се прибавят 1.5 процентни пункта.
За декември 2023-а това средно аритметично ниво е 0.47%, за януари 2024-а - 0.97%, за февруари 0.67%, а за март 2024-а - 0.6% годишно. В резултат на това нивата, които годишната инфлация в България не бива да превишава са били 1.97% за декември 2023-а, 2.47% за януари 2024-а, 2.17% за февруари и 2.1% за март.
Сравнението на реалната с допустимата инфлация показват, че негативната за страната ни разлика, макар и да се свива, все още е значителна.
Ясно е че, за да имаме реален шанс да покрием маастихтският критерий през тази година е необходимо да се положат усилия годишната инфлация у нас по ХИПЦ да слезе под 2.5% годишно и да бъде натискана за бавно, но сигурно достигане на ниво от 2% годишно.
Това обаче може да стане само при условие на свиване на бюджетните разходи и на спиране на всякакви допълнителни плащания от хазната в посока на временни или постоянни увеличавания на доходите.