Глобалната икономика се насочва към поредната рецесия, която вече тревожи централните банкери, пише икономистът от Mises Institute Франк Шостак. Това е видно от скорошен коментар от гуверньора на Bank of England Марк Карни пред Financial Times.
Един от проблемите, пред които са изправени политиките на централните банки ще бъдат изправени, е "капана на ликвидността", което означава, че индивидите и бизнесите ще понижат разходите си. В този сценарий, според мейнстрийм икономическата теория, централната банка трябва да се намеси чрез понижаване на основния лихвен процент и увеличаване на паричното предлагане.
Но има момент, в който тези мерки сами по себе си няма да са достатъчни, тъй като независимо от количествата пари, инжектирани в икономиката, те няма да доведат до желания ефект. В този случай предписанието е новосъздадените пари да бъдат дадени на правителството, за да може то да "инвестира" в каквито и да е проекти, за да съживи потреблението.
"Но обратно на популярното мислене, капанът на ликвидността не се получава заради голямо нарастване на търсенето на пари от потребителите, а в резултат от твърде разхлабените парични и фискални политики, които освен това нанасят сериозни щети върху реалните спестявания", пише Шостак.
Това означава, че по този въпрос централната банка се опасява от проблем, който тя самата създава. А конвенционалната терапия, която най-вероятно ще бъде предписана, ще включва още от същия медикамент, който е създал проблема изначално.
Интересното е, че в коментарите на Карни се забелязва именно уклон към допълнително увеличаване на печатането на пари, тъй като той пише, че: "Ако забавянето се задълбочи повече от една конвенциална рецесия, то не е ясно дали паричните политики ще имат достатъчен обхват."
"Проблемът обаче е, че когато централните банки увеличат печатането на пари, а правителствата - разходите си, резултатът е търсенето на повече потребителски стоки, отколкото се произвеждат", казва Шостак. "Тоест потреблението изпреварва по растеж производството."
Това води до понижаване на общото количество на реалните спестявания. Продължавайки по веригата на причинно-следствени връзки, следващият ефект е двустранен. От една страна, по-ниските спестявания означават, че потребителите имат по-малко разполагаеми средства, с които да се поддържат по време на икономическия спад.
От друга, компаниите имат понижени възможности за финансиране. Тук трябва да се отбележи, че има разлика между финансиране, осигурено чрез печатане на пари от страна на централната банка и такова, оптуснато от търговските банки като кредит, тъй като в първия вариант има значително по-голям риск от надуване на икономически балони.
В крайна сметка, инжектирането на още от същото, което е създало самите проблеми - а именно паричното предлагане от страна на централната банка - допълнително ще влоши състоянието на икономиката и възможностите ѝ за излизане от него. Така страховете на Марк Карни всъщност изглеждат до голяма степен неоправдани, ако самият той не предприеме действия, за да ги превърне в реалност.