Министерството на финансите рапортува, че в края на юли 2026 г. дефицитът в Консолидираната фискална програма е 2,2 млрд. евро - с 216 млн. евро по-малко в сравнение с юни. И коректно отбелязва, че това до голяма степен се дължи на постъпилото четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 900 млн. евро.
През август, отново по информация на финансовото ведомство, предстоят големи бюджетни разходи по проектите, свързани именно с ПВУ. Тогава ще зейне истинската дупка в хазната.
С други думи юлското подобряване на бюджетното салдо е една илюзия.
Истината е, че показателите на КФП продължават прогресивно да се влошават. Например дефицитът за седемте месеца на годината, независимо от големите постъпления от ЕС, остава по-висок от този за същия период на миналата година, когато е бил 2,19 млрд. евро.
А година по-рано нямаше такива големи плащания по програмите на ЕС. Ако ги анулираме, негативната разлика в дефицита сега и година по-рано ще е доста чувствителна.
Продължава да буди притеснение и спадът в ръста на приходите. В края на юли 2026-а те ще са 26,4 млрд. евро, което е годишен ръст от 11,3%. Година по-рано този ръст беше 13,5 процента.
Вярно е, че през 2026-а няма такива сериозни постъпления от корпоративен данък заради авансово събраните данъци от банките през 2025-а. Но ако се вгледате в юнските данни, ще видите, че има спад в ръста на приходите от данъка върху доходите на физическите лица - от 17,5% за юни 2025-а на 14,6% годишно за полугодието на 2026-а, независимо че средният размер на самите доходи се е увеличил.
Данните за шестте месеца показват и съвсем лек ръст на постъпленията от ДДС - от 14,9% на 15,5%, което е крайно недостатъчно, за да компенсира недостига на приходи от другите данъци. Приходите от акцизи за полугодието на 2026-а пък са по-малко от тези за същия период на миналата година.
Що се отнася до разходите по КФП, в края на юли 2026-а те са 28,6 млрд. евро и в сравнение с 2025-а отбелязват ръст от 10,4 процента. Положителното е, че този ръст се е свил с над 7 процентни пункта. Но отново трябва да напомним, че тук не са включени бюджетните разходи по ПВУ, които ще се появят през август. Едва когато те станат факт, ще видим и колко е реалният ръст в разходната част на КФП.
Въобще ситуацията с фиска засега продължава да е обезпокоителна. Тя може да се влоши, ако в края на деветте месеца дефицитът достигне 3% от БВП, което е напълно реално. Но правителството може да задържи този дефицит в рамките на 3,7% до 4% от БВП, ако умно оперира с капиталовите разходи, чийто общ заложен за годината размер, според средносрочната бюджетна прогноза, е 9,36 млрд. евро.
До средата на годината по това перо на КФП са похарчени 2,36 млрд. евро. Ясно е, че големите разходи по различни проекти ще дойдат през второто полугодие, и по-точно през третата четвърт на годината. Но ако правителството ги удържи в размера до 6 млрд. евро, ще получи чувствително свиване на дефицита.
Има и друг подход, който е по-правилен от гледна точка на развитието на икономиката, но по-сложен за осъществяване по отношение на свиването на дефицита.
Той се състои в това капиталовите разходи да бъдат осъществени в пълния им заложен размер. Плащанията по тях трябва да бъдат своевременно фактурирани и ДДС-то върху тях да бъде събрано. Това, от своя страна, трябва да доведе до ръст на ДДС, който да е значително по-голям от планирания за годината, както и до по-голям ръст от заложения на приходите от данъци върху доходите на физическите лица.
Тези по-високи ръстове по идея ще доставят много по-големи приходи в хазната от първоначално предвидените при запазване на планираните разходи и така дефицитът ще е по-малък от заложения.
Тук въпросът е дали данъчната администрация ще успее да се справи с такава схема. Така или иначе времето ще покаже какво и как правителството смята да прави.
USD
CHF
GBP
