Британците искат да осъществят Брекзита по възможно най-изгодния за тях начин. ЕК пък иска да им даде урок. И така преговорите буксуват вече шест месеца. Провалът им няма да бъде от полза за никого, пише анализаторът от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Йохен Бухщайнер, цитиран от Дойче веле.
Преговорите за излизането на Великобритания от ЕС не вървят добре. Според начертания план, до една година трябва да бъде постигнато споразумение, което да бъде ратифицирано до края на март 2019 година. Само че засега преговорите не водят до видими резултати, а вече изминаха шест месеца от началото им. Това се дължи най-вече на окаяното политическо положение в Обединеното кралство. Британците обаче смятат, че вина има и Европейската комисия. Според тях, ЕК не се стреми към бързо и честно решение.
Това ще Ви излезе скъпо!
Тактическите съображения и у двете преговарящи делегации се примесват с емоции и инат. Екипът на британския министър за Брекзита Дейвид Дейвис не е наясно къде трябва да бъдат прокарани понастоящем червените линии. След изборите във Великобритания, властовите съотношения в парламента и в Консервативната партия са толкова объркани, че никой не може да каже за кой вариант на Брекзит ще се събере мнозинство. Това междувременно принуждава Лондон да остави много отворени въпроси.
Същевременно силната вече Лейбъристка партия използва преговорите за Брекзит за вътрешнополитическата си борба. Жан-Клод Юнкер не крие, че смята Брекзит за историческа глупост. Той и неговият главен преговарящ Мишел Барние знаят много добре, че всяка критика към британската делегация и дори застой в преговорите е коз в ръцете на лейбъристите - т.е. партия, която при евентуална смяна на властта в Лондон би била много по-приятен партньор на Брюксел.
В основата си преговорите за Брекзит са усложнени от различните позиции на двете страни. Британските политици се чувстват обвързани с резултатите от референдума от юни 2016 година. Те смятат за своя легитимна цел да осъществят желанието на гражданите - и то по възможно най-изгодния за тях начин. Европейската комисия пък от своя страна смята правителството в Лондон, или поне ангажираните с Брекзит министри, за зловещо сдружение, което е довело Обединеното кралство до пропастта и е вкарало ЕС в една никому ненужна криза. ЕК не иска да прави компроми с тези хора, а по-скоро да им даде добър урок: виждате ли колко скъпо ще Ви струва излизането от нашия клуб!
А сега накъде?
Залитащата правителствена ръководителка Мей, нейният министър за Брекзит и своенравният ѝ външен министър дават на европейците достатъчно поводи за подигравки. Човек остава с впечатлението, че главните действащи лица в драмата "Брекзит" едва сега осъзнават какво са натворили. Не всички позиции на британците обаче са смехотворни. Все пак всяко едно правителство, към което се отправя искане за изплащане на стотици милиарди евро, първо би проучило подробно цифрите. И тъй като ЕК декларира високата сума като "правно задължение", британците също имат право да привлекат юристи в проверката, преди да внесат контрапредложение.
Може да бъде проявено известно разбиране и за позицията на Лондон, че т.нар. развод (първата фаза) не бива да се разглежда отделно от разговорите за бъдещите отношения с ЕС (втората фаза). Така например за бъдещата външна граница на ЕС в Ирландия може да се разговаря сериозно едва когато са очертани поне контурите на бъдещите отношения на Лондон с ЕС.
Никой няма полза от провал
27-те страни членки на ЕС са в по-изгодната позиция и постоянно засилват натиска върху Великобритания. Само че те трябва да знаят, че провалът на преговорите, който става все по-вероятен, не служи никому. Британското желание за свободна търговия и тясно секторно сътрудничество при възможно малко задължения и разходи е разбираемо, но нереалистично. Правителството в Лондон ще трябва най-сетне да разбере, че излизането от ЕС не може да бъде възнаградено с идеални условия. Също толкова противоречиво и неводещо до никъде е желанието на ЕС да подготви на британците болезнена раздяла, а самият той да остане незасегнат.
Навярно британците ще загубят повече, отколкото ЕС. Но европейците не могат да имат интерес да загубят дълготрайно своя най-силен икономически съсед и най-важен партньор по отношение на сигурността.