Българите се отличаваме със специфична народопсихология. Страхът ни от това да не ни излъжат, или да ни вкарат в "някаква измамна схема", до голяма степен се предопределя от горчивия ни опит и тежко минало в областта на инвестициите.

Не бива да забравяме обаче, че "без риск няма печалба", както и че това което изглежда на пръв поглед "безрисково", не винаги е точна така, макар и да носи минимален, почти нулев доход.

Ето и шест неща, които ни пречат да тръгнем по пътя към богатството, представени от експертите от Карол Капитал Мениджмънт:

Основна част от парите ни са в инструменти, носещи почти нулева доходност

На първо място много голям процент от парите ни стоят при нулеви лихви в спестовни и депозитни сметки. През 2008-ма година банките даваха лихви от 8%, без да става въпрос за съмнителни финансови институции, които вече не съществуват.

В момента обаче, това вече не е така. Средната лихва по депозити се понижи драстично до около 1%. В топ-банките нивата на лихвите са много близки до нулевата стойност.

Основна част от спестяванията ни са вложени в собствени жилища

На второ място, като спирачка по "пътя към богатството", можем да посочим, че голям процент от парите ни са вложени в собствени жилища. Това е любимия актив на българите.

След бумът в цените на имотите, последва пукането на имотния балон и понижение в цените от над 40%. В един по-дългосрочен план за последните 10 години средният ръст в цените на имотите е около 2%, или процент доста близък до нивото на инфлацията. Собствените имоти са нещо хубаво, но едва ли те ще ни доведат до забогатяване...

Да, те биха могли да носят запазване на стойността на спестяванията ни от инфлацията, но това не е достатъчно за добър капиталов прираст, който да ни подсигури спокойни старини.

Винаги чакаме някой да ни спаси

На трето място, имаме склонност да се предоверяваме, че някой от някъде ще се намеси и ще ни спаси. След случая с КТБ обаче, хората осъзнаха, че такова нещо като "сигурна инвестиция" не съществува.

Рискове има, когато инвестираме във всякакъв вид инструменти. Дори при депозитите има риск. Хората трябва да имат в предвид, че фондът за гарантиране на депозит е с активи 15-20 пъти по-малка от масата на депозитите.

Т. e. ако се случи нещо фундаментално и глобално във финансовата система, което да предизвика вълна от фалити, то дори и държавата да върне загубените средства, в крайна сметка това ще стане с кредит, който впоследствие отново всички ще плащаме.

Малък процент от българите се интересуват от това, какво да правят с парите си

На четвърто място - все още малък процент от българите се интересуват от това какво могат да правят с парите си за реализиране на по-голяма доходност, срещу адекватен риск.

Един исторически поглед сочи, че за последните 30 години хората, интересували се от акции, са регистрирали средна доходност от около 10% на година. За сравнение, приеманите за сигурни активи като златото и имотите, са успявали минимално да победят инфлацията в посочения период.

Поддаваме се на паника

На пето място - малкото от нас, които чуват за инвестиционни фондове, не успяват да спазват най-простите правила за инвестиране, които всеки от нас би трябвало да знае. Едно от тях е инвестиране с дългосрочен хоризонт и дисциплина, за да не се подаваме на емоциите.

Когато цените на световните активи, имоти, и др. се сринаха с между 40 и 50% при предходните две кризи, инвеститорите се поддадоха на паника и продаваха в най-неподходящия момент, когато трябваше да купуват.

Ако имате собствен бизнес, най-вероятно ще се стараете да реализирате продукцията си на възможно най-висока цена и съответно да купувате от доставчиците - при най-ниска. Същите принципи трябва да следвате и когато инвестирате на фондовите пазари.

В моменти на панически разпродажби, би следвало да гледате на ситуацията като на "разпродажба" и удобен момент да купувате, а не да продавате.

Следваме митове

На шесто място един от най-големите проблеми е следването на определени митове. Един такъв е, че акциите на големите компании не падат по време на криза. Инвеститорите често се самозаблуждават, че ако една компания е голяма, тя е обречена на успех.

Когато стане световна криза, над 200 компании с многовековна история изпаднаха в несъстоятелност. Колкото и да е сигурна според вас инвестицията в една единствена компания, когато сложите всичко в нея, рискувате нещата да не се случат по начина, по който сте очаквали.