Председателят на държавния съвет на Китай Вен Дзибао вчера в Москва закри официалната година на Китай в Русия.

Китайският лидер занесе в родината си договори с „Атомстройекспорт" и „Техснабекспорт" за строителство на два нови енергоблока от Тянванската АЕЦ на стойност над €4 млрд. , съобщи „Комерсант".

Обаче съглашение за дългосрочни доставки на руски петрол за КНР не бе подписано. Става дума за строителството на разклонение на руския нефтопровод Източен Сибир - Тихи океан съвместно с китайската държавна корпорация CNPC. По-рано Китай се сгъласи да построи отклонението за своя сметка, но при условие, че руското правителствот гарантира запълването на тръбопровода с руски петрол.

Руснаците по принцип искат да продават петрол на Китай, но не предлагат никаква обвързаност на строителството на разклонението на тръбопровода с обемите на доставяния нефт. Затова съглашението, което се очаквано да бъде подписано по време на визитата на Дзибао в Москва, не бе сключено.

Така че най-големият контракт, подписан от китайския премиер, стана строителството на трети и четвърти енергоблок на Тянванската АЕЦ. Руската страна оценява проекта на близо €4 млрд.

Наистина, засега не се разкрива точната стойност на проекта заради „конкретните обеми задължения на всяка от страните и рзпределението на функциите по контракта", но могат да се правят прогнози на база получената от Атомстройекспорт поръчка за два аналогични по мощност енергоблока в АЕЦ „Белене" - по € 2 млрд. всеки, пише Комерсант.

Първите два енергоблока на Тянванската АЕЦ излязоха значително по-евтино (по $750 млн. всеки), но въвеждането им в експлоатация се забави две години в условията на напергнати преговори с Атомстройекспорт за отстраняване на редица проблеми в електростанцията.

Вен Дзибао изглежда е повярвал на руските атомни специалисти, че този път проблемите ще са по-малко. До 2020 г. Китай ще отдели $60.3 млрд. в програмата си за развитие на атомната енергетика.


Продължаването на контракта по Танванската АЕЦ бе очаквано, но се предвиждаше то да бъде съпроводено с решения за петролопровода, който Китай да „обмени" срещу солидната поръчка от атомната енергетика.

Но Русия и Китай не обсъждаха подобни теми. Китай така и не получи отговора на главния си въпрос - ще стигне ли тръбопроводът до северната граница на КНР. Китайският премиер не обяви, че е съгласен да купува нефт от Русия по цени, осигуряващи същите доходи като доставките на Запад.

Покачващите се цени на петрола на световния пазар правят неизгодно за руснаците да продават черното гориво на Китай по твърдата формула, договорена с Роснефть за много години занапред.

Стана ясно, че както президентът Владимир Путин, така и вицепремиерът Дмитрий Медведев старателно са избягвали преговорите за доставките на петрол за Китай. Руските политици разбираемо са недоволни, че Китай се старае най-вече да купува от Русия суровини и да продава на руския пазар своите готови продукти.

Вместо нефт, Медведев е обещал в „близките години" да се открие „практичен модел" за сътрудничество в доставките на газ.

Китай не иска да реже отношенията си: Дзибао е заявил, че руските предприятия „със своите преимущества в сферите на енергетиката, машиностроението, авиацията и космонавтиката могат да получат големи дялове в китайския пазар", но е бил далеч от конкретните примери.

В мащабите на Китай, направените от Дзибао отстъпки са незначителни, считат руснаците, а въпросът за доставките на нефт и газ остава открит. През 2004 г., когато се взима решението за строителството на нефтопровода Източен Сибир - Тихи океан, Китай предлага по същия маршрут да минава и газопровод.

Подобен газопровод в Източен Сибир за Русия не е интересен. Газпром се постара също така да развали (в полза на Япония) сключения между Exxon Mobil и Китай договор за доставка на 8 млрд. куб.м. втечнен природен газ от Сахалин, но засега не успява.

За сметка на това, Русия и Китай се договориха за строителство на завод за обогатяване на уран на територията на Китай от руски специалисти. Тоест желанието на Русия започва да се сбъдва - да изнася за Поднебесната не толкова суровини, колкото машини и технологии. Но Китай иска насреща още и енергийни ресурси. Руснаците са готови да ги доставят - но договарянето на условията удря на камък. Поне едно нещо е ясно засега: правителствата и на двете страни отлично владеят изкуството да се пазарят.