Пътуване в чужбина или пътуване във времето - по този не съвсем ласкателен начин може да се опише приключението, което изживяват всекидневно десетките хиляди пътуващи из Северозападна България. Транспортните връзки с останалите части на страната не изглеждат като част от единна развита национална система и там, където въобще ги има, те или са застинали десетилетия назад, или са в капана на неспазени от години обещания за нова и модерна инфраструктура.
Докато процесите на обезлюдяване и изоставане на Северозапада се задълбочават, а шенгенският товарен трафик се увеличава, ключовото за развитието на целия регион трасе между Ботевград и Видин остава в строеж. Money.bg получи актуални данни за напредъка на проекта и очаквания краен срок за завършването му - но в случая говорим за много повече от полагането на няколко слоя асфалт, слагане на мантинели и маркировка.
Защото инфраструктурата е предпоставка, но не и единствено условие за развитие.
"За мен е грехота град като Видин: на три граници, с директен воден път до икономическото сърце на Европа - Пасау, да е в такова икономическо състояние", подчертва пред Money.bg и ръководителят на катедра "Регионално развитие" във Факултет "Управление и администрация" на УНСС доц. д-р Георги Николов.
Един път без посока
Направлението Ботевград - Видин има огромна значимост за местната и националната икономика от поколения. Въпреки това, пътят в огромната си част остава двулентов и без обходи даже на фона на започналото изграждане на магистралния пръстен през 70-те и 80-те и постепенното увеличаване на автомобилния трафик от 90-те нататък.
Политически изказвания за необходимостта от модернизация на инфраструктурата има поне от средата на 2000-те (времето на Тройната коалиция), но едва около десетилетие по-късно започна реална работа по проекта - като комбинация от участък с магистрален габарит между Видин и Монтана и скоростен път до Ботевград.
Изпълнението обаче беше съпътствано с много неспазени срокове и още по-големи затруднения за пътуващите. Немалка част от тях остават и до днес.
Последно през юли беше завършен участъкът от главен път E79 между Мездра и Лютидол. Както отбелязват от АПИ, това беше свързано с изграждане или ремонтиране на обходи на няколко населени места, два тунела, мостове и пътни възли. Говорим за 13 километра с по две ленти в посока
През миналата година пък бяха пуснати 13,6 км между Макреш и Бела с магистрален габарит.
Какво се прави в момента?
- 29,6 км между Видин и Макреш, като работата е изпълнена на около 54%;
- 11,12 км между Бела и Ружинци с 43,1% реализирани строителни дейности;
- 19,3 км между Лютидол и Ботевград, които на са 88,4%, но тепърва предстои укрепването и обезопасяването на 6 свлачища, установени в участъка.
"Прогнозният срок завършване на проекта Видин - Ботевград е краят на 2028 г.", посочват от Агенция "Пътна инфраструктура" в отговор на запитване на Money.bg.
Не е изненада, че местните, които са чували как всичко ще е готово и през 2021 г., остават скептични.
Защо всъщност е важно?
Като аксиома през всичките тези години се повтаря, че транспортната свързаност на Севрозападна България е важна. Защо обаче е важна?
"Въпреки че вече 18 години сме член на ЕС, тези региони не съумяват само с реализирането на европейски проекти да осигурят това икономическо развитие. Инфраструктурата е кръвоносната система - виждаме, че всяко едно изоставане на изграждането на такива важни инфраструктурни проекти води и до икономическо изоставане", подчертава пред Money.bg доц. Николов.

Източник: УНСС
И допълва: "Сега е много сложно да се пътува от София до Видин за кратко време - погледнато през призмата на гражданина. Погледнато през призмата на бизнесмена, на товарните превози, ние ще видим, че времето, необходимо, за да преминем това трасе и ограничените възможности за преминаването на река Дунав допълнително не позволяват икономическото развитие на този регион да бъде с темповете, с които се развиват трите южни района. Това затормозява и развитието на бизнеса, който има желанието да инвестира във високи технологии - представете си ако трябва да пътуват специалисти от останалата част на страната. Това допълнително би демотивирало инвеститорите".
Доц. Николов е категоричен, че има значително изоставане в областта на дигитализацията, което също е резултат от неизпълнените инфраструктурни проекти.
Той обаче е категоричен - завършването на трасето не е панацея за Северозапада и трябва да се разглежда като инструмент, чрез който да се работи системно за решаването на множеството проблеми: "Не можем да кажем "От днес тези региони имат нов път, там всичко е окей, няма какво да правим!". Напротив, този нов път трябва да даде нови възможности за развитието на нови перспективи с подкрепата на държавата, с подкрепата на бизнеса, те трябва да работят заедно".
Ръководителят на катедра "Регионално развитие" дава конкретни примери:
- Транспортната свързаност трябва да се разглежда и в контекста на това, че коридорът между Солун и Дрезден (т.нар Паневропейски коридор №4), който минава и през Видин, свързва почти всички транспортни възли в Европа и така трябва да се мисли за надграждане на съществуващия "Дунав мост 2".
- Трансграничното сътрудничество трябва да се подобри значително, особено с оглед все по-слабото говорене откъм Сърбия за съвместни проекти през последните 3-4 години.
- По-бързото и безопасно движение в посока Ботевград и АМ "Хемус" може да се разглежда и като възможност за бизнесите от Северозапада да повишат конкурентоспособността си и да привличат инвестиции.
- Освен товари, новата инфраструктура може да привлече и туристи, ако се работи за създаването на такъв тип продукти с обединените усилия на общините в региона.
- Именно от местните власти зависи и да се възползват от ситуацията, като направят нужното за подобряване на условията на живот, за да се намали миграцията, която на много места може да се характеризира по-скоро като обезлюдяване.
След десетилетия в сянката на други региони, има ли потенциал Северозападна България да се възстанови бързо или ще са нужни десетилетия за преодоляването на щетите?
"Според мен тези процеси са напълно обратими. Тук е малко като в природата - дивечът се събира в гората там, където има храна. Когато има икономическа активност в тези региони, нещата биха се променили много", категоричен е доц. д-р Георги Николов.
Ако пътните строители този път спазят сроковете си, след малко повече от три години ще стане ясно дали той е бил прав. И дали пътуването из Северозапада ще стане пътуване в настоящето.