Пътуване в чужбина или пътуване във времето - по този не съвсем ласкателен начин може да се опише приключението, което изживяват всекидневно десетките хиляди пътуващи из Северозападна България. Транспортните връзки с останалите части на страната не изглеждат като част от единна развита национална система и там, където въобще ги има, те или са застинали десетилетия назад, или са в капана на неспазени от години обещания за нова и модерна инфраструктура.

Докато процесите на обезлюдяване и изоставане на Северозапада се задълбочават, а шенгенският товарен трафик се увеличава, ключовото за развитието на целия регион трасе между Ботевград и Видин остава в строеж. Money.bg получи актуални данни за напредъка на проекта и очаквания краен срок за завършването му - но в случая говорим за много повече от полагането на няколко слоя асфалт, слагане на мантинели и маркировка.

Защото инфраструктурата е предпоставка, но не и единствено условие за развитие.

"За мен е грехота град като Видин: на три граници, с директен воден път до икономическото сърце на Европа - Пасау, да е в такова икономическо състояние", подчертва пред Money.bg и ръководителят на катедра "Регионално развитие" във Факултет "Управление и администрация" на УНСС доц. д-р Георги Николов.

Как се отразява Шенген на Видин

Как се отразява Шенген на една от най-бедните български области

Какво най-вече си купуват румънците в града

Един път без посока

Направлението Ботевград - Видин има огромна значимост за местната и националната икономика от поколения. Въпреки това, пътят в огромната си част остава двулентов и без обходи даже на фона на започналото изграждане на магистралния пръстен през 70-те и 80-те и постепенното увеличаване на автомобилния трафик от 90-те нататък.

Политически изказвания за необходимостта от модернизация на инфраструктурата има поне от средата на 2000-те (времето на Тройната коалиция), но едва около десетилетие по-късно започна реална работа по проекта - като комбинация от участък с магистрален габарит между Видин и Монтана и скоростен път до Ботевград.

Изпълнението обаче беше съпътствано с много неспазени срокове и още по-големи затруднения за пътуващите. Немалка част от тях остават и до днес.

Модернизация? 44-километров жп участък между Видин и София ще бъде обновен за 925 милиона лева

Модернизация? 44-километров жп участък между Видин и София ще бъде обновен за 925 милиона лева

В новия участък ще бъдат изградени надлези, подлези, водостоци, 5 нови жп моста, 1 тунел и 3 гари

Последно през юли беше завършен участъкът от главен път E79 между Мездра и Лютидол. Както отбелязват от АПИ, това беше свързано с изграждане или ремонтиране на обходи на няколко населени места, два тунела, мостове и пътни възли. Говорим за 13 километра с по две ленти в посока

През миналата година пък бяха пуснати 13,6 км между Макреш и Бела с магистрален габарит.

Какво се прави в момента?

  • 29,6 км между Видин и Макреш, като работата е изпълнена на около 54%;
  • 11,12 км между Бела и Ружинци с 43,1% реализирани строителни дейности;
  • 19,3 км между Лютидол и Ботевград, които на са 88,4%, но тепърва предстои укрепването и обезопасяването на 6 свлачища, установени в участъка.

"Прогнозният срок завършване на проекта Видин - Ботевград е краят на 2028 г.", посочват от Агенция "Пътна инфраструктура" в отговор на запитване на Money.bg.

Не е изненада, че местните, които са чували как всичко ще е готово и през 2021 г., остават скептични.

Защо всъщност е важно?

Като аксиома през всичките тези години се повтаря, че транспортната свързаност на Севрозападна България е важна. Защо обаче е важна?

"Въпреки че вече 18 години сме член на ЕС, тези региони не съумяват само с реализирането на европейски проекти да осигурят това икономическо развитие. Инфраструктурата е кръвоносната система - виждаме, че всяко едно изоставане на изграждането на такива важни инфраструктурни проекти води и до икономическо изоставане", подчертава пред Money.bg доц. Николов.

Снимка 730321

Източник: УНСС

И допълва: "Сега е много сложно да се пътува от София до Видин за кратко време - погледнато през призмата на гражданина. Погледнато през призмата на бизнесмена, на товарните превози, ние ще видим, че времето, необходимо, за да преминем това трасе и ограничените възможности за преминаването на река Дунав допълнително не позволяват икономическото развитие на този регион да бъде с темповете, с които се развиват трите южни района. Това затормозява и развитието на бизнеса, който има желанието да инвестира във високи технологии - представете си ако трябва да пътуват специалисти от останалата част на страната. Това допълнително би демотивирало инвеститорите".

Половин милиард лева инвестиции от европроекти във Видин

Половин милиард лева инвестиции от европроекти във Видин

Бенефициентите са близо 500

Доц. Николов е категоричен, че има значително изоставане в областта на дигитализацията, което също е резултат от неизпълнените инфраструктурни проекти.

Той обаче е категоричен - завършването на трасето не е панацея за Северозапада и трябва да се разглежда като инструмент, чрез който да се работи системно за решаването на множеството проблеми: "Не можем да кажем "От днес тези региони имат нов път, там всичко е окей, няма какво да правим!". Напротив, този нов път трябва да даде нови възможности за развитието на нови перспективи с подкрепата на държавата, с подкрепата на бизнеса, те трябва да работят заедно".

Ръководителят на катедра "Регионално развитие" дава конкретни примери:

  • Транспортната свързаност трябва да се разглежда и в контекста на това, че коридорът между Солун и Дрезден (т.нар Паневропейски коридор №4), който минава и през Видин, свързва почти всички транспортни възли в Европа и така трябва да се мисли за надграждане на съществуващия "Дунав мост 2".
  • Трансграничното сътрудничество трябва да се подобри значително, особено с оглед все по-слабото говорене откъм Сърбия за съвместни проекти през последните 3-4 години.
  • По-бързото и безопасно движение в посока Ботевград и АМ "Хемус" може да се разглежда и като възможност за бизнесите от Северозапада да повишат конкурентоспособността си и да привличат инвестиции.
  • Освен товари, новата инфраструктура може да привлече и туристи, ако се работи за създаването на такъв тип продукти с обединените усилия на общините в региона.
  • Именно от местните власти зависи и да се възползват от ситуацията, като направят нужното за подобряване на условията на живот, за да се намали миграцията, която на много места може да се характеризира по-скоро като обезлюдяване.

След десетилетия в сянката на други региони, има ли потенциал Северозападна България да се възстанови бързо или ще са нужни десетилетия за преодоляването на щетите?

"Според мен тези процеси са напълно обратими. Тук е малко като в природата - дивечът се събира в гората там, където има храна. Когато има икономическа активност в тези региони, нещата биха се променили много", категоричен е доц. д-р Георги Николов.

Ако пътните строители този път спазят сроковете си, след малко повече от три години ще стане ясно дали той е бил прав. И дали пътуването из Северозапада ще стане пътуване в настоящето.