Мексиканска вълна с цените", четем от първата страница на „Стандарт"
Мексиканска вълна с цените удря по джоба ни. Горивата са на път да счупят рекорда от 2008 година, когато петролът вървеше по 150 долара за барел. Сега най-високата му цена е едва $112, но по родните бензиностанции бензин А 95 се предлага по 2,45 лева литърът, точно както преди 3 г. Дизелът пък струва 2,54 лв. и е само на три стотинки от тогавашния таван. Превозвачите първи повлякоха крак с вдигането на цените. Автобусните билети ще поскъпнат с 5-7% веднага след празниците. Керосинът скочи с $44, но увеличението засега ще е за сметка на авиокомпаниите. Скъпите горива неизбежно ще вдигнат цените на газа, парното и храните. Спекулантите също ще се възползват, твърдят икономисти. Правителството  реагира, като вкара в дневния си ред създаването на спецзвено, което да следи изкуственото повишаване на цените.
Още по темата от „Стандарт"

„За месец кабинетът натрупа 1/4 от дефицита за годината", предупреждава от първата си страница „Сега"
Само за месец правителството е инкасирало 1/4 от допустимия по закон дефицит за цялата 2011 г. Хазната започва новата година на минус от 477 млн. лв., става ясно от бюлетина за изпълнението на бюджета към 31 януари, оповестен вчера. До 31 декември финансовият министър трябва да се вмести в 2 млрд. лв. дефицит, ако ГЕРБ не иска за трета поредна година да актуализира бюджета.

За сравнение дефицитът през януари 2010 г. бе само с 22 млн. лв. повече от сегашния, а през миналата година дупката в хазната достигна 2.8 млрд. лв. и с това надскочи поставения от Брюксел таван от 3% от БВП.

Тазгодишният януарски дефицит се дължи основно на плащането на лихвите по външните и вътрешните заеми, което става през два месеца от годината - януари и юли, твърдят от МФ. През първия месец от годината са преведени 234 млн. лв. за тази цел. Иначе направените харчове са с 95 млн. лв. по-малко от м.г., изтъкват от финансовото ведомство.

От данните на министерството обаче се вижда, че проблемът продължават да са слабите приходи. През януари те не само не се подобряват, но дори се влошават с около 70 млн. лв. в сравнение с м.г. Става дума предимно за акцизите върху цигарите, от които са събрани 183 млн. лв. по-малко, отколкото същия период на м.г. Обяснението на финансовото министерство е, че миналия януари приходите от налога са били сериозно завишени заради презапасяването на фирмите с бандероли с по-ниската ставка преди шоковото вдигане на акциза от началото на 2010 г. Останалите основни данъци са на нивата от м.г. - ДДС, данък върху печалбата и върху доходите на физическите лица.
Още от статията на „Сега"

„Акция "Респект II" на Найденов срещу цените", информира от първата си страница „Дневник"
Безплодните акции на земеделското министерство срещу поскъпването на храните и публичното заклеймяване на "спекулата" прераснаха в идея да се въведе държавен механизъм за наблюдение и "намеса при необходимост" на пазара. За нея съобщи във вторник земеделският министър Мирослав Найденов, очаква се утре да бъде обсъждана на заседание на Министерския съвет.

Без да даде никаква конкретика, министърът обясни само, че ще предложи "пакет от мерки, с които да се следи движението на цените на храните и договорните отношения по веригата производител-преработвател-търговец", а министър-председателят ще има инструментариум да налага санкции при "отклонение".

Идеята беше аргументирана с последното проучване на "Алфа Рисърч", според което за 80% от българите поскъпването на храните е най-лошото събитие в последните три месеца, което влияе зле на имиджа на кабинета. "След като е така, те очакват по някакъв начин правителството да реагира", каза вчера Найденов. Точно преди коледните празници Мирослав Найденов прати ветеринарите да проверяват цените на храните, за да респектират търговците.

От акцията ефект нямаше, както се вижда от социологическото проучване. Проверка на "Дневник" показа, че идеята за "Респект II" не е обсъждана нито с големите сдружения в хранителния сектор, нито с работодателските организации.
Още от статията на „Дневник"

„Гаражи бълват пътни знаци менте", съобщава от първата си страница „Монитор"
Гаражни работилници произвеждат и продават пътни знаци, неотговарящи на стандартите, алармираха пред "Монитор" от Българска браншова асоциация "Пътна безопасност" (ББАПБ).

Фолиото на ментетата не издържа повече от 2-3 години, при положение че стандартните светлоотразяващи покрития от най-нисък клас имат гаранция от 7 години, поясни Никола Шамаранов, член на управителния съвет на ББАПБ. Още по-страшното е, че почти всички произведени полулегално табели, монтирани край шосетата и по улиците, носят големи рискове за здравето и живота на участниците в движението, уточни Шамаранов. Той посочи пример с недобре закрепени пътни знаци, изрязани от обикновено тенеке, с остри ръбове, които при силен вятър или при удар от превозно средство лесно ще паднат и може да наранят хората наоколо. Въпросната табела е сложена на спирка на градския транспорт, което я прави още по-опасна.

Проблемите са най-вече в по-малките населени места, където кметовете не разбират, че неголяма икономия за пътна табела може да отнеме човешки живот, твърдят от асоциацията. На места из страната се появиха мигащи пътни знаци с фотодиоди и собствено захранване, които през нощта изобщо не се виждали добре. На всичкото отгоре те са с нестандартна геометрия и са изработени от обикновени материали, което ги прави много опасни, обясни експертът. Изискванията са подобно съоръжение при удар от МПС да се саморазпадне подобно на автомобилните стъкла, изронващи се на зърна при катастрофа.
Още от статията на „Монитор"

„Бензинови рекорди", обобщава „Стандарт"
Ще счупят ли цените на горивата у нас нов рекорд? Това се питат всеки ден българите, докато гледат как цифрите по бензиностанциите се сменят към все по-високи нива.

Бензинът у нас вече стигна историческия рекорд от края на май 2008 г. Тогава А 95 струваше 2,45 лв., точно колкото и сега. Дизелът пък бе 2,57 - само с 3 ст. по-евтино го купуваме в момента. С една "малка" разлика - че тогава барелът петрол струваше рекордните 150 долара, а сега е между 97 и 112 на различните борси. Т.е. с 30% по-евтино от средата на 2008 г. Точно обратното обаче е положението с автогаза - литърът в момента се продава за 1,30-1,31 лв., докато на 29 май 2008 г. цената му е била едва 1,08 лв.

Причината е, че крайните цени на горивата не се формират само от стойността на черното злато, но и от размера на акциза, коментира председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев. През 2008 г. за 1000 литра безоловен бензин се плащаше 685 лв., а от 1 януари т.г. налогът е увеличен на 710 лв. Освен това бензиностанциите бяха принудени да инвестират в системи за онлайн връзка с НАП, което също се калкулира в цените на горивата.
Още от статията на „Стандарт"

"Скокът в цените на горивата ще забави икономическия растеж", прогнозира от първата си страница „Класа"
Свидетели сме на безпрецедентен скок на цените на горивата, предизвикан както от размириците в Близкия изток, така и от редица държавни политики и глобални световни фактори. България като отворена икономика ще пострада от шока в цените и е възможно темпът на икономически растеж, който се предвижда за тази година, да се забави. Прогнозата е на икономисти от неправителствени организации пред БТА.

В последните дни и седмици цените на горивата се движат нагоре не само заради ситуацията в Либия, но и поради редица световни фактори и затова не можем да се успокояваме, коментира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч". Пазарът на петрол реагира на всякакви затруднения в снабдяването и цените тръгват нагоре, но причини за повишаването на цените на петрола са и държавните фискални политики на САЩ и други големи икономики, заяви Богданов.

Колегата му от "Индъстри Уоч" Красен Йотов посочи, че като реакция на световната криза големите икономики са започнали да печатат пари и да увеличават бюджетните си дефицити, а това с известно забавяне се отразява в повишение на цените на всички продукти. Това, което се случва - ръст в цените в почти всички страни, е резултат от голямото количество напечатани пари, посочи Йотов. Ефектът действа с известно забавяне - няколко тримесечия след приключване на кризата започнахме да го усещаме в цените на суровините. Върху скока влияят и политически събития като тези в Либия и Египет, но това влияние е краткосрочно, докато факторът фискална политика на големите икономики е определящ, смята Йотов.
Още от статията на „Класа"

„Германия хвана Цветанов в лъжа", съобщава „Сега"
Германия официално опроверга твърдението на вицепремиера Цветан Цветанов, че вече е променила позицията си за отлагане на членството на България и Румъния в Шенген и че само Франция остава против.

"Германия продължава да застъпва позицията, че България ще влезе в зоната, когато изпълни не само техническите условия, но и постигне значителен напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и при реформата в правосъдието." Това се казва в писмото на германското вътрешно министерство в отговор на въпрос на "Дойче веле". Мерило за искания напредък ще бъде мониторинговият доклад на ЕК през юли, обяснява един от говорителите на министерството.

Така германското МВР категорично опроверга казаното от Цветанов след заседанието на Съвета на министрите на вътрешните работи на 24 февруари в Брюксел. Тогава той обяви, че становището на Германия вече е доста по-различно от изразеното в съвместното френско-германско писмо от края на м.г. и от германска страна са прозвучали не резерви, а положителни оценки. Според него Финландия и Холандия също се приближили до позицията на Германия.

"Влизането в Шенгенското пространство и премахването на контрола по вътрешните граници са огромна крачка със значителни последствия. Затова не става дума само за изпълнение на шенгенските критерии като технически процес, но и за отстраняване на слабите места в областта на правосъдието, както и постигане на напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Като се има предвид влиянието им върху администрацията по границите и Шенгенската информационна система, това може да доведе до тежки последици за вътрешната сигурност на ЕС.
Още от статията на „Сега"

„22 000 гурбетчии стягали куфарите всяка година", изчисли „Монитор"
По време на прехода всяка година по 22 000 човека са стягали куфарите за чужбина. Според първите приблизителни данни от преброяването българите са намалели с 1,220 млн. в сравнение с 2001 година по данни, събрани до 22 февруари.

„Числата все още не са точни, нито можем да ги коментираме, преди да разберем какво се крие зад тях", твърди Финка Денкова, която отговаря в НСИ за демографската статистика.

Последните данни от регистрите сочат, че у нас живеят 7 563 710 човека. Най-рано в началото на април, когато бъдат обобщени първите резултати, ще можем да пресметнем колко сме намалели заради демографския срив и емиграцията. Заради отрицателния прираст (т.е. починалите надвишават ражданията) всяка година нацията се свива с близо 40 000 човека. От последното преброяване досега по тази причина сме се стопили с около 300 000, пресмята Магдалена Костова, която се занимава с демографската статистика в НСИ. До няколко месеца нашите сънародници ще се преброят и в страните на ЕС, където са избрали да живеят, и така ще получим по-точни данни за емиграцията. Без да броим хората, които са се преселили извън съюза, разбира се. Според сметките на института между 1992 г. и 2001 г., когато са били поредните преброявания, страната са напуснали 196 000 човека. Близо 19 000 обаче са се върнали или други са се заселили у нас и така общият баланс накрая е 177 000 човека по-малко.
Още от статията на „Монитор"

"Специализираните магазини - уют в нови форми", обобщава „Дневник"
Хляб, месо, риба, вино, захарни изделия. Това са само част от стоките, които се купуват от всяко домакинство. Допреди години във всеки квартал имаше месарски магазин, "Плод-зеленчук", хлебопекарна. После много от тях изчезнаха, а българите започнаха да зареждат хладилниците си с едно отиване до най-близката търговска верига.

През последната една-две години обаче модата на специализираните магазини се завърна. Част от тях са собственост на производители, други - на дистрибутори, трети - на малки търговски фирми. Работят на различен принцип - със собствен ресурс или на франчайз. Започнаха да се оформят и първите вериги от специализирани магазини. Появиха се нови за българския пазар формати - магазини за диетични стоки, за биохрани, за подправки, за чуждестранни сладкиши...

Консултантите са категорични, че вълната от специализация в търговията ще продължи и в средносрочен план ще достигне и до по-големите градове извън столицата. Интересът към тези магазини също ще расте заради по-богатия асортимент, заради по-доброто обслужване, заради желанието да опиташ непознати продукти.
Малко статистика...
По информация на Националния статистически институт българите харчат близо 40% от средствата си за храна. Въпреки че няма разбивка в какъв тип обекти пазаруват, данните на консултанти показват, че все още голяма част от хората избират кварталните магазини. В същото време делът на търговските вериги се увеличава с много бързи темпове, като в момента различните пазарни анализатори го оценяват между 25 и 34% от общите продажби. В големите градове, където има и повече магазини на веригите, делът им е по-голям. Пазарът на бързооборотни стоки пък се оценява на около 11 млрд. лв. годишно.
Още от статията на „Дневник"

„Очакваме финансирането на академията да се подобри", казва в интервю за „Класа" акад. Никола Съботинов, председател на БАН
Акад. Съботинов, във вторник премиерът Бойко Борисов заяви, че промените в Закона за БАН са били приети единодушно от всички партии. Така ли го приеха и учените?
- Ние също го приехме така. Даже участвахме в изготвянето на този нов проект за закон за изменение и допълнение на Закона за Българската академия на науките. Мисля, че се получи добре. Освен представителите на политическите сили участва и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, както и наши представители. Всички стигнаха единодушно до един проект, който ще бъде внесен в парламентарната комисия по образование и наука и след това ще се обсъди в пленарна зала. Предполагам, че на 9 март ще бъде внесен в комисията по образование и до един месец той ще бъде приет в парламента.

Кои са основните положения в него?
- Има три основни положения. Това са: Съветът на настоятелите, който се изгражда към БАН, който ще бъде с четиригодишен мандат. Вторият момент е, че академията ще бъде на пряк отчет пред българския парламент. Третото е, че проектът за закон ще се съгласува със Стратегията за научни изследвания.

Кои ще са представителите на Съвета на настоятелите и какви дейности ще извършват те?
- В Съвета на настоятелите ще участват общо 18 души, като 13 от тях ще са с право на глас, а останалите 5 ще са без право на глас. От тези 13 ще има двама представители на министерства, определени с решение на Министерския съвет. Предполага се, че това ще бъдат министърът на финансите Симеон Дянков и образователният министър Сергей Игнатов. Ще има един представител на Сдружението на общините у нас. Това е добре, защото поначало БАН започна активна дейност, свързана с различните райони на страната. Ще участват и двама представители на Националните представителни организации на работодателите. Това ще бъде връзката между бизнеса и академията. Другите, които ще се включат в настоятелството, са представител на Съвета на ректорите на висшите училища, двама представители на юридически лица с нестопанска цел в областта на науката или изкуствата, като например Съюза на учените в България. Освен това като членове ще бъдат включени предишният председател на БАН, двама изявени учени от академията, определени от общото събрание, както и двама чуждестранни учени по предложение на Европейската научна фондация. Без право на глас в съвета ще бъдат председателят на парламентарната комисия по образование, в случая Огнян Стоичков, представител на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Сдружението на банките и на дарители на академията. В членовете, които нямат глас, се включва и настоящият председател на БАН, който ще ръководи Съвета на настоятелите.
Още от интервюто на „Класа"