Тъй като все още сме в началото на годината, хубаво е да си набележим няколко сценария, които ще са предизвикателство в оставащите месеци до края на 2008 г.
1. Световната кредитна криза, още преди да се е превърнала в нещо по-страшно, ще приключи. От началото на годината, лихвените нива на междубанковия пазар, постепенно започнаха да възстановяват нормалните си стойности, което е силен сигнал за чувствително подобрение в сектора. През следващия месец, всички водещи световни банки ще обявят годишните си отчети за 2007 г., като тогава ще знаем пълния мащаб на най-тежката ипотечна криза от последните 20 години. Инвеститорите са се настроили това да бъдат последните лоши новини от сагата наречена - „Американска кредитна криза".
Ако това обаче не се случи, правителствата и централните банки на Стария континент ще се наложи да се намесят по-осезателно на пазара, за да сложат край на нестабилността. Проблемите с кредитната криза трябва да бъдат решени до края на месец февруари, тъй като световната икономика не може да си позволи да не функционира нормално още дълго.
2. В САЩ няма да се стигне до развиването на рецесия. Допреди няколко дни, това щеше да звучи като налудничава прогноза, тъй като почти всички икономисти, даваха сигурни прогнози за отрицателен икономически растеж в САЩ през идните две или три тримесечия. През последната седмица, финансовите компании Merrill Lynch, Goldman Sachs и Morgan Stanley дори обявиха, че щатската икономика вече е в рецесия. Според мен обаче, ниското лихвено ниво в САЩ, ще доведе до по-високо потребителско търсене и бизнес инвестиции, подкрепяйки по този начин реалната икономика. Освен това, от ФЕД неколкократно заявяваха, че са готови да продължат с лихвените съкращения, ако от това има нужда.
След като отбелязахме всичко това, не можем да не признаем, че то сочи към настъпваща рецесия. Трябва обаче да разграничаваме понятията „изпадане в рецесия" и „близко до рецесия". В момента щатската икономика прилича на самолет, който е принуден да лети с изключително ниска скорост, за да не се разбие. Изхождайки от американската историята, за почти спрял се разглежда ръст на БВП от 1.5% на годишна база. Ако падне под това ниво, вероятността за рецесия става огромна.
3. Световните капиталови пазари ще завършат 2008 г. на положителна територия. Цената на акциите на много компании е изкусително ниска, въпреки не до там позитивните очаквания за световния икономически растеж през настоящата година. Нещо повече, до сега „мечите" настроения властваха сред инвеститорите, които отиграха почти всички лоши новини, които можеха да излязат. Това означава, че ако американската икономика продължи да се покачва през първото и второто тримесечие на годината, борсовите индекси ще запазят текущите си стойности, като чак през втората половина на годината можем да очакваме по-сериозно възстановяване.
От друга страна обаче, ако най-черните прогнози се сбъднат и САЩ отбележат отрицателен растеж, Wall Street ще навлезе в още по-тежък „мечи" пазар, а към края на годината индексите ще отскочат рязко нагоре. Каквото и да се случи през следващите седмици и месеци, уверен съм че цената на акциите през декември ще бъде с по-високо ниво отколкото в началото на годината. Перспективите за американската икономика и фондов пазар, са по-розови отколкото във Великобритания и Еврозоната, тъй като американците вече предприеха лихвените си съкращения.
4. Все по-дискутираното „разделяне на икономиките" (decoupling), ще се случи, но само между азиатските пазари и САЩ. С други думи, европейската икономика ще бъде повлечена от американската, като последиците за Стария континент ще бъдат още по-сериозни. Развиващите се пазари в Азия, ще продължат силното си развитие през тази година, но само ако в Америка не се развихри пълномащабна рецесия. Ако Wall Street продължи слабото си развитие, азиатските капиталови пазари ще пострадат силно, а с това и цялостното им икономическо състояние.
Европа и Великобритания ще си изпатят най-лошо от евентуалната американска рецесия. Те ще бъдат и най-големите губещи от една по-слаба икономическа криза отвъд Атлантика, тъй като не са толкова подготвени, колкото американците. Нещо повече, големите европейски икономики като Германия например, бяха подсилване години наред от евтини кредити и бързо развиващ се имотен пазар. Това е същата взривоопасна смес, която почти събори американска икономика, с единствената разлика, че европейските системи изостават с 12 до 18 месеца.
5. На валутните пазари, британският паунд ще продължи да се обезценява към почти всички основни валути, тъй като очакванията за британската икономика са помрачени от излизащите слаби данни за имотния пазар. Към втората половина на 2008 г. обаче, еврото ще заеме мястото на паунда като валута „нехаресвана" от никого, тъй като икономиката на Еврозоната се очаква да се забави още. Главната причина за това е нежеланието на ЕЦБ да съкрати лихвеното ниво, тъй като все още се придържа към политика за поддържане на стабилно инфлационно ниво (не че се получава).
Упоритият отказ на Европейската централна банка да се заеме с корекция на лихвеното ниво, може да доведе до тежки икономически и политически разцепления в Еврозоната. Ако вътрешните търкания продължат, няма да е далеч момента, когато ще започнем да си задаваме въпроса, дали единната валута може да изпълнява ролята на световна резервна валута или не.