Днес, четвъртък 26.X., могъщият банкер на Германия Йозеф Акерман трябва да се изправи пред съда в последното разглеждане на най-големия някога корпоративен криминален скандал във ФРГ.

Акерман е на 58 години. Той е един от шестимата, призовани да се явят отново пред съда по аферата на 2000 година, когато германската телекомуникационна група Mannesmann бе придобита от британската Vodafone.

Шестимата вече бяха призовани пред съда на град Дюселдорф през юли 2004 г. за нарушение интересите на техни доверени лица и приемане на „бонуси" в размер на 57 милиона евро за да предадат делата на Mannesmann.

Обаче през миналия декември Федералният съд постанови „шесторката", начело с шефа на най-голямата банка на Германия и още петима бивши директори на Mannesmann, да се изправи отново в съда.

Плащанията, от които изпъкват получените от бившия шеф на Mannesmann Клаус Ессер 15 милиона, следваха враждебното поглъщане на Mannesmann от британския телефонен гигант за астрономическата сума от 180 милиарда евро. Към случая е привлечен и бившият надзорен директор на Mannesmann, Йоахим Функ, който получил 3 млн. евро за сделката

През декември 2004 в Дюселдорф съдът реши, че Акерман и другите обвиняеми не са действали в разрез със законите, изплащайки си високи бонуси. Но през миналия декември, Федералният Съд в Карлсруе възобнови обвинението с мотива, че Акерман не е защитил шеърхолдърите на Mannesmann.

Федералният съд твърди, че хората, получили бонуси, не са си ги заслужили, защото чисто и просто са изпълнявали обичайните си задължения.

Случаят с бонусите повдигна сериозен дебат в Германия за компенсациите на изпълнителните директори. Корпоративната алчност за изплащане на големи премии и заплати е била до голяма степен неизвестна за обществеността, за разлика от повечето англо-саксонски държави.

Акерман, който е бил не-изпълнителен член на борда на Mannesmann когато е взимано решението за бонусите, отхвърля обвиненията и твърди, че не е получавал никакви плащания...

Новото дело, което ще се провежда в същото съдилище както и първото, ще трае най-вероятно до март 2007 г. ще бъде повдигнат въпросът, доколко Акерман е в състояние да води Deutsche Bank.

В цялата сериозност на решението на съда в Карлсруе, две от водещите в Германия инвестиционни групировки призовали Акерман да стои на страна, без да обръща внимание на забележките на анализаторите, че неговото оттегляне може да бъде голямо облекчение за банката.

„Дотогава, докато изпълнителният директор е същият, делото Mannesmann ще бъде и дело на Deutsche Bank". Анализаторите се страхуват, че ако Акерман реши да запази ръководния си пост, докато трае делото, ще възникне силов вакуум в намиращата се във Франкфурт банка.

Банкерът трябваше да прекара дълги часове в съда по време на предишното дело, проточило се шест месеца. Сега той смята да продължи да изпълнява задълженията си, но ще се оттегли, ако съдът го признае за виновен.

„Тези, които ме познават, знаят, че не взимам пари, ако насреща няма работа. Разбира се, аз изпратих писмо на управителното тяло, че ако трябва да се оттегля заради делото Mannesmann, няма да получа нито цент."

Няма обаче опасения Акерман да остане беден. За сравнение, само през 2004 г. мениджърът на Швейцарската банка „пожъна" 10.1 милиона евро.

Тъй като Акерман с цел увеличаване на печалбите на неговата банка започна да продава активите на предприятия, дълго държани от Deutsche Bank, банката бе сполетяна от същото насрещно отношение. Политиката на Акерман да затваря по-нискодоходните операции и да изгражда успешни търговски и инвестиционни банкови франчайзинги се оказа много непопулярна в Германия.

Deutsche Bank вече е започнала да търси наследник за високия пост. Най-спряганото име е Аншу Джайн, съ-ръководител на инвестиционния клон на банката в Лондон. Другите кандидати са главата на банката за по-малки клиенти и колегата на Джайн в Лондон - Майкъл Корс.

Неволите на Deutsche Bank се допълват от друга правна процедура, която рискува да се проточи още дълго време - обвинението на бившия медиен магнат Лео Кирх, че банката е отговорна за рухването на империята му през 2002 г. През миналата седмица Кирх подаде иск в съда срещу Акерман, че последният е нарушил задълженията си на поверено лице.