Най-скъпо в България излиза да се прави бизнес в общините по морето и в столицата, пише "24 часа". Това показват сравнителните данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), събирани за проекта "265 истории за икономика".

В него се сравняват 5 вида местни данъци и такси, които се събират от съответните общини: патентният данък за търговия и за таксиметрови превози, данъците върху недвижимите имоти на фирмите и върху възмездното придобиване на имущество, както и данъкът за превозните средства.

Най-скъпо е например да се наеме търговска площ в големите градове и по морето, както и в населени места около магистрали или ГКПП-та, където и търговията е най-оживена.

Законът за местните данъци и такси дава право на общините да определят годишния патентен данък за търговска дейност между 2 и 20 лв. за всеки кв. метър търговска площ. Максимален е данъкът в столицата, Варна и Стара Загора, където е по 20 лв. на квадратен метър, а също и в Хасково и Благоевград. Но в Пловдив и Бургас е по 18 лв.

В много от морските общини, особено по Южното Черноморие, този патентен данък също е по 20 лв. на квадратен метър годишно. Такъв пример са Несебър и Приморско. Но и в останалите морски общини е съвсем малко по-нисък - 17 лв. на кв. м е в Созопол, 15 лв. в Балчик и т.н.

На пръстите на едната ръка се броят общините, които са приели долната граница на този патентен данък - 2 лв. на кв. м. Например в крайната северозападна община Макреш или в намиращата се близо до Пловдив община Братя Даскалови, чийто общински център е едноименното село. Дори в най-малките родопски общини този данък е поне 3-4 лв.

Той не трябва да се бърка с наема, който плаща търговецът за помещението, нито с наемането на открити сергии по общинските пазари и тържища - за тях общината определя други такси. Това е патентен данък, който се изчислява според търговската площ и по никакъв начин не зависи от оборотите на търговеца. Трябва да се има предвид и това, че данъкът е само за търговия на дребно, отделно всяка община си определя патентен данък за други видове дейности, например фризьорство, фитнеси, заложни къщи, автосервизи и т.н.

Данъкът върху недвижимите имоти на фирмите е другото голямо перо, от което общините получават значителни приходи. Според Закона за местните данъци и такси имотите на фирмите може да се облагат с между 0,1 и 4,5 промила върху данъчната оценка на имота или балансовата му стойност, с която е заприходен той в активите на фирмата - прилага се по-голямото от двете.

В България има много малко на брой общини, които се придържат към горната граница на този налог, и единици, които облагат фирмите с максимума от 4,5 промила. В столицата например, където има голямо съсредоточаване на бизнес имоти, налогът е само 1,875 промила. В Пловдив е 1,8, във Варна е 2, а в Бургас - 1,75 промила. Най-високата ставка на този налог - между 4 и 4,5 промила, са въвели общини като Елин Пелин, Златица, Антон, Карлово, Девня, Аксаково, Садово, т.е. там, където има големи и значими за икономиката на страната предприятия или развити логистични бази и производства, които изискват големи терени и сгради.

Положението с патентния данък върху таксиметровата дейност е горе-долу същото като при този за търговията, но при него абсолютен рекордьор е община Созопол - там таксиметровите водачи плащат по 1000 лв. лева годишно на общината. Това е максимално разрешеният от закона размер на този данък, който се дължи за всяка кола, иначе минималният е 300 лв. на година.

Повечето общини в страната се придържат към минималния праг, а в началото на пандемията дори го опростиха, защото при първия локдаун таксиметровите водачи се оплакаха, че хората масово са спрели да използват таксита. Сега патентът за такситата отново се събира, но много малко общински съвети смеят да го вдигнат на повече от 300 лв. годишно. В София той е 850 лв., в Пловдив е 750 лв., а в Бургас е 660 лв. Почти навсякъде другаде е по 300 лв.