България е най-бедният член на ЕС. Обаче в страната се прави всичко възможно, за да се засили икономиката. Най-новата крачка в тази насока е въведеният от началото на годината подоходен данък в размер на 10% за всички - рекордно ниски значения за ЕС. Обаче има и губещи - видяла е журналистът от ARD Андреа Мюлбергер.

„Учителски заплати за всички в парламента" - германката е чула как скандират българските педагози в своята национална стачка през октомври. За шест седмици учебните часове във всички държавни училища бяха преустановени. На улицата излязоха 60.000 учители, за да се борят за адекватно заплащане. 150 евро на месец - това е наистина унизително, възмущава се българска учителка. „Нашата стачка е въпрос на чест".

Тази професионална група досега не получи никакви облаги от изживяващата бърз ръст икономика на България. Стачката за двукратно увеличение на заплатите би трябвало да ускори и реформата на образователната система на България. Но за близо 150.000 учители и служители в детските градини тя донесе твърде малка полза. Те засега получават 18% повече - въпреки, че българското правителство в края на първата си година членство в ЕС изработи бюджетен излишък в размер на € 600 млн. Но към образованието не се прехвърля почти нищо от тази сума - инфраструктурните проекти и предпазването от катастрофи имат предимство.

След показателната дезинтеграция на отговорните органи заради сняг през януари видяхме как страната ни предпазва от катастрофи. Ще добавим - ниските заплати на учителите не се оказаха морална пречка за депутатите да увеличат с цинични аргументи собствените си заплати в края на 2007 г. Още повече, по време на седенките с учителите правителството изтъкна, че не може да осигури средства за увеличение на заплатите, тъй като ще се стигне до инфлация, ще бъде заплашена и бюджетната стабилност.

След което със зрелищен жест Станишев и министри демонстрираха как могат да се изхарчат най-бързо 700 млн. евро от бюджетния излишък. Тези неща са добре известни на българската общественост, но кой ли вече не се чувства безпомощен да промени нещо в самодоволното управление - затова да се върнем към текста на германската журналистка, всъщност много позитивно настроена към България и нейните проблеми, следвайки използваните от нея определения.

Шамар в лицето на хората с ниски доходи бе и втората стъпка на българската данъчна реформа. От 1 януари 2008 г. България е новият данъчен рай на ЕС - с т.нар. плосък данък, всеобщ данък в размер едва 10% върху всички доходи.

Този данък увеличава пропастта между бедните и богатите - а България в този момент няма нужда от нищо подобно, възмущава се Николай Ненков от профсъюзите. „Необходимо беше да се изгради средна класа!"

Само че профсъюзите са сами в критиките си. Левите политици на управляващите социалисти, като бившия икономически министър Румен Овчаров, са убедени в успеха на плоския данък. „С една на пръв поглед дясна политика за понижаване на данъците целим изключително леви ефекти. Държавата ще има далеч по-големи приходи и ще ги разпределя в ключови социални области". Изтъква се колко добрини са донесли първите данъчни реформи от 1 януари 2007: понижаването на корпоративния данък на 10% е довело до удвояване на държавните приходи от 500 млн. евро на един милиард.

„Ако България иска да привлече чуждестранните инвеститори, тя се нуждае от плосък данък", е мнението на Христина Христова, бивш социален министър от НДСВ. Положителни примери ни дават Словакия и Естония в ЕС, където с ниски данъци са привлечени инвеститори. България даже изпреварва тези страни по ниски данъци. Така и трябва - нали заради темите корупция, бюрокрация, инфраструктура и сенчеста икономика страната не се радва на най-доброто име.

Все пак в година първа на членството балансът е много успешен. Чуждестранните инвеститори са се увеличили с 5%. Това заедно с реформата на трудовия пазар има много положителни ефекти, заявява икономическият експерт Георги Ангелов от института „Отворено общество" в София: „През тази година заплатите се покачиха изключително, също и заетостта се покачи на рекордно ниво. Само през тази година имаше 200.000 нови работни места - повече отколкото за петте предходни години".

Двата фактора значително увеличават потреблението. Инфлацията обаче е болезнено висока. И действителната покупателна сила достига едва една трета от средното ниво в ЕС. България все още е най-бедната страна от общността. Но тя отдавна се е включила в надпреварата за догонване. Години наред България очакваше присъединяването и се надяваше на един по-добър жизнен стандарт. Това, счита икономическият експерт Ангелов, принуждава политиците да действат бързо: „По този начин очакванията на населението от присъединяването към ЕС се преобразуват в по-бързи реформи в икономическата и обществената област. Това е нещо добро, тъй като се освобождава голяма енергия за тези реформи".

Само че учителите и някои други на обществена служба досега не са го почувствали.