В България думата "милионер" все още звучи като нещо митично - сякаш е запазена за хора от списанията, а не за реалния свят. Истината е, че богатите хора не просто имат повече пари - те мислят по съвсем различен начин за това къде и как да ги държат.
За тях "сметката в банката" е само паркинг за ликвидност, а истинската игра е в диверсификацията и защитата на капитала. И тук идва въпросът: какво можем да научим от тях, за да не оставим спестяванията си да се стопят в инфлацията?
Да започнем с очевидното - никой милионер не държи цялото си богатство в кеш. Парите в брой и банковите сметки са нужни само за ежедневни разходи, бизнес плащания и краткосрочни цели. Обикновено става дума за около 5-10% от нетното богатство, държано в ликвидни форми - спестовни сметки, краткосрочни депозити или държавни съкровищни бонове. Причината е ясна: парите в кеш се обезценяват най-бързо.
Следващият слой са традиционните инвестиции - акции, облигации, индексни фондове. Тук милионерите залагат на комбинация от сигурност и растеж. Акциите на големи компании и глобални ETF-и осигуряват експозиция към световната икономика. Облигациите - доход и баланс срещу волатилността.
Ако погледнем към САЩ или Европа, портфейлите на богатите често съдържат между 30 и 50% акции, а останалото е разпределено в облигации и алтернативи. Българските милионери все по-често се обръщат към международни брокери, за да изградят именно такъв глобален микс, защото вътрешният ни пазар е твърде плитък.
Третият стълб е недвижимото имущество. За много заможни хора имотите не са просто място за живеене, а актив за доход и диверсификация. Те инвестират в бизнес сгради, логистични центрове, ваканционни имоти или дори в REIT фондове, които носят пасивен доход. В България апартаментите традиционно са "любимата инвестиция", но милионерите мислят по-широко - търсят възвръщаемост в земеделска земя, индустриални имоти или доходоносни сгради с дългосрочни наематели.
Четвъртият слой са алтернативните активи - тук става още по-интересно. Хората с голямо богатство имат достъп до частни капиталови фондове, рискови инвестиции и хедж фондове. Тези инструменти не са достъпни за всеки, защото изискват статут на "акредитиран инвеститор" и високи входни суми. Но именно там често се създава най-високата добавена стойност - чрез участие в растежа на компании преди IPO или в сложни стратегии, които обикновеният инвеститор не може да повтори.
Не бива да забравяме и така наречените "екзотични активи" - злато, сребро, произведения на изкуството, класически автомобили, вино, дори криптовалути. Всички те играят роля в портфейлите на заможните. Златото например е универсална застраховка срещу инфлация и валутни кризи. Криптовалутите се използват от част от богатите като "рисков капитал" - висока волатилност, но и потенциал за огромна печалба.

Източник: iStock
Какво отличава милионерите не е просто къде държат парите си, а как мислят за тях. Те знаят, че капиталът трябва да работи. Затова изграждат множество потоци от доходи - дивиденти, лихви, наеми, бизнес участия. И още нещо - мислят дългосрочно. Докато обикновеният човек често гледа на парите като на "резерв за черни дни", богатите ги третират като инструмент за растеж и наследство.
В български контекст това означава следното: ако оставите всичко на депозит, реално обеднявате. Ако разчитате само на имот, сте зависими от цикъла на пазара. Но ако копирате мисленето на богатите - изградите микс от ликвидност, акции, облигации, недвижими имоти и алтернативи - започвате да действате като милионер, дори и още да не сте такъв.
И накрая една провокация. Често се казва: "Парите не носят щастие." Вярно е. Но правилното управление на парите носи свобода - свободата да избираш как да живееш, кога да работиш и къде да остарееш. А тази свобода е най-голямата "валута", в която милионерите всъщност инвестират.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.