Деклан Дали: 2020 г. ще е волатилна и икономиките в ЦИЕ ще се забавят допълнително

• Г-н Дали, какви рискове пред бизнеса на глобално равнище откроява Кофас в момента?

Глобално няма големи изненади. Виждаме, че нашият индикатор на геополитическия риск е на рекордно висока стойност от 2018 г., поради събития като напрежението между САЩ и Китай, Брекзит, ситуацията в Хонконг и протестите там, а също и в Русия и валутната криза в Аржентина, която е по-скоро фискална. Виждаме, че през последните десет години когато има геополитически рискове се наблюдават и военни рискове. Броят на военните конфликти напоследък се удвои през последните десет години и това са неща, за които трябва да мислим. Те увеличават риска в икономиката.

Другият фактор е протекционизмът. Очевидно голямата дискусия икономически в момента е търговската война с Китай, но мисля, че от началото на годината не е имало твърде много динамика, свързана с нея, а обезценяването на юана донякъде редуцира въздействието ѝ за китайците. В края на миналата година посочихме, че това няма да е краткосрочен конфликт между две световни сили - разрешаването му ще отнеме доста време.

Има и други рискове, например развитието на технологиите, което в много случаи може да е полезно, но за старите установени компании може да бъде заплаха, ако не успяват да наваксват. Ако те не са гъвкави, могат да бъдат застрашени.

Накрая, но не на последно място, има проблем с глобалния дълг изобщо. Ако погледнем корпоративния дълг, той достигна 230 трлн. долара, което е с около 50% повече, отколкото беше преди десет години. Аз бих казал, че той е по-обезпокоителен днес, отколкото беше преди десет години, защото ние вярваме, че възможностите за маневриране на централните банки чрез количествени улеснения са значително понижени. Ако има забавяне на икономиката, това може да създаде проблеми. Това са основните глобални рискове, които следим.

Но също има и много "зомби компании", които са компании, съществуващи на основата на много ниските лихвени проценти. Те съставят между 4 и 6% в икономиките, включително в Германия и Испания. Рязко увеличаване на лихвените проценти може да има ефекти върху тях. Все пак, ако погледнем към Централна и Източна Европа, още не сме видели големи проблеми по отношение на неплатежоспособността, което е сред първите индикатори за проблем. В някои страни те се покачват леко, но като цяло ако погледна към региона има леко понижаване на неплатежоспособността - 4,5% по-малко през 2018 спрямо 2017 г., което също не е голяма изненада.

• До какви ефекти върху глобалната икономика водят тези рискове?

Ако погледнем глобалната икономика, виждаме забавяне на ръста на брутния вътрешен продукт, виждаме забавяне на търговията - със сигурност през тази година ще имаме отрицателен ръст на търговията, която очакваме да спадне с 0,8% спрямо 3% ръст през миналата година.

Очевидно нещо се случва и голяма част от страните в Централна и Източна Европа преминават през забавяне на растежа на брутния вътрешен продукт или вече се забавиха. Ако погледнем към региона през 2018 г., средният ръст на БВП беше 4,3%, което е много добър темп на нарастване. Тази година ще е вероятно 3,8%. Все още имаме добър темп на растеж, но голяма част от него се дължи на вътрешното потребление, на недостига на работна ръка, на увеличаването на заплатите - т.е. на увеличаването на покупателната способност.

Мисля, че ако има забавяне, то ще се отрази още по-силно през 2020 г. Много от страните в региона, а България не е изключение, са много зависими от еврозоната, особено от Германия. При някои от страните 30% от износа е насочен към Германия, а немската икономика наистина се забавя. През 2017 г. растежът беше 2,5%, миналата година беше 1,5%, а през тази година очакваме да е 0,5%.

• Кои сектори ще са най-засегнати?

Проблемите в икономиката се отразяват най-вече върху автомобилната индустрия. Това е сектор, за който многократно понижавахме прогнозите си през тази година, а вече неговите проблеми се отразяват и на други индустрии, като химикалите и пластмасата, защото в тези сектори има много производство и ще окажат ефект. А в България обикновено секрорът на транспорта е първият, който усеща забавяния на производството.

Особено за региона има допълнителни рискове, които не присъстват на глобално равнище, свързани до голяма част с недостига на служители. Повечето страни в ЦИЕ имат доста високи равнища на заетост, дори и рекордно ниски темпове степени на безработица - например в Чехия сега 2,2-2,1%, което води до ръст на заплатите, но и пречи на някои наши клиенти да намерят служители. Затова притеснението не е задължително да е свързано с търсенето, а може да идва и от предлагането.

Нашето изследване на 500-те най-големи компании в региона, обикновено с приходи над 300 млн. евро, показа, че оборотите растат, като средният темп на покачване е 9,6%, което е доста добър показател. Обаче виждаме забавяне в печалбите. Това се дължи на ръста на заплатите и на суровините и електричеството. Печалбата на всички 500 компании в региона е спаднала с около 1,6% до около 30 млрд. евро. Има ръст на доходите, но доходността става по-затруднена, конкурентоспособността им се понижава.

• Споменахте, че равнището на корпоративната задлъжнялост е нараснало с 50% от Голямата рецесия досега. Компаниите склонни ли са да взимат още повече кредит в момента?

Да, компаниите искат да поемат повече дълг. Въпросът е какво е правилното равнище на дълга. Задлъжнялостта нарасна, което прави средата много чувствителна на пулсове - или внезапни промени - в икономика. Бих казал, че корпоративната страна е отворена за още дълг, но трябва да видим дали предлагането, при това на правилната цена, е там.

Компании, които са с твърде голяма дългове експозиция, какъвто е случаят със зомби компаниите, не се нуждаят от твърде голямо увеличаване на лихвените проценти, за да бъдат изкарани от бизнеса. И смятам, че това е опасното равнище - защото те не генерират достатъчно парични потоци. Тези компании ще бъдат особено уязвими, но отново те са и бизнесите, които имат ограничен ефект върху икономиката.

• Как стои въпросът с равнището на необслужвания корпоративен дълг?

Обикновено първият индикатор за една криза е забавянето на плащанията. В повечето сектори наблюдаваме отлагане на дълговете през тази година - не толкова неплатежоспособност, но отлагане. Например в началото на годината видяхме, че в големите страни от региона като Полша 9 от 10 компании изпитват проблеми с плащанията. В Германия картината е подобна - много компании изпитват затруднения със забавянията на плащанията или имат удължени периоди за плащанията.

Това означава, че нещо се случва на пазара. В Полша се наблюдава ръст на неплатежоспособността от 10%. В България броят на неплатежоспособността на компаниите нараства между 2017 и 2018 г. с 15,8%. Това е една от страните, в които този показател расте и всъщност страната е на второ място. Изглежда висок, но моето допускане е, че той се дължи на техническа промяна - на това как дефинираме неплатежоспособността.

• Какви са прогнозите ви за бизнес средата през 2020 г., предвид всички изброени рискове?

Смятам, че от това, което научихме през последните две години, едно нещо е сигурно - светът стана едно много по-волатилно място. Това не е нещо, което ще се наблюдава закратко. По-скоро трябва да свикнем с нея. Планирането е важно и способността да се управлява тази волатилност е от ключово значение. Да си гъвкав и адаптивен според ситуацията е важно, защото кой знае какво може да се промени утре въз основа на един туит?

Ключът за бизнеса ще е да може да управлява тази волатилност. Тук идваме ние от Кофас. Ние следим рисковете в икономиката и в различните сектори. Разбира се, ние нямаме кристално кълбо и никога не виждаме бъдещето, но въпросът е как да управляваме рисковете, когато те се случат. Има индикатори, които позволяват да предвидим забавянето на икономиката. Сред тях е забавянето на плащанията в някой сектор и в този случай съветваме клиентите ни да внимават и да избират внимателно с кои клиенти правят бизнес. Това е начинът, по който виждам бъдещето - смятам, че компаниите и всички ние ще трябва да свикнем с волатилността.