Интегрирането на националната платежна инфраструктура на България към платежните системи на еврозоната е важно и необходимо условие за въвеждането на единната европейска валута в страната, заяви в своето приветствено слово подуправителят на БНБ Цветан Манчев към участниците в проведената вчера среща на тема "Приемането на България в ЕС и икономическите последици от членството на страната в съюза", организирана от Българска Си Еф Ай асоциация.

Поредната важна стъпка в тази посока беше завършването на мащабния проект за въвеждането на IBAN в България, в който, освен БНБ, участваха всички търговски банки, системните оператори, Националният осигурителен институт и Министерство на финансите, заяви Манчев.

Той допълни, че това което предстои пред страната е още по-мащабно и предизвикателно, а именно включването на българската банкова общност в Единната европейска платежна зона (SEPA).

Целта на SEPA е да позволи на европейските граждани да извършват плащания в цялата зона от една банкова сметка, като използват еднакви платежни инструменти, толкова лесно и сигурно, колкото извършват националните си плащания днес. За клиента трябва да е без значение къде или в коя банка в евро зоната е неговата сметка.

Предвижда се най-късно до края на 2010 г. да бъде изградена инфраструктурата на SEPA, съобщиха от БНБ.

Създаването на паневропейска инфраструктура изисква трансформиране на силно фрагментираната инфраструктура за малки плащания и многообразието от платежни инструменти в единна платежна зона SEPA. Това ще установи модернизирана и сигурна инфраструктура, като да увеличи цялостната ефективност на банковия сектор поради икономии от мащаба.

През 2002 г. в Евросистемата бе създаден Европейския платежен съвет ЕПС (European Payments Council) с цел дефиниране на целите и в последствие пълно изграждане на SEPA. Това включва разработване на пълен набор от паневропейски платежни инструменти до края на 2007 г.

От потребителска гледна точка, постигането на SEPA поставя изискване за използване на паневропейски платежни инструменти: кредитни трансфери, директни дебити, банкови карти и кеш.

Евросистемата препоръчва тези инструменти да бъдат въведени като възможност в националните платежни системи още през 2008 г., без промени в националните инфраструктури на този етап.

В първата фаза, банките ще имат възможност да предлагат на клиентите си паневропейски инструменти, услуги и стандарти паралелно с националните такива. Паневропейски инструменти, услуги и стандарти ще позволяват на гражданите на ЕС да извършват плащания в евро в цялата Еврозона от една банкова сметка и една банкова карта чрез стандартен набор от платежни инструменти, лесно и бързо, както се извършват национални плащания сега.

Във втората фаза, след като националните инструменти, услуги и стандарти постепенно бъдат заменени с паневропейски такива, националните инфраструктури ще трябва или да отпаднат или да бъдат трансформирани в паневропейски.

Пълна миграция на банките към паневропейски решения се предвижда да бъде постигната до края на 2010 г., с превръщането на всички плащания в Еврозоната във вътрешни, със степени на сигурност и ефективност като на най-добрата национална система в момента.

Основните задачи при изграждането на Единната европейска платежна зона в България обхващат правната рамка, платежните инструменти, стандартите, платежните системи и инфраструктурата за плащания.