Икономическият растеж в Западните Балкани се ускори от 2,6 процента през 2017 г. до 3,8 процента през 2018 г. и ще бъде средно 3,7 процента през 2019 и 2020 г., гласи доклад на Световната банка.

Пред държавите от региона обаче има редица външни и вътрешни рискове, включително геополитически и търговски спорове и по-бавни от очакваните структурни реформи.

Реален ръст на БВП, 2017-2020

        
 

2017

2018e

2019f

2020f

Албания

3.8

4.2

3.8

3.6

Босна и Херцеговина

3.2

3

3.4

3.9

Косово

4.2

4.2

4.4

4.5

Северна Македония

0.2

2.7

2.9

3.2

Черна гора

4.7

4.4

2.9

2.4

Сърбия

2

4.2

3.5

4

Западни Балкани

2.6

3.8

3.5

3.8

По данни на Световната банка. Данните са 2018 г. не са окончателни.

 

Въпреки по-силния ръст през 2018 г. обаче, в региона са създадени по-малко нови работни места, което отразява намаляващата динамика в частния сектор. Повечето от работните места са в индустрията и в услугите.

През 2017 г. обаче бяха създадени 171 200 работни места.

През 2018 г. безработицата намалява, но остава висока, особено сред жените и младите. В някои държави тя пада не заради създаването на нови работни места, а заради имиграция и увеличена икономическа неактивност сред населението.

Именно заради това Линда ван Гелдер, директор на Световната банка за Западните Балкани, призовава политиците да приемат реформи, които да помогнат за създаването на устойчив икономически ръст.

Докладът подчертава още, че страните в региона намаляват дълга си, макар той да остава висок. Заради огромния брой държавни служители и неефективни социални помощи, Световната банка призовава за подобряване на ефективността на публичните разходи.