Дори и по стандартите на Брюксел, където реторика и реалност живеят различен живот, миналата седмица бе шокираща, пише The Economist. Става дума за годишните доклади на Европейската комисия за страните, чакащи на опашката за Присъединяване.

С годините Еврокомисията се опита да направи процеса на присъединяване колкото се може по-технократичен. Надеждата бе процедурният импулс да преодолее политическите ями.

Както подобава, докладите от 6ти ноември бяха с безучастен тон, смесвайки мило омаловажена критика (в Хърватия „концепцията за конфликт на интереси среща слабо разбиране") с малко алармираща похвала (недоволството от изтезанията в Турция приключи, в Албания има красив нов закон срещу "подстрекателите за вендета").

Съпътстващият стратегически документ бе по-разнообразен и напомни на националните правителства защо е съществено да се държи вратата отворена. Разширяването на ЕС направи Европа по-демократична и стабилна, обедини някога разделения континент и инжектира конкурентност в блока, който се оказа само частично подготвен за глобализацията. Обаче се стигна и до шокиращи моменти.

Докато шефовете, отговарящи за присъединяването, подготвяха почвата да предложат европейско гражданство на милиони турци, както и хървати и други балканци "в средносрочен до дългосрочен период", други официални лица се занимаваха със събитията в Италия, където правителството прие декрет, разрешаващ експулсирането на имигранти от ЕС, представляващи заплаха за обществения ред.

Служители на комисията твърдят, че правото на жителите на ЕС да се движат свободно може да се запази ненакърнено по този начин - дотогава, докато експулсията не засегне цяла етническа груша или националност. Дори и това изглеждаше възможно, щом суровата италианска полиция с помощта на булдозери се понесе през копторите пълни с румънци.

Джулиано Амато, вътрешният министър на Италия, заяви, че принципите на ЕС за свободно движение на хора са неадекватни пред лицето на 500,000 пристигащи румънци.

Призраците на Разширението вече бродят из Европа: заводи се преместват на изток в търсене на евтина работна ръка, евтини работници („полските водопроводчици") тръгнаха на запад, новите членове били твърде „проамерикански" и бързат да  провокират Русия.

В допитване на общественото мнение от 2006, британците почти са подкрепили присъединяването на Турция (42% против 39% за), обаче в същото изследване 81% от австрийците са гласували против. Британските министри дълго време водеха стратегическия диалог за Турция в ЕС, макар често и безуспешно: Брюксел е подозрителен към британския ентусиазъм, а „душата може да бъде извадена и с памук".

Но сега даже и в Британия настроенията се променят, след като пресата пълни заглавията си с ужасяващи новини за пришълците от централна и източна Европа. Правени са мозъчни атаки относно асоциациите с думата "Европейски съюз". В миналото асоциацията е „бюрокрация и синекурна длъжност". Сега най-често асоциираната дума е имиграция.

Предвид страните, които чакат пред вратата на ЕС, не трябва да си евроскептик, за да бъдеш противник на по-нататъшното разширяване на Съюза. Турция и останалите Балкански страни са тежки сучаи и затова те все още са на опашката, счита The Economist.

Най-лесно бяха преглътнати бившите комунистически страни, които се преобразиха в бързо разрастващи се икономики, управлявани от бивши дисиденти и вежливи бизнесмени. Техните столици са пълни с архитектурни паметници от епохата на Ханзата или на Хабсбургската династия. Тези бяха приети в клуба през 2004 г.

Съществува убеждението, че - цитиран е дипломат - "Румъния и България влязоха твърде бързо" и оттогава се изплъзват от реформите.

Всъщност проблеми с приемането на нови държави е имало и в миналото, например с Гърция и Португалия. Но сега процесът е по-особен, тъй като ЕС е силно ангажиран. В старите дни новите членове са били притискани да напредват икономически и да отворят пазарите си в замяна на помощи. Сега те трябва да се борят за членство в Еврозоната (с изключение на Словения) и Шенгенската зона (ще се разшири следващата седмица).

Полицията и съдилищата на всички членове на ЕС са под строг надзор благодарение на тласъка на „взаимното признаване" и някои нововъведения като заповед за арест, действаща върху целия Евросъюз.

Досега стратегията за Турция и Балканите бе следната: нито да се допуска някой твърде бързо, нито пък прекалено да се забавя присъединителният процес, за да не се откажат страните от реформиране и да обърнат гърбове на Русия.

Голямата сделка около Евроразширяването изглежда е въвеждане на строги и мъчителни критерии за членство срещу обещание за възможно членство. За жалост и двете послания станаха много преекспонирани.

Френският президент Саркози каза, че Турция никога няма да влезе в ЕС, и междувременно намекна, че бъдещето разширяване не е неминуемо (има все пак предложение разширяването на ЕС с Хърватия да бъде предложено на французите за референдум).

От друга страна има объркани послания за условията за членство. Хърватия не била готова да се присъедини към ЕС сега (организираната престъпност остава голям проблем). Но вероятно през 2010 г. условията щели да бъдат изпълнени - казват приятелите от Хабсбургския клуб на бившите страни от Австроунгарската империя.

ЕС действително ще изпадне в затруднено положение, когато дистанцията между реторика и реалност се увеличи още повече. По отношение на разширяването може би моментът за това е близко. Големият пазарлък с кандиатите започва да се разваля, а и договорът на доверието с гражданите в ЕС е в лошо състояние. Политическите лидери трябва да се отнесат към този въпрос с по-голямо внимание, иначе ще има водещи новини, от които не само Брюксел ще бъде шокиран.