Въпросът с оцеляването на много компании у нас е свързан не само със срока на карантинните мерки за овладяване на коронавируса. Той има перспектива от поне една година след отпадането им, тъй като зависи от темповете на икономическо възстановяване на Европа и света. Затова е важно да видим дали и доколко предложените от правителството антикризисни мерки осигуряват такъв хоризонт.

По отношение на фирмите финансовия министър Владислав Горанов обяви две групи антикризисни мерки за финансова подкрепа, чието действие има, ако не дългосрочен, то поне краткосрочен характер.

Първата мярка е по линия на Българска банка за развитие. Тя предвижда ББР да предоставя гаранции по необезпечени оборотни кредити до 300 000 лева, които търговските банки партньори ще отпускат на малки и средни предприятия. Според информация на ББР, по нея могат да кандидатстват фирми, които имат спад на оборота за първото тримесечие на 2020-а, спрямо същия период на 2019-а; проблеми със събирането на вземания от клиенти и с плащането на задължения към доставчици след 1 март 2020-а, както и с отменени договори за износ след 1 януари 2020-а. За подобни заеми могат да кандидатстват и фирми претърпели щети заради болест и самоизолация на служителите и заради затворени офиси, производствени помещения и съоръжения.

Кредитите ще са необезпечени с гратисен период по лихвата и главницата до 3 години и за тях ще може да се кандидатства до края на 2020-а. Според ББР тази програма може да обхване заеми с общ размер до 2 милиарда лева, като общия размер на гаранциите, които тя ще предостави ще е до 1.6 милиарда лева, тъй като гаранцията ще покрива до 80% от всеки заем.

За бизнесите, които до момента нямат кредити всичко е ясно. Стига да отговарят на посочените условия, те отиват в търговката банка и кандидатстват за необезпечен кредит за оборотни средства, гарантиран от ББР. Такива компании обаче не са много на брой. Затова е добре да видим какво се случва при по-големия брой фирми, които имат кредитни задължения и заради кризата имат проблем с обслужването им. За тях банките предлагат отсрочване на плащанията - т. нар., мораториум, Но той е за срок от 6 месеца, след което кредита заедно с отсрочените суми трябва да се погасява.

И какво прави фирмата, която, след този период на мораториум, не е успяла да възстанови приходите си до степен позволяващ й редовно да обслужва задълженията си? Единият от отговорите е, че такава компания може да поиска точно такъв необезпечен заем гарантиран от ББР. Ако го получи, с него тя ще може да изплати напълно или частично старите си задължения, чието обслужване ще трябва да възстанови след приключване на срока на мораториума. При осъществяване на подобна схема, по силата на правата, които й дава такъв заем, фирмата ще получи опция за допълнително отсрочване на вноските по лихви и главници за три години.

Представяте ли си? Отлагането на задълженията за плащане към банката кредитор, който вие получавате по силата на сключен през месец май 2020 мораториум приключва през ноември 2020-а. Но след това фирмата ви получава необезпечен заем, гарантиран от ББР, с който вие погасявате стария кредит, а по новия имате възможност да отложите плащанията си по кредита до ноември 2023 година. Е ако не се справите при такива условия или бизнеса ви не струва, или уменията ви като бизнесмен са под всякаква критика. Такава картинка е доста привлекателна, но е твърде хубава, за да е истина.

Проблемът, колкото и да е странно, идва от обстоятелството, че гарантирания от ББР заем трябва да е необезпечен. И това моментално ограничава апетита на банките да го приемат като рефинансиране на вече съществуващи кредити. Причината е че тези стари кредити обикновено са обезпечени и то на 120-140% от дължимата от клиента сума. И пълната им замяна с гарантирания от ББР безлихвен заем създава и ликвиден и регулативен риск за търговските банки. Това е така, защото гаранцията от ББР покрива 80%, а не 100% от всеки отпуснат кредит. Има обаче и още едно условие и то е че когато гаранцията се изчислява на портфейлна основа - т.е. върху групи от кредити, когато портфейла надхвърли определен лимит, гаранцията пада до 30% от портфейла.

И при такива правила, пред търговските банки реално стои въпроса: а какво става ако фирмата получател на такъв заем все пак не успее да го погаси? Откъде те ще си съберат 20%, а в по-лошия случай 70%, от дължимата сума, след като тя не е гарантирана от ББР. За тази част търговските банки нямат обезпечение. А това на свой ред означава, че след отпадане на регулативните облекчения свързани с пандемията, банките ще трябва да провизират необезпечената част от вземанията си със всички произтичащи от това за тях негативни последици. Поради тази причина банките ще подхождат изключително предпазливо към комбинацията на мораториума по плащанията с предоставяне на гарантиран от ББР заем. А това на свой ред значително ще ограничи потенциала на тази предлагана от правителството през ББР мярка, да даде стабилност на бизнеса в средносрочен план.

Втората група антикризисни мерки обявени от финансовия министър Горанов са свързани с Фонда на фондовете. Той работи с европейски пари и е под директния контрол на Министерството на финансите. По думите на Владислав Горанов един от инструментите на Фонда е за отпускане на кредити с максимален размер до 3,6 млн. лв., с разрешение за рефинансиране на задължения, възникнали преди повече от 60 дни. Мярката се администрира отново през търговските банки и е за подпомагане на малки и средни предприятия. Става дума за гаранции с общ размер от 170 млн. лева, които Фонда е готов да предостави по банкови кредити на фирми. Тези заеми, макар и да имат гратисен период, за момента са лихвени. Министъра на финансите потвърди първоначалната информация, че се обмисля вариант лихвата по тях да бъде субсидирана от Фонда, което би трябвало да означава, че длъжника ще получи опция да не я плаща. Но големия проблем е , че гаранцията по такива заеми покрива едва 20% от риск, което ще направи банките изключително предпазливи при отпускането им.

През Фонда на фондове има инструмент за микрокредити до 50 000 лв. за предприемачи и самонаети лица с кратка бизнес история. Те също са лихвени и изискват самоучастие, което отново ги прави трудноприложими за бизнес, който не знае дали ще възстанови приходите си през следващата година, защото плащанията по лихви, колкото и ниски да са те, през този период ще са дължими.

Приложим инструмент на Фонда на фондовете обаче е този за капиталови инвестиции. Той е предназначена за компании с потенциал да подпомогнат възстановяване на икономиката след кризата, особено в сферата на иновациите и дигитализацията.

Въобще всички мерки, които правителството предлага или се готви да предложи, трябва да изхождат от идеята, че те ще съдействат най-вече за оцеляването на фирмите, а не за тяхното развитие. Защото за какво развитие може да става дума при липса на пазари където да продаваш продукцията и услугите си. Поне през следваща година и половина на фирмите, засегнати от пандемията, ще се борят да не фалират. Поради това на тях ще са им нужни финансови инструменти, които да им позволят да рефинансират и да разсрочат задълженията си, като за период от поне година и половина по тях не им се налага да плащат както главници, така и лихви.

От тази гледна точка за кредиторите на тези компании много по-приемливи ще са инструменти с пълно покритие на риска и със частично или напълно субсидиране на дължимите лихви. Капиталовата подкрепа също е подходяща, защото тя предоставя на фирмата дългосрочен ресурс, с който тя може да поеме текущите си разходи, без да има текущи задължения по предоставените й под формата на капитал пари.