Започна ли да се задъхва бюджета?

Консолидираният бюджет или т.нар. Консолидирана фискална програма (КФП) приключва първото тримесечие с дефицит. Поне така пише в официалното съобщение на Министерството на финансите. То гласи: "На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първо тримесечие на 2021 г. да бъде отрицателно в размер на 656,5 млн. лв. (0,5 % от прогнозния БВП)". А през януари имахме излишък от 405. млн. лева. Излиза, че през февруари и март хазната е работила с дефицит от общо над 1 млрд. лева. Ако тази тенденция се запази, а за това има всички предпоставки, годината ще приключи с дефицит от 5 млрд. лева, което изглежда, че е напълно в рамките на планираните 5.48 млрд. лева дефицит в Закона за държавния бюджет.

Когато тълкуваме данните на хазната, е важно да имаме предвид някои важни детайли. Данните в съобщението на финансовото ведомство са за КФП, а държавният бюджет е нещо по-различно. Той е част от КФП, но именно тази част съдържа законово регламентирания дефицит от 5.48 млрд. лева, който ако бъде надхвърлен, ще доведе до актуализация на бюджета. Данните за дефицита в него за март ще бъдат публикувани в края на април, но и февруарските данни не са радващи. За два месеца дефицитът на Държавния бюджет е 970.6 млн. лева, като само за февруари той е около 992 млн. лева. За да е ясно за какви порядъци в разликата на финалния резултат на КФП и на държавния бюджет говорим, ще посочим, че за двата месеца на годината КФП все още е на излишък. Финансовото министерство информира за това така: "На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към февруари 2021 г. е положително в размер на 24,3 млн. лв. и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 57,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 81,8 млн. лева".

Както вече казахме обаче законовият дефицит е в държавния бюджет и ако трупането му продължи с февруарските темпове още през юли определения лимит от 5.48 млрд. лева ще бъде достигнат и ще бъдем изправени пред необходимостта от актуализация. И си представете ситуацията, в която по това време няма действащо Народно събрание, което да приеме такава актуализация.

Защо обаче бюджета дава симптоми, че се задъхва?

Предварителните оценки на Министерството на финансите показват, че причината не е в приходите. "Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 11 213 млн. лв. (23,6 % от годишния разчет). Съпоставени със същия период на предходата година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 365,8 млн. лв. (3,6 %). Върху данъчните приходи оказват влияние приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок - 31.03.2020 година", твърдят от финансовото ведомство. Постъпленията в хазната могат и да не се повишават така като е очаквало правителството, но поне не намаляват спрямо същия период на 2020-а.

Драмата явно е в разходите по КФП. Към март 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 11 870 млн. лв., което е 22,6 % от годишния разчет. За сравнение, разходите за същия период на 2020 г. бяха в размер на 9 551 млн. лева. И откъде са тези над 2.3 млрд. лева отгоре?

"Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 320 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемиологична обстановка, вкл. разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други", обяснява финансовото ведомство.

Ще е добре в бъдеще, като посочва причините за по-високите разходи, Министерството на финансите да дава разбивка с конкретни суми по отделните пера водещи до нарастването. Дано да бъркаме, но е много вероятно основните източници на този ръст, наред с пенсионните добавки, да се окажат увеличението на пенсиите и на заплатите на държавните служители. Това са групи, чиито доходи по никакъв начин не са пострадали от пандемията и не могат да се причисляват към правителствените мерки за борба с COVID-19. Точно по тази причина още при приемането на Закона за държавния бюджет за 2021-а всички разбиращи от материята експерти критикуваха правителството за тези допълнителни разходи, с които натовари ненужно не само сегашния, но следващите бюджети. Защото веднъж вдигнати, пенсиите и заплатите не могат да се намаляват. Всъщност могат, но никой управляващ няма да се реши да го направи, защото това е равно на политическо самоубийство.

Ще бъде жалко, ако в средата или в края на тази година бюджета не само се задъха, но и издъхне заради всички тези ненужно натрапени му разходи. Последствията от това ще са толкова неприятни, че дори удоволствието от възможността да заявим на ГЕРБ "Нали ви казахме, че така ще стане", горчивината от негативните ефекти, които ще ни връхлетят.