Влизате си в онлайн банкирането и там... няма нищо. Картите са блокирани, преводи не са възможни, спестяванията не са достъпни. Посреща ви съобщение: "Затваряме Вашата сметка. Моля, намерете алтернативно решение за своето обслужване!". Не е кошмар или хипотеза, а нещо, което се случва всеки ден.
Има си и име, даже две. Банките го наричат "намаляване на риска" (de-risking), а потърпевшите (или тези, които твърдят, че ги защитават) използват термина дебанкиране - в смисъла на отрязване на достъпа до основни банкови услуги.
Говорим за прилагани от десетилетия практики да се прекратяват връзките с клиенти или сектори с цел да се избегнат регулаторни или репутационни рискове. Подобен тип решения винаги имат субективен елемент и в съвременната епоха на тотално политизиране на всичко, дебанкирането се превръща в гореща точка на сблъсък на борбата с престъпленията, защитата на политическите права и правото на достъп до финансови услуги, пише Euronews в свой материал.
В него се разглеждат три различни подхода - на САЩ, Великобритания и ЕС.
САЩ: Борба срещу woke капитализма
В началото на януари президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, която има за цел да предотврати отказа на банки да предоставят услуги въз основа на политически или религиозни убеждения. Заповедта забранява използването на "репутационен риск" като оправдание за затваряне на сметки и дава на банковите регулатори 180 дни за преглед на практиките.
Поддръжниците на президента твърдят, че мярката защитава свободата на политическо изразяване и спира дискриминацията срещу консерваторите. Критиците предупреждават, че може да принуди банките да продължат да обслужват клиенти, ангажирани с дейности, които създават истински рискове за финансови престъпления или за националната сигурност.
Както при много въпроси, които вълнуват Тръмп, темата за дебанкирането в САЩ беше подтикната от личния му опит. Той многократно обвини JPMorgan Chase и Bank of America, че отказват да работят с неговия бизнес заради консервативните му възгледи, въпреки че и двете банки отрекоха политически мотивирани действия.
Великобритания: Аферата Фараж-Coutts
В Британия дебатът беше ускорен от аферата "Найджъл Фараж-Coutts" през 2023 г. Когато елитната банка затвори сметката на фронтмена на кампанията за Брекзит, вътрешни документи по-късно разкриха, че решението отчиташе политическите му възгледи.
От гледна точка на спазването на правилата и търговските съображения има причини решението на Coutts да е било в рамките на нормите за управление на риска, отбелязва Euronews. Статутът на Фараж като политик има отношение към правилата за борба с прането на пари, което изисква засилена проверка и наблюдение - а това носи допълнителни разходи, които може да са се оказали твърде високи в сравнение с приходите от обслужването му.
Така или иначе, британските банки вече трябва да дават на клиентите най-малко 90 дни предизвестие преди затваряне на сметката и да предоставят повече подробности за причините. През 2024 г. жалбите пред Финансовия омбудсман за затваряне на сметки нараснаха с 44% до почти 3900.
ЕС: Тих, технически подход с високи залози
За разлика от САЩ и Великобритания, Брюксел третира дебанкирането като дългосрочно и основно техническо предизвикателство. Години наред институциите на ЕС издават насоки за приобщаването на възможно най-много хора към финансовата система, докато същевременно прилагат правила срещу прането на пари и спонсорирането на тероризма.
"Банките членки на Европейската банкова федерация често се озовават в трудна ситуация: те трябва да спазват строги изисквания, но същевременно да осигурят достъп до основни банкови услуги за законни клиенти", обясняват от организацията.
Повечето банки в Европа се фокусират върху индивидуални решения за намаляване на риска и обръщат особено внимание на "червени флагове" - ситуации, в които самоличността на клиента не може да бъде проверена или в които има неясноти, свързани с другата страна по дадена транзакция.