Европейският съюз инвестира срещу климатичните промени.

Европейската комисия най-накрая разкри своя инвестиционен план за финансирането на Европейската зелена сделка, целяща по-екологична икономика на континента и неутралитет при въглеродните емисии до 2050 година. Планът е за 1 трилион евро.

Във вторник, 14 януари, по време на пресконференция на Хърватското председателство на Съвета на ЕС, която се проведе в Европейския парламент в Страсбург и на която участваше и председателят на ЕП Давид Сасоли, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен разкри инвестиционния план. По-късно фон дер Лайен представи плана и пред евродепутатите, които днес приеха резолюция по така наречената Зелена сделка. 

Предвижда се най-бедните региони, както и тези, които са най-силно зависими от въглищата, да бъдат най-облагодетелствани от пакта. В регионите с най-развита въгледобивна индустрия се очаква работниците да бъдат преквалифицирани, а държавите сами ще трябва да изготвят и представят плановете си за преструктурирането на икономиките си. Засега ядрената енергетика не е присъща на екоплановете на ЕС - настоящите и бъдещите проекти за ядрени мощности остават извън новия Фонд за справедлив преход, въпреки нулевия си дял на въглеродни емисии.

Първите стъпки

На 11 декември миналата година ЕК представи Европейския зелен пакт (или Европейската зелена сделка), който предвижда Европа да се стане първият неутрален по отношение на въглеродните емисии континент в света до 2050 година. Преходът към устойчива икономика на ЕС изисква сериозни инвестиции от всички сектори. Например за постигането на целите в областта на климата и енергетиката до 2030 година ще се необходими инвестиции в размер на 260 милиарда евро. Следователно успехът на инвестиционния план ще изисква ангажираността на всички участници, поради което ЕК призовава инвестиционната общност да използва пълноценно благоприятните регулаторни условия и все по-големите потребности от устойчиви екоинвестиции.

Зеленото бъдеще - най-голямата заплаха за стотици хиляди миньори в Източна Европа

Зеленото бъдеще - най-голямата заплаха за стотици хиляди миньори в Източна Европа

Най-много са заетите в сектора в Полша

Парите

Инвестиционният план на ЕК за Европейския зелен пакт - Планът за инвестиции за устойчива Европа - се основава на три измерения, като първото е свързано именно с финансирането. Инвестициите трябва да дойдат от ЕС, националния публичен сектор, както и от частния сектор.

Планът има за цел да мобилизира публични инвестиции и да спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС, по-специално InvestEU, като по този начин ще се генерират инвестиции в размер на най-малко 1 трилион евро в рамките на следващите 10 години.

ЕК обещава, че частното финансиране ще бъде стимулирано от бюджета на ЕС, чийто дял в момента е по-голям от всякога. Ключова роля за това ще има Европейската инвестиционна банка.

С инвестиционния план ще се създаде и необходимата рамка за улесняване и стимулиране на публичните и частните инвестиции за прехода към екологична, конкурентоспособна и приобщаваща икономика.

Второто измерение на инвестиционния план предвижда законодателни и други мерки, целящи осигуряването на стимули за набавянето и пренасочването на публични и частни инвестиции. ЕС ще предостави на инвеститорите необходимите инструменти, както и ще улесни тези от страна на публичните органи чрез насърчаването на екоинициативите и възлагането на обществени поръчки. Ще се разработват и начини за улесняването на процедурите за одобряване на помощи към държавите и регионите, при които преходът ще бъде най-дълъг.

Комисията обещава също така да съдейства на публичните органи за планирането, изготвянето и реализирането на устойчиви проекти по Зелената сделка, което е и третото измерение на инвестиционния план.

Как ще се гарантира, че преходът ще бъде справедлив за всички?

Пред някои държави в Европа има много повече работа, отколкото за други, съответно имат нужда от доста по-големи средства. В същото време обаче преходът на държавите членки към неутрална по отношение на климата икономика трябва да се осъществи по справедлив за всички начин. Възможно ли е това?

Механизмът за справедлив преход на ЕС ще предоставя подкрепа за мобилизирането на най-малко 100 милиарда евро за периода на новата Многогодишна финансова рамка (2021 — 2027 година). Тези средства ще бъдат разпределени към най-засегнатите региони, за да се смекчат социално-икономическите последици от прехода. По този начин ще се генерират необходимите инвестиции в подкрепа на работниците и общностите, които разчитат на изкопаемите горива.

Механизмът ще се финансира по три канала - чрез Фонд за справедлив преход, чрез специална схема в рамките на InvestEU, както и със механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор с Европейската инвестиционна банка.

Фондът ще получи средства от ЕС в размер на 7,5 милиарда евро повече от предложението на Комисията за следващата многогодишна рамка. За да могат държавите да се възползват, те ще трябва да се ангажират да допринасят за всяко евро от Фонда за справедлив преход с едно евро от средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд плюс, както и да предоставят допълнителни национални ресурси.

Очаква се по този начин да се генерира финансиране между 30 и 50 милиарда евро, което да мобилизира допълнителни инвестиции.

Иначе фондът ще предоставя главно безвъзмездни средства на регионите, с които да се помогне на прехода на работниците и малките и средни предприятия.

За да може даден регион да има достъп до средствата, трябва държавите да направят собствен план за прехода на същия регион, който трябва се съгласува с националния план. След това този план ще трябва да се одобри от ЕК, както обясни комисарят по регионална политика на ЕС Елиза Ферейра.

Схемата за справедлив преход, която ще е в рамките на InvestEU, ще мобилизира инвестиции до 45 милиарда евро. Целта е да се привлекат частни инвестиции за устойчива енергия и транспорт.

Механизмът за заеми пък ще бъде подкрепен от бюджета на ЕС. Очаква се чрез него да се генерират инвестиции в размер на 25 - 30 милиарда евро. Той ще служи за отпускането на заеми в публичния сектор. Законодателното предложение за създаването на механизма ще бъде представено най-късно този март.

Намаляването на въглеродните емисии е невъзможно без нови ядрени мощности

Намаляването на въглеродните емисии е невъзможно без нови ядрени мощности

Коментира директорът на Международната агенция за атомна енергия Корнел Феруца

Амбициите и страховете

При представянето на инвестиционния план Урсула фон дер Лайен акцентира на човешкия аспект на Европейската зелена сделка. По думите й предстои Европа да претърпи безпрецедентна трансформация, която има големи инвестиционни потребности, които обаче ще се превърнат във възможности за инвестиции.

Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, както и много евродепутати, наблегнаха на социалния аспект на Зелената сделка - преходът трябва да върви ръка за ръка със засилването на социалния стълб. "Преходът към неутралност по отношение на климата ще изисква повече усилия от страна на гражданите, секторите и регионите, които разчитат в по-голяма степен на изкопаемите горива", каза той пред евродепутатите.

Въпреки справедливия план за преход, някои държави членки със сигурност ще получат повече средства за постигането на целите. Държавите от Централна и Източна Европа например са най-зависими от въглищата и се очаква там преходът да бъде най-тежък. Това със сигурност не се харесва на други страни. Полша, която произвежда около 80% от електричеството си с въглища, отказва да се съгласи със стратегиите. Премиерът на страната Матеуш Моравецки наскоро заяви, че Полша трябва да получи справедливо парче от "зеления пай".

Премиерът на Чехия Андрей Бабиш също коментира темата. Представлявайки страните от Вишеградската четворка, пред Politico той заяви, че разликите във финансирането на различните страни слага началото на битка между тях. Прага, Будапеща, Братислава и Варшава ще настояват средствата да се разпределят само към тези страни, които са най-силно засегнати от енергийния преход.

За първи път от 1984: Зелената енергия изпревари ядрената

За първи път от 1984: Зелената енергия изпревари ядрената

Темпът на строеж на АЕЦ в Щатите намалява сериозно

Българските евродепутати в Страсбург също коментираха Зелената сделка. Радан Кънев е на мнение, че страната ни трябва да внимава какви проекти предлага на ЕК, за да могат от това да бъдат облагодетелствани и хората, което всъщност зависи от управата. Според него обаче в България никой не предлага адекватни проекти за финансиране, гарантиращи прехода.

Според Петър Витанов пък страната ни не е готова за енергийна трансформация. По думите му ако се стигне до трансформация на източниците ни, това ще засегне много региони със стоманодобив, машиностроене, химическа и текстилна промишленост. Той също е на мнение, че сега важни са проектите, защото Европа дава пари за трансформация, от които към момента България няма готовност да се възползва.

След гласуването Андрей Новаков сподели,че е гласувал "въздържал се". Той е за Зелената сделка, но според него ЕС има нужда от по-умерена позиция. Той посочи, че средствата за Фонда за справедлив преход не трябва да се разпределят шоково, а плавно, за да могат зависимите региони да се адаптират. "Считам, че това просто няма да сработи и единствено ще настроим широка група от хора срещу Зелената сделка."

"Факт е, че България ще има своите предизвикателства - такива, каквито ще имат и другите държави. У нас 40% от електроенергията се добива от въглищни централи. В Полша например този процент достига 80% през зимните месеци. Да не забравяме, че въглищни мини има в Чехия, Германия, Словакия - така че не сме сами в тази ситуация за адаптиране. И тук виждам, че Европейската комисия разбира това положение - в самото предложение се говори за свеж паричен ресурс. Говори се за периоди след 2040 години, и самата ЕК си дава сметка, че тези цели не могат да се случат бързо. Аз считам, че това е посоката на насърчаване, а не на санкции и рестрикции", коментира още Новаков.

От всички български евродепутати сделката е била подкрепена от депутатите от ПЕС, АЛДЕ и Радан Кънев. Родните представители в ЕП от групата на ЕНП са се въздържали, без Андрей Ковачев, който е отсъствал от заседанието. Ангелж Джамбазки и Андрей Слабаков са гласували против.

Пред български медии преговарящите от ЕП за Многогодишната финансова рамка на ЕС откроиха задоволство от случващото се по въпроса и наблегнаха на два аспекта. Според тях борбата срещу изменението на климата изисква по-голям общ бюджет, така че политиките, които правят значителен принос за действия да бъдат подкрепени подобаващо. Другият апел на депутатите е новите задачи да бъдат финансирани с допълнителни средства, а не чрез намаляване на други програми. "Въпреки че предлага нови 7,5 милиарда евро за само преход, ЕК все още не е актуализирала общите цифри в първоначалното си предложение за МФР от 1,11% от БНД на държавите. Ако предложението на ЕК за цялата финансова рамка не бъде променено, то тези 7,5 милиарда евро за Фонда за справедлив преход ще трябва да дойдат от друго място, да бъдат пренасочени". (Йохан Ван Овертвелд - председател на комисията по бюджета, Ян Олбрихт - съдокладчик на МФР, Маргарита Маркез - съдокладчик на МФР, Жозе Мануел Фернандес - съдокладчик за собствени ресурси, Валери Хайер - съдокладчик за собствени ресурси, Расмус Андерсен.)

Някогашната най-мръсна електроцентрала в Европа вече е "зелена"

Някогашната най-мръсна електроцентрала в Европа вече е "зелена"

За осем години тя заменя въглищата с биомаса

Следващите стъпки

Резолюцията за Европейската зелена сделка беше приета от ЕП днес с 482 гласа "за", 136 гласа "против" и 95 "въздържал се". Според председателя на комисията за околна среда Паскал Канфен това е показателно, че има съответствие между всички политики на ЕС и целите на Зеления пакт. "Земеделието, търговията и икономическото управление, както и други области на политиката сега трябва да се разглеждат и анализират в контекста на Зеления пакт", допълни той.

Въпреки това обаче остават много въпросителни за това какво ще се случи отсега нататък. ЕС има за цел Зеленият пакет да бъде включен в първия европейски "Закон за климата". Урсула фон дер Лайен си поставя амбициозната цел законът да бъде готов възможно най-скоро. Той трябва да определя условията за енергиен преход, да осигури предвидимост за инвеститорите, както и да гарантира, че преходът към въглероден неутралитет ще бъде еднопосочен и необратим.

С подобни ходове ЕС се бори да наложи промяна на стандартите за въглеродни емисии от автомобилите, въвеждане на "въглеродни такси" за внос от трети страни, повече енергийна ефективност. Сред най-важните такива остава насърчаването на възобновяемите източници на енергия като водата, слънцето и вятъра.

Въпросителни възникват и около това откъде всъщност ще се намерят всички необходими средства, защото според мнозина планираните суми няма да бъдат достатъчни. Сред предложенията се въвеждането на нови данъци за страните, внасящи въглеродно"мръсни" стоки (и услуги) на територията на ЕС. Как точно ще бъдат оформени те засега е неясно.

Неяснотите стават дори повече, предвид това, че днес ЕП поиска още по-абициозни цели за намаляването на вредните емисии до 2030 година. Новото предложение е за 55% по-малко емисии в сравнение с 1990 година, а старото предложение на ЕК беше за 50%. Крайната цел остава до 2050 година ЕС да бъде въглеродно нутрален.

Защо Русия може да спечели от новата Европейска зелена сделка?

Защо Русия може да спечели от новата Европейска зелена сделка?

Тя открива възможности за руските интереси в Централна и Източна Европа