Първите двадесет години на 21 век се превърнаха в сцена за изграждането на така наречената икономика на щастието. Това е комбинация от модерни учения и теории с обществена политика, съчетана с икономическите ползи от десетки големи корпоративни играчи и стотици хиляди влиятелни лица, за които тази индустрия генерира десетки милиони долари годишно.

Трябва ли да вярвате на тези, които ви уверяват, че можете да подобрите живота си, като повярвате в себе си и изоставите конкуренцията в преследване на материално благополучие?

Някои учени смятат, че не. За да се ориентираме в темата е посветена статията от платформата dzen.ru.

Снимка 577517

Източник: iStock Images

Вътрешна миграция

Финансовата криза от 2008 г. оказа значително влияние върху глобалната икономика и социалната сфера, причинявайки сериозни и дългосрочни последици. Този период се характеризира с намаляване на икономическите възможности, повишаване на нивата на бедност и социално неравенство и увеличаване на броя на нестабилните и несигурни работни места. В допълнение към икономическите трудности, кризата доведе до повишена нестабилност на правителството и политическо недоверие.

Отговорът на тези предизвикателства беше практиката да се обръщаме към коучове и специалисти по личностно развитие. Медиите, онлайн ресурсите и блоговете започнаха активно да предлагат съвети за самообслужване и емоционална самопомощ, за да помогнат на хората да се справят с негативните последици от кризата. Темата за самосъзнанието и вниманието към чувствата в трудни моменти стана актуална, подчертавайки важността на грижата за личното благополучие в условията на нестабилност.

Кристофър Лаш твърди в своите произведения, че в трудни времена ежедневието се превръща в вид упражнение за "умствено оцеляване": хората в условия на нестабилност и непредсказуемост търсят емоционално отстъпление, фокусирайки се върху умственото самоусъвършенстване и личното благополучие.

Исая Берлин също отбеляза тенденцията да се оттеглим във "вътрешната цитадела", индивидуалистична доктрина, където външният свят се възприема като скучен, жесток или несправедлив.

Джак Барбалет подчерта, че в епохи, когато влиянието върху икономическите и политическите процеси е минимално, хората са склонни да виждат себе си като центрове на емоции.

На този фон в съвременния свят нараства интересът към разбирането и изучаването на благосъстоянието на държави, общества, социални групи и индивиди. В рамките на тази тема се провеждат множество изследвания, насочени към разработване на механизми за поддържане и повишаване на устойчивото благосъстояние на различни нива.

За анализ и оценка на благосъстоянието се използват различни критерии и показатели. Това включва икономически параметри като растеж на националния доход и брутния вътрешен продукт на глава от населението, увеличаване на доходите на домакинствата и личните спестявания на хората. Такива показатели помагат да се оцени материалният стандарт на живот и икономическото състояние на населението.

От голямо значение в изследването на благосъстоянието е концепцията за "икономиката на щастието", която разглежда щастието и удовлетворението от живота като централни аспекти на икономическото развитие и социалния прогрес. Тази област на икономиката се стреми да надхвърли традиционните финансови и икономически показатели, като се фокусира върху психологическите, социалните и културните фактори, които влияят върху нивата на щастие и благополучие на хората.

Икономиката на щастието признава, че икономическият растеж и увеличените доходи, макар и важни, не са единствените фактори, определящи качеството на живот. Това е подход, който поставя човешкото благополучие в центъра, предлагайки нов поглед към целите на икономическата политика и социалното развитие.

Снимка 578850

Източник: iStock Images

История на явлението

Концепцията за "Икономиката на щастието" започва да се оформя и развива като отговор на ограниченията на традиционните икономически показатели (като БВП) при измерване на качеството на живот и благосъстоянието на обществото. Историята на този термин и понятие е свързана с няколко ключови етапа и фигури.

Интересът към връзката между икономиката и щастието започва да се появява в средата на 20 век. Един от първите хора, които се замислиха за това, бе икономистът Ричард Истърлин, който през 1974 г. публикува статия, известна като Парадоксът на Истърлин. В него той обсъжда причините за нарастването на средния доход в страната и стига до извода, че той не винаги съответства на повишаване на средното ниво на щастие.

Книгата на Томаш Седлачек "Икономиката на доброто и злото", публикувана през 2012 г., представлява значителен принос към разбирането на икономиката като мултидисциплинарен и културен феномен.

Седлачек се отклонява от традиционното възприемане на икономиката като строго научна дисциплина, като предлага да се разглежда през призмата на историята, философията, антропологията, социологията и културологията. Авторът извършва своеобразна "деконструкция" на историята на икономиката, демонстрирайки как представите за света от икономическа гледна точка са се променяли в различни епохи.

Седлачек твърди, че икономиката от векове се е занимавала не само с проблемите на производството, разпределението и потреблението на стоки, но също така е засегнала дълбоко темите за доброто и злото, щастието и благополучието.

Този подход ни позволява да разгледаме икономиката като част от по-широка социокултурна система, в която икономическите решения и теории са неразривно свързани с етични, морални и философски въпроси.

Важна роля в развитието на концепцията за икономиката на щастието изигра работата на Нобеловите лауреати по икономика Даниел Канеман и Амос Тверски, които изучават когнитивните пристрастия при вземането на икономически решения, както и работата на Джоузеф Стиглиц, Амартия Сен и Жан-Пол Фитуси, които критикуваха ограничеността на БВП като индикатор за благосъстоянието и подчертаха значението на разработването на нови мерки, които оценяват благосъстоянието по-широко.

Идеята за икономика на щастието, въпреки нейната популярност и значимост, среща известна критика и известна доза скептицизъм.

Снимка 424673

Източник: iStock

Има няколко причини за това:

  • Субективността на щастието. Един от основните проблеми е субективната природа на щастието: това, което прави един човек щастлив, може да не работи за друг. Това създава трудности при опитите за количествено определяне и сравняване на нивата на щастие между различни страни или култури.
  • Трудност при интегрирането в икономическата политика. Въпреки признаването на важността на щастието и благосъстоянието, интегрирането на тези концепции в икономическата политика и практика остава предизвикателство. Това се дължи на трудностите при измерването и прилагането на абстрактни концепции за щастие към конкретни икономически политики и решения.
  • Икономически растеж и щастие. Някои критици посочват, че прекаленото акцентиране върху щастието може да отвлече вниманието от необходимостта от икономически растеж и развитие. Според тях икономическият растеж трябва да остане основна цел, тъй като осигурява материално благополучие, което в крайна сметка е основата за постигане на щастие.
  • Политическо изкуство .Някои твърдят, че концепцията за икономиката на щастието може да се използва от политическите лидери като начин за манипулиране на общественото мнение или за отвличане на вниманието от други важни проблеми като неравенство, бедност или политическа нестабилност.
  • Универсализация на западните ценности. Критиците изтъкват потенциалната универсализация на западните ценности и идеи за щастие, които може да не съответстват на културните и социални реалности на други страни и общества.
  • Разликата между щастие и благополучие. Някои изследователи предполагат, че е необходимо да се прави разлика между щастиетокато емоционално състояние и благополучието като по- широка концептуална концепция, която включва както материални, така и нематериални аспекти на живота.