„10 бона рушвет за златен имот", четем от първа страница на „Стандарт"
10 000 лв. на ръка. Толкова струва поръчката за оценка на имот, който може да донесе над 1 млн. лв. печалба при отчуждаване или продажба. Това разкриха за "Стандарт" независими оценители. Повод бе скандалът със златния парцел на бул. "Тодор Александров" в София, за който сега общината трябва да плати 11 млн. обезщетение на собствениците.

"Една оценка струва между 100 и 300 лв. Ако дадете на експерта 10 000 лв. - сума, която той не печели дори за година, няма как да искате обективност. Който плаща, той поръчва", призна шефът на Асоциацията на българските оценители Валентин Първанов. Затова според него оценката за дадена сделка или доотчуждаване винаги трябва да бъде приета и от двете страни.
Още от статията на „Стандарт"

„Министър Трайков прехвърли проблема с керосина на "ЛУКойл", разкрива от първата си страница „Сега"
Ден след като правителството освободи 1800 тона керосин от държавния резерв, за да предотврати кризата в авиацията, министърът на икономиката Трайчо Трайков обяви, че по-нататък компанията "ЛУКойл авиейшън" трябва да се справи със ситуацията. Фирмата е от групата на "ЛУКойл", но е отделно дружество с действащ лиценз и валидни права.

"Проблеми с автомобилните горива не съществуват, всички сме се концентрирали върху керосина. Основният ангажимент да се справи със ситуацията е на "ЛУКойл авиейшън". Техен проблем е откъде ще доставят гориво за самолетите. На пазара има достатъчно горива", бе категоричен Трайков пред националното радио.

Отблокираните от резерва количества керосин ще стигнат за около седмица. За да стигне горивото до самолетите обаче, ще трябва да бъде продадено през борсата. Икономическият министър подчерта изрично, че държавното гориво ще се използва само в краен случай, а освобождаването му е по-скоро превантивно. "Това е наистина важен тест за нас. Но в случая отговорността е на първо място на доставчика. На второ място ангажиментът е на "ЛУКойл Нефтохим", които за 15 месеца не смогнаха да си сложат измервателните уреди", заяви Трайков.
Още от статията на „Сега"

„Заковават бюджетите на болниците", информира от първата си страниза „Монитор"
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заковава бюджетите на болниците да бъдат постоянни до края на годината. Те ще са от типа на т.нар. задължителни прогнозни и ще се формират на базата на лекувани пациенти, както бе експериментирано в последните три месеца. Това реши Надзорният съвет на касата на свое извънредно заседание, съобщиха от финансовата институция. Така лечебните заведения няма да остават без пари в края на всяко тримесечие, тъй като за всеки месец ще получават толкова средства, колкото са им били необходими за лечението на болните в предишния. След всеки трети месец обаче бюджетите на болниците могат да бъдат преразгледани и там, където има доказана необходимост, ще бъдат увеличени, са решили още надзорниците.

Директорите на болниците имат възможността да прехвърлят средства от месец в месец или от тримесечие в тримесечие, в зависимост от дейността и нуждите на лечебното заведение. Отделно от тези бюджети здравната каса пое разходите по клиничните пътеки за раждане и грижа за новородените. НЗОК ще заплаща за раждания отделно от прогнозните бюджети. Средствата за тях вече ще бъдат отделени от прогнозните бюджети на болниците. По този начин в акушеро-гинекологичните болници, клиники и отделения ще бъдат осигурени по-спокойни и добри условия на работа, увериха от Надзорния съвет на НЗОК.

По време на заседанието представителите на работодателите Григор Димитров и Евгений Иванов са заявили, че новата методика за разпределяне на средствата за болнична помощ е доказала ефективни резултати за първото тримесечие. Част от оперативния резерв на Националната здравноосигурителна каса също ще бъде използвана за тази цел, са решили още надзорниците.
Още от статията на „Монитор"

"Българите работят най-дълго, но най-малко", обобщава от първата си страница „Дневник"
Българите отдавна не спазват поговорката "Залудо работи, залудо не стой", показаха две европейски изследвания. По данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и Евростат те работят най-дълго в ЕС, но произвеждат най-малко.

Основните причини за ниската производителност на труда у нас са фактът, че голямата част от работните места са в сектори с ниска добавена стойност, липсата на инвестиции от държавата и частния бизнес в модерни технологии, малкото квалифицирани кадри и лошата организация в компаниите.

Слабата производителност на българските работници - едва 41.5% от средната за ЕС, се отразява и на заплатите - 14 пъти по-малки в сравнение с Дания например. Докладът на европейската фондация затвърждава извода, че заетите в старите страни членки се трудят по-малко, но значително по-ефективно от тези в Централна и Източна Европа.
Още от статията на „Дневник"

„ЕБВР занижи прогнозата си за икономическия ръст у нас до 2,3%", съобщава „Класа"
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи очакванията си за икономически ръст на България на 2,3 % през 2011 г. През май банката заложи растеж от 3,1% , а догодина разчетите сочат ускоряване на икономическото възстановяване до 3,7%, според последната й прогноза за развитието на 29 страни от Европа и Централна Азия. Като цяло експертите отчитат, че кризата в еврозоната излага на сериозни рискове ръста и възстановяването на бързоразвиващите се икономики на Стария континент, особено в Югоизточната част на Европа и в новите членки на ЕС. Въпреки това общата прогноза за темпа на развитие на региона е, че той ще е два пъти по-бърз от цифрите за България - 4,8% (при 4,6% заложени през май) и 4,4% за 2011 г. и 2012 г.

От седемте страни в Югоизточна Европа, сред които попадаме и ние, с най-силен икономически подем през тази година ще бъде Сърбия - с 3,3 и 4,1% тази и следващата година. Общо за групата се очаква растеж от 2,2% и 3,7%.

Експертите обаче са категорични, че регионът не се представя достатъчно убедително, а Хърватия в тази част на света трябва да покаже и убедителни признаци за възстановяване. Докато другите региони в преход вече са на предкризисно или близко до предкризисното си ниво като реален БВП, балтийските държави са 10% под нивата на произведен БВП от 2008 г. Възстановяването в Югоизточна Европа, което остава слабо, е най-директно засегнато от финансовата нестабилност, свързана с кризата с дълга в Европа, предупреждават от ЕБВР.
Още от статията на „Класа"

„Митничарите арестуват нежно", информира „Стандарт"
Митничарите ще имат право да задържат граждани за акцизни или валутни престъпления за срок от 24 часа. Това предвиждат измененията в Закона за митниците, внесени от Министерски съвет в парламента. Въпреки новите правомощия обаче митническите служители ще са длъжни да са нежни и внимателни към задържаните. Например, ако им се окаже съпротива при задържането, митничарите първо ще трябва да предупредят нарушителя и едва след това да прибегнат до физическа сила и помощни средства. Самите помощни средства пък могат да бъдат само белезници. Изрично е записано в проекта, че митничарите трябва да пазят живота и здравето на задържаните. Обяснено е дори, че е забранено използването на физическа сила след задържането. Обиск на провинилите се пък задължително ще се прави от човек със същия пол, за да не се накърнява достойнството на задържаните. Със законопроекта се регламентира връщането на дознателските функции на митничарите, което ще им позволи да водят разследвания и да събират доказателства за пред съда за митнически престъпления. Заради увеличените правомощия обаче подробно са описани разрешените действия на митничарите. Например те ще могат да извършват претърсвания и изземване, ако се пречи на работата им или се укриват данни за разследването.
Още от статията на „Стандарт"

„Предели и провали на контрола" е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
По повод поредната внезапна драма с митническия лиценз на най-голямото в страната производствено предприятие, бургаския "Нефтохим", споменах, че българските власти се държат като завоевател на вражеска държава. И получих дузини колегиални (и не дотам) забележки, сковани по модел: "А ти какво предлагаш - да поставим монополиста над закона?" Няма спор и всеки разумен човек веднага приема аксиоматични постулати на правовата държава като "Законът е един за всички" и "Всеки е длъжен да спазва закона".

Няма спор. Но има ловко избягване на важния за една пазарна икономика въпрос: проблемът за разума на закона и основаните на него действия на администрацията. Когато властта гордо заявява: "Ние налагаме закона такъв, какъвто е!", тя всъщност хитрува. Защото "законът" (отдавна вече) не са свещените скрижали, дадени от Бог на Мойсей навръх планината Синай, нито пък сурите, низпослани от Аллах на неговия пророк в Мека и Медина. Законът днес не е вечно и неизменно Свето писание. Даже и авторството на избраните от народа представители в парламента е само номинално. И децата знаят, че законът се списва във ведомствените кабинети, след това партийната машина на мнозинството му осигурява безропотен галоп през залите на парламента. А в пресния случай с бургаската рафинерия нарушена в крайна сметка се оказа митничарска наредба с номер 3.

Така че законът не е удобен заслон за оправдание на слабостите в политиката, още по-малко - за укриване на пропуски на администрацията зад законовото върховенство.
Още от статията на „Сега"

"България очаква "Атомстройекспорт" да оттегли иска си срещу НЕК", съобщава „Дневник"
Икономическият министър Трайчо Трайков очаква руската страна по преговорите за изграждането на АЕЦ "Белене" да оттегли иска си за 58 млн. евро срещу Националната електрическа компания (НЕК) в началото на следващата седмица. Това съобщи той в интервю за БНР в неделя.

По думите му ръководството на "Атомстройекспорт" е разбрало, че няма смисъл да се дават допълнителни пари за юридически услуги. "Според мен те разбраха, че няма смисъл да пълним джобовете за юридически услуги, и по-добрият начин, ако искат нещо да се прави по проекта, е да оттеглят иска си", обясни Трайков, без да разкрие повече детайли от разговорите по темата.

Преди две седмици от руското държавно дружество "Атомстройекспорт" (дъщерна компания на "Росатом") съобщиха, че са завели иск срещу НЕК за 58 млн. евро - причината са забавени плащания по вече извършени дейности по проекта АЕЦ "Белене". Ден по-късно от българското енергийно дружество реагираха, като съобщиха, че ще заведат контраиск в арбитражния съд в Париж за 61 млн. евро. Сумата е дължима от Москва за изкупено старо оборудване от площадката на "Белене".
Още от статията на „Дневник"

„Певците от БИАД дължат 250 бона на хазната", разкрива „Монитор"
Всички фолкпевци, които са имали участия в столичната дискотека „БИАД", ще бъдат подложени на щателни ревизии. Това научи „Монитор" от източници сред разследващите.

Изпълнителите ще бъдат проверявани, тъй като преди няколко дни стана ясно, че са укрили над 1 млн. лева хонорари. Само за тази сума те дължат близо 250 000 лева налози на държавата, уточниха проверяващите.

Парите са получавани за участия в дискотеките „БИАД", „Джим Бийм" и „Ориент 33" през последните 3 години. Трите нощни клуба бяха затворени от данъчни, полицаи и прокурори при спецакция „Оборот" миналата сряда. Тогава разследващите повдигнаха обвинения на собствениците на клубовете - братята Олег и Светослав Атанасови. Според проверяващите откакто двамата държат заведенията са укрили близо 50 млн. лева оборот. Парите, събирани от печалбите през нощта, били изнасяни в кашони и впоследствие препирани чрез строителство и бизнес проекти.

По време на тараша в лъскавите кръчми разследващите открили, че откакто двамата братя държат БИАД и другите две дискотеки, не са декларирали нито един хонорар, платен на фолк изпълнител. Парите за участия обаче лъснали в откритото при акцията двойно счетоводство.
Още от статията на „Монитор"

"Чакат проекти от бизнеса за €545 млн. по ОП "Конкурентоспособност", информира „Класа"
Нашата цел е до края на годината да отворим за договаряне процедури на стойност 545 млн. евро по Оперативна програма „Конкурентоспособност", обяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на семинар през уикенда. Стремим се да осигурим възможност за максимално усвояване на средствата до края на програмния период. Финансирането на програмата вече е по-фокусирано и е насочено към приоритетни сектори, които имат потенциал да създадат новото лице на българската икономика - интелигентна и с висока добавена стойност.

До момента по ОП „Конкурентоспособност" са сключени договори на обща стойност 836 млн. лева. Към бенефициентите са изплатени 494.3 млн. лева, като огромната част от тези суми е договорена и разплатена след 1 юли 2009 г. Сега 71% от всички постъпили искания за плащане са удовлетворени, подчерта още министър Трайков.

В момента се водят преговори с Европейската комисия за осигуряването на допълнителни 200 млн. евро от оперативната програма, които заедно с привлечените 200 млн. евро от банките да осигурят кредити при сериозно намаляване на лихвите за предприятията, уточниха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Идеята е парите от Оперативната програма „Конкурентоспособност" да бъдат предоставени на фирмите при нулева лихва, а комбинацията със средствата от банките да се гарантира намаляване на лихвите до 4-5%, подчерта заместник-министър Евгени Ангелов. Според него при тази схема фирмите ще получават парите в началото на проекта, а не в края, както е при безвъзмездното финансиране. Очаква се в схемата да се включат около десет банки. Те ще разглеждат и одобряват проектите на фирмите.
Още от статията на „Класа"