Когато чуем Южна Америка, в първия момент не се сещаме за Гвиана. Нито във втория. Страната на източния бряг на континента не е особено популярна на фона на Бразилия, Чили и Аржентина. Преди няколко години обаче влезе в световното медийно пространство, след като на територията ѝ беше открито богато находище на нефт. Историята ѝ обаче преминава през колонизиране и политически войни, докато късметът най-накрая ѝ се усмихва.
Неблагоприятен терен
Въпреки наличието на пълноводни реки, преминаването на големи плавателни съдове е невъзможно заради бързеите. Това не само ограничава достъпа до вътрешността на страната, но и възпрепятства местната икономика. Липсва и естествено пристанище, което прави транспортирането на продукти невъзможно. За целта се използват малки лодки, които разтоварват големите кораби.

Източник: iStock
Трудното придвижване през страната изолира местните общности и забавя развитието им, разказва Lost in Context. Около 80% от територията на Гвиана е заета от гора. Преминаването през нея се осъществява само по един маршрут, а пътят по него е сравнително нов.
Мореплавателите не намерили Ел Дорадо, но открили нещо също толкова ценно
През 18 век Европа изпада в треска за захар. Благодарение на нея, инвеститорите удвояват капитала си за по-малко от 2 години. Оказва се, че климатът и почвата в Гвиана са благоприятни за отглеждането на ценния продукт.

Източник: iStock
Това откритие превръща страната в плантационна колония. Захарта е доминиращ продукт над 300 години и е водещ фактор при формирането на управляващата класа. До 60-те години на 19 век представлява 95% от износа на страната.
През различните исторически периоди териториите многократно са сменяли своята собственост, като са се разпределяли между Великобритания, Нидерландия, Франция, Испания и Португалия.
Местните обаче са податливи на болести затова колонизаторите транспортират роби от Африка, които да се грижат за плантациите, а местното население е изтласкано във вътрешността на страната.
След премахването на робството обаче, колонизаторите се сблъскват с липсата на работна ръка. Поради тази причина те наемат работници от... Индия. Заплащането обаче не е високо и повечето не успяват да се върнат в родината си.
Сега индийците представляват 40% от населението на Гвиана (по данни от 2012 г.), превръщайки се в най-голямата етническа група в страната.
Постепенно икономиката на страната става по-независима от захарта. Местните започват да произвеждат ориз и боксит, което отдалечава властта от плантаторите.

Източник: iStock
Свободата довела до нова криза
След обявяването на независимост започва борба за политическа и идеологическа власт между индо-гвианците и афро-гвианците. Това води до намеса от страна на Великобритания, Куба и САЩ. Гражданските размирици унищожават голяма част от Джорджтаун и поставят развитието на страната в застой.
Благодарение на намесата на външните сили, афро-гвианците печелят изборите, а лидерът им Линдън Форбс Бърнам управлява в продължение на 20 години. Той забранява вноса на голяма част от продуктите, което води до бедност сред населението.
През 1992 година пък партията на индо-гвианците поема управлението до 2015 година.
И двата етноса определят управлението на партията на другите като корупционно. Тези вътрешни междурасови неразбирателства забавят значително развитието на Гвиана и задълбочават проблема с миграцията. Според Forbes гвианската диаспора е толкова голяма, колкото населението на страната.
Сега обаче делът на останалите групи се увеличава и повечето местни се стремят към загърбване на расовата политика с желание за промяна.
"Черното злато"
През 2015 г., след дълги години проучване, американската Exxon Mobil откри голямо находище на петрол на територията на страната. Според данни от 2024 г. Гвиана добива над 1,7 милиарда барела годишно. Страната е увеличила приходите си от суровината до 2,57 милиарда долара, като 348 милиона долара от лицензионни възнаграждения, получени от групата Exxon Mobil, пише Greek Reporter.

Източник: iStock
След откриването на находището възниква опасността от така наречената "холандска болест" - повишаване на стойността на валутата поради голям и внезапен приход в икономиката. Това прави износа по-скъп и повишава безработицата.
За да избегне това, Гвиана създава офшорен фонд, който да съхранява приходите от петрол и да ги пренасочва постепенно към местната икономика (подобно на Норвегия). Това обаче засилва съмненията в провеждането на честни избори, които предстоят септември месец тази година.
Благодарение на "черното злато" Гвиана е надминала прогнозата за годишен икономически растеж за 2024 година, като е достигнала ръст от 43,6%. Очаква се тази година резултатите да са още по-добри на фона на откриването на четвъртото съоръжение за производство на петрол в края на август. От компанията се надяват то да увеличи добива до над 900 000 барела на ден.
Експертите прогнозират, че до 2027 г. Гвиана ще изпревари Саудитска Арабия и Кувейт по добив на петрол на глава от населението, което според данни на Световната банка е малко над 831 хиляди души.
По думи на финансовия министър Сингх петролният сектор се е разширил с 57,7% през миналата година, докато останалите сектори са нараснали с 13,1%, предаде гръцката медия. Гвиана все още разчита на отглеждането за захар и ориз, както и на добива на злато и диаманти.
Какво се обърка?
Въпреки подобряващото се икономическо състояние на страната, Гвиана е на 108 място в света по Индекс на човешкото развитие, а по продължителност на живота - на 154-то. Според данни от 2020 г. 41% от населението живеят под прага на бедност от 5,50 долара на ден.
Престъпността също е проблем - незаконните сеч и добив на злато остават на дневен ред, а процентът на самоубийства е четири пъти над средния.
Откриването на залежите на петрол също носят и негативи на страната - Венецуела предявява претенции за територии на запад, а Суринам - на изток.
Въпреки проблемите, които все още са налице в страната, късметът на Гвиана я превръща в най-бързо развиващата се страна в света две поредни години. Приходите от петрол могат да подобрят значително живота на местните, голяма част от които се сблъскват със сериозна бедност. Така например управляващите инвестират в изграждането на първото дълбоководно пристанище в страната, което се очаква да даде нов тласък на икономиката.