Комисарят на външните отношения на ЕС Бените Фереро - Валднер заплаши Пекин с бойкот на Олимпийските игри. „Олимпийските игри могат да се провеждат само в среда, която отразява Олимпийския дух. Към това спада зачитането на човешките права, както и неограничена свобода на мненията и пресата. Трябва внимателно да гледаме как ще се държи Пекин през следващите седмици" - казала е тя пред немската преса.

Австрийката Фереро - Валднер твърди, че китайското правителство трябва да започне преговори с представители на Далай Лама и да спре дискриминацията на тибетския народ. "Трябва да се сложи край на насилието срещу мирни демонстранти".

Фереро - Валднер е заявила също така, че особено бизнесмените, които търгуват с Китай, трябва да настояват за спазване на човешките права. В ситуация, подобна на тази в Тибет сега, предприятията също носят отговорност, "макар сделките да не могат да се развалят от днес за утре".

Ръководители на няколко водещи германски медии са заявили, че не изключват възможността да се оттеглят от отразяването на лятната Олимпиада 2008. Германският дял на Amnesty International се обяви за разследване на ООН за положението с човешките права в Тибет. Ръководството на организацията за човешки права ни призовава все пак да сме честни с Китай - през последните девет години там е имало такова развитие, за което на страните от централна Европа са били нужни столетия.

Китай е в много деликатна ситуация в момента: стратегическото значение на Тибет не дава възможност на правителството в Пекин да допусне ексалация на сепаратистки настроения. От друга страна Олимпиадата е твърде важна за престижа на изгряващата световна сила Китай, за да може Пекин да си позволи спортният форум да се провали.

На този фон след думите на комисар Фереро - Валднер китайското правителство има основания да се притеснява. Но има сигнали, че западният свят не е толкова готов на бойкот на Олимпиадата и то тъкмо от онази прослойка, на която Фереро - Валднер приписа голямата отговорност - бизнесът.

Неучастието на спортисти и цели държави означава също така изтегляне на спонсори. Само че междувременно бяха заложени твърде много пари. Само за правото да отъждествяват името си с Олимпиадата в Пекин, 12 водещи спонсори на събитието платиха $866 милиона, голяма част от сумата вече е усвоена.

Но посочените милиони бледнеят пред възможността да се установи пазарно присъствие в милиардния потребителски пазар на Китай. В тази връзка, какво по-важно от това да не се развалят отношенията с китайското правителство? Да вземем за пример Майданглао, както китайците казват на McDonald's: американската компания има 800 ресторанта в Народната република, годишно се откриват 100 нови филиала. "McDonald's вярва в Духа на Игрите и тяхната неповторима възможност да заредят света с конструктивна и позитивна енергия" - гласи мъгливото становище на компанията.

По подобен резервиран начин изказват позицията си към евентуален бойкот и от Coca-Cola " .... Олимписйките игри могат да донесат на страната домакин културни и социални предимства". Компанията от Антланта е спонсор на Олимпиадата от 1986 година. До 1984 г. организаторите трудно можеха да събират въобще някакви приходи от продажбата на лицензи.

След което през 1985 г. МОК сам реши да се занимава с маркетинга на игрите. Тогавашният президент на Международния олимпийски комитет, Хуан - Антонио Самаранч, стартира олимписйката TOP - програма и за три години събра $96 млн. от девет фирми, които по време на зимната Олимпиада в Калгари и летните игри в Сеул можеха да се рекламират с логото на Олимпиадата. След това цените на Олимписйакта реклама рязко се повишиха и днес някой, който подкрепя TOP, ще трябва да плати до $100 милиона за ексклузивните права.

Американският концерн General Electric също се включи активно в Олимписйкото спонсорство. Говорител на GE обяснява колко е важно да се прави разделение между политика и спорт: "Не е роля на спонсора да въздейства на политиката на правителството". В Китай GE сериозно смятат да се борят за пазарно присъствие с големия си конкурент (и също така съ-спонсор ан Олимпиадата) Siemens посредством Олимпийската кампания.

През следващата година Volkswagen предвижда да продаде повече автомобили в Китай, отколкото в Германия. Волфсбургската компания не е един от 12-те големи спонсора, но финансира пренасянето на Олимпийския огън. Какъв бойкот? Наскоро от Международната кампания Свободен Тибет поискаха от шефа на концерна Винтеркорн да се застъпи за спиране на кръвопролитията. Не можем - това е задача на политиката, бе становището на германеца. "Продължаваме да сме ангажирани с Олимпиадата, в крайна сметка Олимпийските игри служат за разбирателство между народите".

В заключение - една човешка истроия. Представителят на средния бизнес Бруно Гонгол няма да забрави политическото решение на ФРГ през април 1980 да се бойкотира Олимиадата в Москва заради съветското навлизане в Афганистан. Баща му е загубил 60,000 марки само в лицензионни такси, платени на организаторите в Москва, тъй като е поръчал серийно производство на плюшеното мече Миша. На бюрото на бащата още стои едно хилещо се мече, което му напомня за загубата. След бойкота търсенето на символа на московската Олимпиада е било незначително и останалите непродадени играчки са подарявани по карнавали.

По материали на Frankfurter Allgemeine Zeitung