Необходимо е да се инвестират $40 трилиона в градовете по целия свят за осъвременяване на остарялата им и неадекватна инфраструктура. В противен случай те ще загубят ценна работна сила, като хората ще се ориентират към места с по-добри услуги, гласи доклад публикуван вчера и цитиран от The Independent.

Спирането на водата в Лондон през миналата година и девет дневното спиране на тока в предградието на Ню Йорк Куинс показват колко износена и нестабилна е базовата инфраструктура в някой от главните градове на света. Една от причините на спирането на водата в Лондон е остарялата канализация, а електрическата криза в Куинс била причинена от овехтели кабели на 60 години.

Консултантската агенция Booz Allen Hamilton, автор на доклада, твърди, че нестабилната инфраструктура за доставяне на вода и електричество на населението няма да се справи с нарастващото потребление. До 2050 се очаква в големи градове да живее 50% от световното население и градовете, които не инвестират в инфраструктурни  подобрения, рискуват да загубят най-способните и работливи индивиди, които ще предпочетат други по-устроени градове.

В доклада се твърди, че градовете, които организират ефективно и своевременно инфраструктурата си, ще станат „градове на възможностите" и „магнити за човешката сила", като осигуряват по-ефективно услугите, най-често изобщо не забелязвани от гражданите и считани за гарантирани.

Водата, транспортът и токът според Booz Allen Hamilton са критичните точки, които ще се задействат едновременно, тъй като мрежите им са фундаментално взаимосвързани. Докладът се нарича Светлина! Вода! Движение! В него е посочено, че планирането на тези три зони трябва да става едновременно за разлика от сегашната ситуация, при която всеки сектор ползва отделни регулативни и планиращи режими.

В доклада се казва, че на инфраструктурата може да бъде вдъхнат нов живот с възприемането на нов подход към интегрирани финанси, управление, технология и дизайн. Според консултантите, водеща роля във финансирането, ценообразуването и собствеността трябва да поеме частния сектор, докато правителствата трябва да насърчават съдействието и конкуренцията в рамките на проекта. Като пример се дава амстердамското летище Schiphol, в което е постигнато добро ниво на публично - частно партньорство.