Инфлацията „уволни" шефа на статистиката, изплаши управляващите и се превърне във водещ проблем за българина, защото никой не повярва, че цените са скочили с някакви си 12,5%.
Въпросът обаче е дали наистина инфлацията е толкова, колкото я измерва НСИ и дали правителствената прогноза за инфлация от 4,5% ще се сбъдне или отново ще бъдем изненадани от външните фактори и статистиката ще казва едно, а българските домакинства ще почувстват в джобовете си нещо друго?
Едва ли трябва да се съмняваме в коректността на българската статистика. Потребителската кошница и относителните тегла на стоките и услугите в нея ни показват равнището на покачване на цените, което си е точно толкова, колкото ни го съобщава статистиката. А напъните на известен професор математик да „докаже", че промяната в потребителската кошница от 528 стоки и услуги на 551 е само за да се свие инфлацията през 2008 г. от двуцифрени стойности в едноцифрени са меко казано политически мотивирани, но не и икономически.
Прав е обаче същият професор, че днес във всяко домакинство има поне една потребителска кошница, защото инфлацията всеки я чувства. Но не е прав, че няма как сам да я хванеш и да си я измериш. Световната практика показва, че такава възможност има и тя е свързана с използването на т.нар. персонален /личен/ калкулатор на инфлацията. Такъв се използва във Великобритания от 2006 г., а в Русия предстои да бъде въведен от Росстат от началото на март /официалното представяне ще стане на 5 март/. С помощта на калкулатора всеки човек може самостоятелно да определи собствената си структура на потребление и да изчисли с колко са нараснали цените на стоките и услугите от личната му потребителска кошница. В Русия въвеждането на инфлационния калкулатор е отнело по-малко от година работа на експертите от статистическото ведомство. С други думи, предложения от рода на „да се измерват поне три потребителски кошници от страна на НСИ за да може инфлацията по-точно да отразява покупателните възможности на различните подоходни групи" едва ли ще накара всички българи да вярват на статистиката. И сега НСИ измерва две инфлации - малка /100 стоки и услуги/ и голяма /551 стоки и услуги/.
Ако оставим настрана вътрешните „провокации" за инфлационен натиск, които ще бъдат отчетени от инфлацията през първата половина на годината (увеличените акцизи на всички видове горива, на цигарите и алкохола; новите по-високи продуктови такси за електрическото и електронно оборудване, в сила от 1 януари; очакваното увеличение на цената на тока между 5 и 10% през първите месеци на годината; инфлационните очаквания на бизнеса и домакинствата и пр.), които ще надуят цените на стоките от потребителската кошница между 3 и 5%, ще останат само външните фактори: цените на суровия петрол; курса на долара и цените на хранителните продукти.
На първо място, очакваната постоянна тенденция към поскъпване на суровия петрол, чиято цена в началото на годината надхвърли психологическата бариера от 100 долара за барел, ще е един от основните рискове за бюджет `2008. Оптимистичната бюджетна прогноза за 2008 г. е за средна цена 60 долара за барел, което означава, че нива над тези стойности ще напомпват инфлационно и тази година бюджетния излишък. В крайна сметка, ефектът върху бюджета ще е позитивен, защото по-високите ценови равнища на горивата, респ. на останалите стоки и услуги, ще провокират т.нар. инфлационен данък, т.е. повече пари в хазната. А при ниските данъчни ставки - 10% за ДОД и данък печалба, това е добре дошло за управляващото мнозинство и бюджетния излишък през тази година може да надхвърли миналогодишното равнище от над 3 млрд. лв.
При средна цена около 100 долара за барел излишъкът в хазната в края на годината ще надхвърли 5 млрд. лева. Една възходяща тенденция на цените на суровия петрол в рамките на 20-30% през 2008 г. би надула цените на стоките и услугите с 1-2%. По-негативната реакция (вкл. и поради повишените акцизи на горивата) обаче е свързана с допълнително посивяване на сектора. Оценките сочат, че около 30% от пазара на течни горива у нас е в сивата част на бизнеса. По експертни оценки годишните загуби за бюджета от продажбата на нестандартни горива, на горива без документи и такива внесени контрабандно, варират от 600 до 800 млн. лв. годишно. При новите цени на горивата тези загуби могат да надхвърлят 1 млрд. лева.
На второ място, сигурността на хранителните доставки вероятно ще е новият голям проблем на века, според доклада „Глобални рискове 2008" на Световния икономически форум. Глобалните запаси на храни са най-ниски от 25 години насам, нарасналата употреба на хранителни продукти за биогорива и пр. процеси могат да вкарат световната икономика в цикъл на по-непостоянни и по-високи цени на храните. Това неминуемо ще се отрази и на ценовите равнища на храните у нас. А като се има предвид, че близо 40% от потребителската кошница на българските домакинства са хранителни стоки, става ясно защо повишаването на световните цени ще качи родната инфлация.
Според някои оценки, очаква се втора вълна на значително поскъпване на храните по света, която заплашва развитите икономики със стагфлация, позната от 70-те години. Ако този сценарий се реализира, покачването на цените на хранителните продукти вероятно ще бъде в рамките на 6-8%. В САЩ, например, през миналата година инфлацията на храните на годишна база е 4,4% - два пъти по-висока по сравнение с нехранителните стоки.
На трето място, ако се реализира също трайна тенденция на поскъпване на американската валута, то тогава непременно инфлационният потенциал ще се реализира. Нещо повече, вносът ни на суровини е силно обвързан с Русия, като плащанията са в долари. Тоест, според експерти сумарният ефект от тези две поскъпвания (петрола и долара) биха "надули" инфлацията още с около 1-2%.
И в крайна сметка, най-отрицателният сценарий за българската икономика ще е едновременно негативно влияние на поскъпване на петрола, храните и долара, което ще повиши инфлацията до нива около 10%.