Конкуриращите се проекти за диверсификация на газовите доставки за Европа - "Южен поток" и "Набуко", буксуват еднакво, пише руският вестник "Коммерсант". При всеки от двата възникнаха собствени причини за отлагане на строителството за по-късен срок.

Турция не дава разрешение за прокарване на тръба през своята икономическа зона в Черно море за "Южен поток". В същото време акционерите в "Набуко" не намират газ, за да запълнят тръбата.

Експерти смятат, че двата мега проекта рискуват да закъснеят с предоставянето на газ за пазарите на Стария континент, което може да стане причина Европа да бъде залята от втечнен газ от Катар, Нигерия и Тринидад и Тобаго на цени по-ниски от предлаганите от „Газпром".

В началото на седмицата проектът „Южен поток" бе една от основните теми на разговор между премерите на Русия и Италия Владимир Путин и Силвио Берлускони. След това Берлускони каза, че двамата са успели да убедят Турция да пропусне тръбата през териториалните си води на Черно море. Премиерът на Турция Реджеп Ердоган беше обещал още през август 2009 г., че разрешението ще бъде получено до 1 ноември 2010 г. Три седмици преди да изтече този срок обаче Анкара не казва нищо. "В правителството никой нищо не говори, няма никакво движени по проекта, а разрешенията у нас не се издават бързо", казва пред „Коммерсант" президентът на Турския център за международни отношения и стратегически анализи Синан Оган.

Турция не е единственият проблем за „Южен поток", призна и Силвио Берлускони. Той обеща да поработи с дипломатически средства и да убеди една от държавите, през които е предвидено да премине тръбата, да не създава трудности. Според „Коммерсант" италианският премиер е имал предвид България.

Друг съществен проблем е и акционерното участие в проекта. „Италианците блокират всички решения, които предложи Москва. „Газпром" предложи да се намали дела на италианската Eni, за да бъдат привлечени нови лоялни партньори, но Еni настоява да се запази руско-италианския паритет", казва източник на „Коммерсант", който е запознат с преговорите. И досега Eni не е дала съгласие да бъдат привлечени като съакционери в проекта френската EDF и немската Wintershall за сметка на нейния дял. От италианската компания са категорични, че ще отстъпят толкова колкото и „Газпром".

От руската компания откроняват тази тема и постоянно казват, че проектът набира скорост и „Южен поток" се движи по график. Преди няколко дни дори беше съобщено, че са завършили инженерните и проучвателни дейности за дъното на Черно  море.

„Газпром" обещава строителството на „Южен поток" да започне през 2013 г., а европейските потребители да получат руски газ в края на 2015 г. Запитани от „Коммерсант" експрети напомнят, че преди година плановете на руската компания бяха проектът да стартира през 2010 г., затова те смятат, че ще има ново отлагане.

С аналогични проблеми се сблъсква и конкурентът на "Южен поток" - европейския газопровод "Набуко". Според немския вестник Der Standar окончателното инвестиционно решение е отложено до 2011 г., тъй като преговорите с Азербайджан за доставки на газ са се променили. Азербайджан е готов да продава газ на всеки, който даде по-добра цена. И ако преди шест месеца акционерите на "Набуко" бяха изчислили, че ще получат между 10 и 15 млрд. куб. метра азерски газ, сега това количество е под съмнение.

Наскоро Турция и Азербайджан подписаха споразумение за доставка 2 млрд. куб. метра газ за вътрешния пазар на Турция. „Това означава, че ресурсната база на „Набуко " намалява", казва Синан Oгaн.

Тръбата може да се пълни с иракски газ и дори министърът на енергетиката на кюрдското правителство в Северен Ирак Ашти Хаврами обеща до средата на 2011 г. да достави суровина за половината от мощността на „Набуко". От Багдат обаче не са съгласни, че с е преогваря през главата им. Така че и иракския газ е под съмнение.

По този повод турските власти обвиниха ЕС в невнимателно планиране на проекта и налагане на политически ограничения към потенциални доставчици. „Иран е естествената алтернатива като ресурсна база за проекта", каза министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз и дори упрекна ЕС, че не е достатъчно гъвкав.

Според турски експерти и стартът на строителството на „Набуко " ще бъде отложен, макар че той не е и насрочван официално, тъй като е отложено приемането на инвестиционното решение за проекта.

Според „Комерсант" газопроводът „Набуко" може да бъде спасен, ако иранският газ влезе в Европа като закупен от Турция или Азербайджан. По този начин формална ЕС няма да има пряк контакт с Иран.

В крайна сметка от забавянето на двата мега проекта може да спечелят европейските потребители на газ, тъй като има други възможности, които може да бъдат ускорени. Например Европа да бъде залята от втечнен газ, какъвто може да предложи Катар, ако арабската държава реши да премахне мораториума за добив на суровината от находищата в северните части на страната. Нигерия е готова да доставя газ до Италия и Испания за $163 за 1000 куб. метра, а Тринидад и Тобаго вече продава своята суровина на Франция за $205 за 1000 куб. Докато руският газ се продава средно $305-308 за 1000 куб. метра.